Ад и мъка - и в мъката ЛюбоВ

Пейо Яворов е един от най-талантливите и проучвствени наши поети. Творчеството му е докосващо, завладяващо и красиво, а любовта му към две жени – Лора и Мина, бележи завинаги живота и поезията му.

Любовта е сладка отрова, която обаче всеки търси, всеки жадува и всеки иска да има в живота си. Когато е споделена, тя може да е много красива, но само между двама души, появи ли се трети човек любовта става грозна, страшна и люта.

Творчеството на Яворов е пропито с трагизъм, идващ от личния му живот, пълен с разочарования. Обвиненията в убийството на Лора са твърде тежки за поета, който въпреки нещастията в живота си, остава един от най-великите български поети.

През 1906 г. Яворов се влюбва в Мина Тодорова, която е сестра на Петко Ю. Двамата се запознават в кръга „Мисъл“, когато Мина е на 16 години, а Пейо на 28 години. Между тях започва кореспонденция, но Мина не споделя пламенните му чувства в началото. Тя го харесва като поет и отговаря на писмата му, но нейният интерес е по-скоро приятелски. Постепенно това се променя, но тя заминава с брат си Никола в Париж. Младата девойка се разболява от туберколоза и си отива само на 20 години от този свят.

Този емоционален период се отразява много в творбите на Яворов. Сред произведенията, които той посвещава на своята изгубена любов, са „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение“ и други.

Поезията му налага нов начин на писане. Неговите прозрения за вечните въпроси променят радикално българското литературно мислене.

Междувременно Яворов среща своята втора любов Лора Каравелова, дъщерята на Петко Каравелов и неговото съществуване става неспокойно и в противоречие с чувствата му към две жени –  младата и невинна Мина и фаталната Лора.

Двамата с Лора стават най-ярката двойка на софийското общество и през 1912 г. се женят. Тази бурна, пламенна любов, белязана с много съмнения и страсти, се оказва фатална за поета. Това доказват и писмата между двамата, които са пълни със страст, но и съмнения. На нея той също посвещава редица стихотворения – „Сенки“, „Стон“, „Клеопатра“.

Тази изпепеляваща любов също е с трагична съдба.

На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва след скандал от ревност, а Яворов прави опит за самоубийство, но изстрелът пронизва слепоочието му и го ослепява. Загубата на любимата му дълбоко го ранява, а той така и не успява да се примири със слуховете, че е убиец и е съкрушен от съдебния процес.

На 29 октомври поетът взима голяма доза отрова и се застрелва.

Повече интересни факти от драматичния житейски път на поета Пейо Яворов може да научите от звуковия файл.