Политологът проф. Кристиян Калис от Свободния университет в Берлин е бил в стратегическия екип на бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер. В анализа си по темата пред БНР той коментира най-напред идеята да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство в повече политически сфери.
"Преминаването към квалифицирано мнозинство е важен аспект, но това няма да е достатъчно. Особено след приемането на нови страни членки. Решенията с квалифицирано мнозинство могат да бъдат ефективни само ако страните членки са готови след това да ги приложат. В редица сфери Европейският съюз вече изпитва нужда от реформа. Нека вземем за пример външната политика. Има различни модели на гласуване, които могат да бъдат приложени, като например т. нар. конструктивно въздържане от гласуване. Без да се налага вето и без да се блокира решение по даден въпрос, това на практика е съгласие с мнозинството."
Според Вас, две ключови за ЕС политики, превърнати в зони, също подлежат на реформи. Наричате еврозоната и Шенгенското пространство "зони с хубаво време, които не биха издържали на буря". Защо според Вас еврозоната и Шенгенското пространство не са стабилни, проф. Калис?
"Доказаха го отминали кризи. Такива бяха бежанската криза за Шенгенското споразумение и дълговата криза за еврозоната. И в двата случая видяхме, че две външни за Евросъюза събития доведоха почти до разпадането им. Държави от Шенгенското пространство се върнаха към граничния контрол. Първо заради терористичните нападения в Париж и Брюксел, а след това заради бежанската криза и пандемията. Днес Шенген не отговаря на обещанието при създаването си - да бъде зона за свободно движение на хора, стоки и капитали. Основателно е да се запитаме, възможно ли е ЕС да функционира с 30 и повече страни членки? Защото икономически и политически съюзът става все по-хетерогенен. А това автоматично означава, че намирането на общо решение е все по-трудно, да не кажа невъзможно. Включително и за решения, които се взимат с квалифицирано мнозинство."
Така стигаме до Вашата идея за ядро на ЕС, която е поне толкова спорна, колкото и идеята за Европа на различните скорости.
"Идеята за ядро на Европейския съюз позволява на група страни членки да напредват в интеграцията, да бъдат нещо като "пионери". Всяка страна членка на ЕС може по всяко време да се присъедини към този авангард, стига да изпълнява критериите, да споделя целите и да спазва решенията в дадена политика."
02 - Европа на различните скорости, 2- ро качество членство
"Това, което описвам, всъщност вече съществува. Шенгенското пространство, в което все още не членуват всички 27 страни членки, не е нищо друго, освен по-тясна интеграция на група държави. Шенген беше началото, поставено от една малка авангардна група страни членки. Днес Шенген е една от ключовите политики на ЕС. Същото важи и за еврозоната. Това, което аз предлагам, е прилагането на същия модел и за останалите политики. Например във външната политика и политиката по сигурността."
Какво да си представяме под "ядро на ЕС", проф. Калис?
"Моята идея за ядро на ЕС всъщност е общият пазар. С общия пазар са свързани определени политики: енергетика, защита на потребителите, екология, търговия и т.н. Единният пазар, т.е. икономическият съюз, е съвкупността от всички страни членки. И нещо много важно - част от общия пазар са структурните фондове, които са много важни за редица държави. От тази изходна позиция отделни държави могат, ако искат и се придържат към условията, да задълбочат интеграцията си, като във всеки един момент всяка държава може да напусне тази група. Тя би напуснала само авангарда, а не Европейския съюз."
Два въпроса засягате, проф. Калис. Първо - разширяването. Общият пазар е част от идеите за реформа на този процес, за така нареченото поетапно влизане в ЕС, като първата стъпка е именно включването в единния пазар. Как се вписва тази идея в новата архитектура на Евросъюза, която описвате?
"Ако един ден Европейският съюз приеме тази нова архитектура, за която пледирам, и общият пазар и свързаните с него политики се превърнат в негово ядро, а по-нататъшната задълбочена интеграция преминава през авангардни групи държави, тогава съюзът ще се превърне в един много по-гъвкав конгломерат от държави. Тогава ще можем да отговорим на желанието и възможността на отделните страни членки да задълбочат интеграцията си. Точно този аспект е ключов при следващо разширяване на ЕС. Според мен приемането на нови страни членки, особено от Западните Балкани и на Украйна, на един първи етап в единния пазар, е стъпка, която можем да предприемем в обозримо бъдеще. Освен това тази нова архитектура може да бъде решението и за други спорни въпроси, като например миграционната политика. Тогава държави, които не могат или не искат да поемат солидарно тежестта на приема на мигранти на своя територия, могат да се оттеглят в ядрото на ЕС и да напуснат Шенгенското пространство, оставайки пълноправен член на съюза."
