Суитън Стил: Има шанс зърнената инициатива да бъде възстановена

Това заяви пред БНР Суитън Стил - експерт по международна търговия със зърно, бивш президент на GAFTA.

"Въпреки това мисля, че има шанс зърнената инициатива да бъде възстановена. Не само Турция настоява за това, но и Индия полага усилия да се възстановят "зърнените коридори", както понякога ги наричаме, защото индийците искат да купуват продукция, доставена по Черно море. Това включва и украинско зърно. Китай също иска да купува от Украйна, основно царевица - говорим за 7 милиона до 10 милиона и потенциално до 20 милиона тона на сезон. Пекин лобира пред Путин да подпише подновяване на зърнената сделка. 

И за да отговаря на въпроса за алтернативите, ако зърнената инициатива не бъде възстановена, има две потенциални възможности. Първо, президентът Зеленски анонсира идея доскорошният коридор да продължи да бъде използван като се осигури застраховане чрез специален фонд за плавателните съдове, които да бъдат конвоирани и да достигнат до турски води, до Средиземноморието и след това до останалите части на света. Не виждам защо Русия непременно би възразила и би бомбардирала корабите със зърно. По-вероятно е да създава затруднения за корабите, които се насочват към Украйна, и да настоява да прави инспекции ад хок. Според мен, поне на теория това може и да е работещо решение."  

Тоест черноморският маршрут не трябва да бъде напълно отписан като вариант за доставка на украинска зърнена продукция?

"Разбира се, най-добрият вариант би бил за зърнена сделка, която наистина работи не само на хартия, но и в действителност. Вероятно слушателите ви знаят, че имаше поне две проверки на корабите - украинска и руска. От украинска страна се оплакваха, че руските инспектори се бавеха с часове, заради което зърнената сделка практически беше неработеща. Другият вариант е сухопътен превоз до Румъния. Пристанището в Констанца има капацитет, който може да се използва за износ на украинско зърно. Възможен е и износ през Хърватия чрез железопътен транспорт до пристанището в Риека. До декември миналата година работех в компания, която разработваше програма за доставки с влак от Украйна до Хърватия, но за това се изисква много сложна логистика.

Има го и сухопътния маршрут с камиони и влакове през Полша и след това транзитно до различни европейски държави. На теория могат да се използват балтийските пристанища - полски, германски, както и нидерландски портове, но това е много скъпо."

Основните искания на Русия да се върне към инициативата са вдигането на забраната за достъп до SWIFT на земеделската й банка и подновяване на доставките на суровина за торове през Украйна. Западът засега не се съгласява, но все пак има ли място за отстъпки?

"Тези условия продължават да са неприемливи. Русия няма забрана за износ на зърно и маслодайни култури. Няма такова ограничение. Това е отклоняване на вниманието. Твърдението, че международната общност, западните банки и застрахователи възпрепятстват износа на руска селскостопанска продукция просто не е вярно. Има известни трудности със застраховането и с вторични санкции, както и с банки или купувачи, които не искат се докосват до руски селскостопански продукти по морални причини. Те са против водената от Русия война.

Именно затова не искат да купуват пшеница и друга селскостопанска продукция от тази страна въпреки факта, че няма санкции върху тези стоки. Приходите от пшеница в руския бюджет са значителни, защото се плаща експортна такса. Постъпленията от нея няма как поне частично да не се насочват за покриване на нуждите на руската армия."  

Основният аргумент на Русия да излезе от зърнената инициатива поне официално е, че селскостопанската продукция не отива в бедните и нуждаещи се страни. Вярно ли е това?

"Както във всяка добре скалъпена лъжа, и тук има зрънце истина, но е неискрено твърдението, че украинското зърно отива само в най-богатите държави. В зърнената сделка няма нито ред черно на бяло, подписан и подпечатан, в който да се казва, че украинското зърно може да бъде доставяно единствено до определени държави. Кой дефинира коя държава от какво има нужда? Погледнете статистиката. Данните показват, че голям процент от украинската продукция отива към най-бедните държави. Преди две седмици Либия купи 35 000 тона зърно. Откъде? Точно от Украйна."

Русия обеща „безплатно зърно“ на шест африкански държави. Ще достави ли качествена продукция и какво ще поиска в замяна, според вас?

"Няма безплатен обяд. Русия използва пшеницата като оръжие, като геополитически инструмент, за да си осигури влияние в африканските държави, които се нуждаят от такава продукция. Не трябва да вярвате на послания, че Русия щяла да нахрани света безплатно. Когато дават нещо, руснаците винаги искат нещо друго в замяна. В този случай например Москва вероятно ще поиска тези държави да гласуват „правилно“ в международни институции като ООН или да й предоставят право на добив на минерали или нещо друго."

Ще се върна към началото на нашия разговор, когато казахте, че доставките на зърнена продукция през Черно море са най-добрият вариант. Дори зърнената инициатива да се възобнови, знаем, че това няма да доведе до сигурност в дългосрочен план на доставките. Трябва ли Европа да работи по-усилено за алтернативни коридори за украинското зърно?

"Честно казано, според мен вече има доста голям напредък по сухопътния коридор, но цената си остава проблем. Европейският съюз демонстрира воля да инвестира в инфраструктурата, за да ускори украинския износ с влакове. Сухопътният превоз обаче е много по-нискоефективен от морския. Смятам, че най-добрата алтернатива ще бъде пренос до Констанца и след това доставки по море. Дунавските пристанища Рени и Измаил, които са подлагани на бомбардировки от Русия, също имат голям капацитет и има компании, които биха искали да инвестират там."  

В част от европейските държави има сериозна съпротива срещу украинската селскостопанска продукция. Знаете, че пет държави, сред които е и България, забраниха вноса, за да защитят собствените си фермери. Трябва ли тази забрана да остане и след 15 септември?

"Трябва да бъдем много внимателни, когато чуваме твърдения, че украинско зърно се изнася за европейските държави. Търговията е много гъвкава и не търпи вакуум. Една продукция отива там, където има ниша. Тя се мести оттам, където има излишък, към местата с недостиг и се печели от разликата в цената. Ако мястото с недостиг е Европа, украинската стока ще се насочи натам. Въпреки оскъпената логистика, украинското зърно продължава да е на по-ниска цена от европейското. Ето защо ще видите интерес от страна на купувачи в държави като България и Полша към украинско зърно. Логично и съвсем нормално е да искат да купуват най-евтиното.

Логично е и поведението на политиците, които се опитват да защитят фермерите в собствените си страни. Фермерите във всяка държава са много шумно малцинство, а продоволствената сигурност е много чувствителна тема. Това обяснява случващото се. Някои страни членки отказват да спазват правилата на Европейския съюз и налагат свои собствени. Но мисля, че ще ги плеснат през ръцете."