Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Панайотов: Ако само чрез завишаване на санкциите решавахме нещо, досега не трябваше да има престъпност

| Интервю
Проф. Пламен Панайотов
Снимка: БГНЕС

"Чрез непрекъснато завишаване на наказанията и чрез ожесточаването на наказателната репресия, без да се обръща внимание на това кои са причините и условията, които способстват съответния ръст на дадения вид престъпност, няма как обществото да бъде удовлетворено в своите очаквания". 

Това коментира пред БНР проф. Пламен Панайотов, преподавател по назаказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", след като правната комисия на Народното събрание прие на първо четене промените в Наказателния кодекс, с които се налагат по-тежки наказания при прояви на насилие и агресия.
"Обществото е силно накърнено в чувството си за справедливост. Но това накърнено чувство за справедливост няма как да бъде преодоляно чрез промени в наказателното законодателство, пък били те и от типа на тези, които наблюдаваме всеки ден чрез увеличаване на наказанията. Това чувство за справедливост ще бъде удовлетворено, когато обществото е убедено, че действащите закони се прилагат еднакво и точно спрямо всички граждани. Напрежението в обществото идва от евентуалното очакване, че има опеделени лица, спрямо които законите не се прилагат, както спрямо останалите", обясни той в интервю за предаването "Хоризонт за вас". И добави:

"Това, което правят политиците и което е един ширещ се популизъм в наказателната сфера, който е крайно нежелателен и с крайно неблагоприятни последици, иде просто да хвърли прах в очите на обществото, че нещо реално се е случило".
Според него проблемът категорично не е в законодателството:

"Ако чрез просто увеличаване на наказанията, чрез ожесточаването на наказателната репресия можеше да се постигне някакъв положителен резултат, то досега престъпност в България не би следвало въобще да съществува. А това очевидно не е така. Проблемите са други". 

По думите му променянето на наказателния закон на парче води до неприемливи последици:

"За относително с по-ниска степен на обществена опасност прояви се предвиждат много високи по размер наказания и обратно - за обществено опасни прояви, които са във висока степен такива, се предвиждат по-леки наказания. Така е, когато се правят промени според конкретния случай". 

Проф. Панайотов предупреди още, че ожесточаването на наказателната репресия на практика води до ожесточаване и на самата престъпност. До намаляване на ръста на престъпността от даден вид се стига, когато се засегнат действителните причини и условия, които я пораждат, подчерта той. 

Според него проблемът трябва да го търсим в човешкия фактор, в хората, които прилагат законите. По думите му съдът не може да се произнася под натиска на общественото мнение. 

В момента тези, от които зависят решенията - в парламента и правителството, подхождат по популистки начин, категоричен е проф. Пламен Панайотов. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Стив Ханке: Влизането на България в еврозоната е лошо решение

- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..

публикувано на 28.02.25 в 18:59
Красимира Хаджииванова

Красимира Хаджииванова: Не познаваме достатъчно децата

" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях".  Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..

публикувано на 28.02.25 в 16:34

Пчелари и земеделци се обявиха срещу ветропарковете в Добруджа

Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..

публикувано на 28.02.25 в 15:50

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09