Някой би казал, членството в Европейския съюз е свързано с права, но и със задължения. Това не е "концерт по желание".
"Бих отговорил, че по друг начин ЕС не би могъл да продължи да съществува. И бих задал контра въпрос: Какво правим, ако в страна членка на власт дойде демократично избрано евроскептично правителство, което отказва да се придържа към политиките на Евросъюза? Икономическата интеграция, т.е. единният пазар, е най-малкият общ знаменател между страните членки. Участието в ядрото - в общия пазар - е пълноправно, а не втора категория членство. В този смисъл разширяването на съюза ще стане много по-реалистично."
След като в една бъдеща архитектура на ЕС Шенгенското пространство е зона на задълбочена интеграция, в която може да се влезе, но и да се излезе, как ще избегнем поставянето на нови и нови условия за членство в авангардните, както ги наричате, групи? Питам Ви заради опита на България - знаете, България изпълнява критериите за членство от над 10 години, далеч преди да ни застигне бежанската криза, но все още е извън зоната, защото непрекъснато се появяваха различни нови изисквания.
"Помня добре, че по времето на комисията Юнкер България и Румъния изпълниха критериите за членство в Шенгенското пространство. И комисията още тогава беше категорична, че двете държави трябва да бъдат приети. Обещанията трябва да се изпълняват. Иначе предизвикваме разочарование.
Знаете, отделни страни членки имат някакви резерви. Мисля, че моето предложение може да помогне и в този случай. Когато критериите за участие в дадена авангардна група, каквато е Шенген, са изпълнени, никакви политически съображения не могат да го спрат. Това, което ще неутрализира сегашните резерви на отделни държави, е възможността да се напусне авангардната група, в случая Шенгенското споразумение. При това не само по собствено желание, а и след решение на групата. Ако например след приемането си в Шенген България по някаква причина спре да изпълнява критериите, политиките и решенията на тази авангардна група, тя може да бъде изключена от нея. Но едва след като ЕС се е опитал да помогне за покриването на критериите. Тази помощ може да бъде финансова, например за изграждането на инфраструктура, администрация и т.н. Тази схема дори вече съществува в рамките на ЕС - в областта на политиката по сигурността. ПЕСКО, Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната, предвижда точно това - когато дадена държава не изпълнява условията и политиките на ПЕСКО може да бъде изключена от тази авангардна група. Тази архитектура на ЕС позволява участието във всички или само в отделни авангардни групи. Може например да членуваш в групите външна политика, отбрана и Шенген, но без да си в еврозоната. И това не те прави второ качество член на Евросъюза."
"За да избегнем опасността от дезинтеграция в ЕС, трябва да се запитаме, по кои въпроси всички сме на едно мнение и това да е изходната точка за по-нататъшната интеграция? Според мен това е икономиката, т.е. общият пазар, въпреки че напоследък забелязвам все по-голямо обединение и около външната политика и политиката за сигурност и отбрана. А в същото време трябва да си дадем сметка, че не всички политики на ЕС са еднакво привлекателни за всички страни членки. Защо тогава да притискаме и ограничаваме всички 27 държави в рамките на една единствена политическа линия? Тези времена отминаха", посочва в заключение проф. Кристиян Калис.
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
В деня на Европа - 9 май, и когато се навършват 40 дни от гибелта на 12-годишната Сияна, която загина при катастрофа на пътя Плевен - Луковит Европейският център за транспортни политики връчи награди в памет на жертвите на пътя, но и напомнящи за общата отговорност по темата. Наградите са гласувани от 9-членния управителен съвет на Европейския..
Едно силно слънчево изгаряне в детството удвоява риска от рак на кожата в зряла възраст. "Децата ни имат проблем с рака на кожата" под това мото ще се проведе националната кампания за профилактика на рака на кожата. Очаква се случаите на рак на кожата да се повишат с 40% през следващите 25 години. Ден на безплатните прегледи за рак на кожата е 14..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по..
Хубавото би било за въвеждането на предмета "Добродетели и религия, че ще има един стандарт – една учебна програма и учениците във всички училища..