В началото на юли Европейската комисия публикува законодателно предложение, което да отмени изискванията за безопасност спрямо новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО.
"На практика означава, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани. Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да решават какво да отглеждат", коментира Ивайло Попов от екологичната организация "За Земята", който наблюдава развитието на генната модификация при растенията повече от 20 години.
"С това ще отпадне и възможността за изследвания да се проследи ако хора консумират такива продукти, какво се случва чисто статистически – дали се увеличават някои заболявания, дали не. Освен това ще се премахне възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия, каквато съществува в момента. Ще се премахнат основните отговорности на компаниите, които ги пускат", категоричен е Попов.
На различно мнение са учените от мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са произведени чрез новите технологии за отглеждане, в сравнение с останалите части на света", заяви Уана Дима – управляващ директор на мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома. По думите ѝ новото законодателно предложение обхваща новите технологии за размножаване.Така според нея европейските изследователи и земеделци ще могат да използват "целия инструментариум за нуждите си".
Дали евродепутатите ще подкрепят това предложение още не е ясно, но някои от партиите вече са формулирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата "Обнови Европа" новите геномни техники имат потенциал, но трябва да има много ясни критерии при освобождаването, както и проследимост.
"И да има оценка на всички рискове. Не на риска като цяло от освобождаването на даден продукт, а на всеки отделен риск, който носи този продукт. Новите геномни техники са част от прогреса. Въпросът е дали са опасни или не са опасни."
Дали новите технологии са опасни за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която проверява всичко, достигащо до масата ни, напомня Уана Дима от EU SAGE Network. В проучване на европейския орган по безопасност на храните се посочва, "новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните", твърди тя.
За Ивайло Попов от сдружение "За Земята" отговорът не е еднозначен, но едно е сигурно и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие рискове.
"За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции заради нови протеини или пък токсични ефекти заради това, че някой протеин се оказва токсичен за съответния вид – хората или животните, които консумират."
Рисковете за околната среда могат да бъдат много, изтъква още експертът.
"От това да бъдат токсични за някой вид, например полен от това растение да се окаже токсичен за някои опрашители или други насекоми – този риск трябва да се прецени оправдан ли е, доколко съществува и може ли да пуснем в безопасност в околната среда този продукт. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, например ако вследствие на промяна растението започне за цъфти в друг период, не този, в който типично цъфти - до какво ще доведе това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен."
Докато учените спорят какви ще са последиците от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките вече е в ход, а топката ще дойде и в полето на националните държави.
"В България много малко се говори по темата. Аз съм озадачен. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от темата, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тема. В момента е много нисък, обществен дебат няма. С тези нестабилни правителства не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в крайна сметка."
Последното социологическо проучване, което еколозите от "За Земята" правят по темата за ГМО показва, че 72% от запитаните българи смятат, че правилата трябва да продължат да се прилагат.
Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич
До края на седмицата по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда . Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти , алармираха браншовите организации на производителите..
"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ". Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет. Той отбеляза..
От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..
Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..
Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..
Днес в столичния квартал "Люлин" 5 ще се проведе протест за безопасно движение преди първия учебен. Недоволните ще се съберат на кръстовището на булевардите "Д-р Петър Дертлиев" и "Панчо Владигеров". Причината за протеста са поредица молби към Столична община за обезопасяване на опасното кръстовище , които молби остават нечути. Първата такава..
Населението в общините Своге, Ботевград и Мездра е притеснено от проект за десетки сондажи за добив на злато в землищата на редица населени места. Това са селата Бов, Лакатник, Желен, Брезов дол, Габровница, Еленов дол и други в община Своге, Гурково, Краево и Литаково, Ботевградско, както и Зли дол и Оселна в община Мездра...
Застудяването, обхванало страната, ще отмине в близките дни и отново ще станем свидетели на поредно затопляне и стойностите на термометрите ще..
" Политическата нестабилност е само външно проявление на войната между олигархичните кланове и тези, които владеят завладяната държава в тяхната борба..
"Джентълменските им споразумения ги видяхме. Лъжливите джентълмени от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ се наиграха едни с други и всъщност унищожиха Конституцията,..