За пореден път синдикалисти представиха свои идеи за промени в данъчно-осигурителната система. На фона на детайлен анализ къде сме ние сред другите европейски страни, и в опит за търсене на по-голяма социална справедливост в разпределението на тежестта сред хората с по-високи и по-ниски доходи, Конфедерация на труда "Подкрепа" днес представи своята визия по темата. Сред синдикалните предложения за пореден път е въвеждането на необлагаем минимум - колкото минималната работна заплата, премахването на максималния осигурителен доход, въвеждане на намалени ставки на ДДС за основни храни и продукти и други.
Точно както в едно семейство парите, спечелени от родителите, се използват за плащане на различните разходи (храна, училище, пътуване, ипотека и други), така и данъците, които плащаме, се използват от държавата, за да ни предоставя обществени услуги. Тоест всички данъкоплатци са един вид "родители" на обществото, в което живеят, и плащат за задоволяването на общите нужди.
Събраните чрез данъчно-осигурителната система средства формират приходите на държавата, областите и общините, и се превръщат в разходи. Те трябва да служат от една страна за предоставяне на обществени услуги ‒ образование, здравеопазване, съдебна система, армия, полиция, летища, пътища, градско осветление и т.н., а от друга - за преразпределение на доходите от най-богатите към най-бедните чрез прилагане на прогресивност. Водени от това убеждение, от Конфедерация на труда "Подкрепа" лансираха серия от предложения за промени в данъчно-осигурителната система в България.
Детайлният синдикален прочит показва, че в Съюза осигурителните вноски, преките и косвените данъци заемат по една трета от постъпленията. В България данъчната система е коренно различна - основният дял в бюджетните приходи заемат косвените данъци – над 48 на сто, които по своята същност са регресивни. Преките данъци имат тежест от едва 22,1% в общите приходи, спрямо 33 средно в ЕС, а осигурителните вноски са с 5,3% по-малка тежест от средното за ЕС. ДДС е основният данък, захранващ бюджетa на България. На него се дължат 30,5% от всички приходи в хазната, при средно 18 на сто в Европейския съюз през 2021 година.
За да достигне България средните стойности в Европейския съюз, то бъдещите реформи на данъчно-осигурителната система би трябвало да са в посока намаляване на дела на косвените данъци и увеличаване на дела на преките данъци и осигурителни вноски, коментира експертът в "Подкрепа" Даниела Пенкова. И така, кои са конкретните мерки, които предлага синдикатът:
"Необходимо е да се въведе прогресивен данък върху доходите с максимална ставка от 41%; да се въведе необлагаем минимум, какъвто съществува във всички европейски държави; да се повиши данъкът върху дивидентите от 5 на 20 процента, колкото е средното за ЕС; да се въведе данък върху лихвите, какъвто в момента нямаме, а средният за ЕС е 22%; да се повиши корпоративният данък от 10 на 21% и да се види кой къде се намира в структурата на обществото по отношение на доходите и се прецени колко е необходимо, за да може - от една страна хората, които са с най-ниски доходи, да бъдат освободени от данъци, а от друга - да има достатъчно средства в бюджета, за да може да се води социална политика за цялото общество".
Темата, която традиционно вълнува синдикалните експерти е и тази за максималния осигурителен доход. В анализа на „Подкрепа“ се посочва, че основната характеристика на осигурителната система в България е, че тя е силно регресивна. Това се дължи именно на съществуването на таван на осигуровките. Благодарение на него, колкото по-високи доходи има един човек, толкова по-малък процент осигуровки плаща. Според синдикалните сметки спестените осигуровки от физическо лице с доходи от 5000 лв. се равняват на 220 лв. на месец, а от лице с доходи 10 000 лв. - на 909 лв. В момента максималния осигурителен доход е 3400 лева. При неговото въвеждане стойността му е фиксирана на 10-кратния размер на минималната заплата, което означава през 2023 г. да бъде 7800 лева на месец, или 93 600 лв. на година. От "Подкрепа" са изчислили загубите на осигурителните фондове в България за миналата година, дължащи се на максималния осигурителен доход, задължителното осигуряване в частни универсални пенсионни фондове и ниските спрямо Европейския съюз ставки на осигурителните вноски, като общата сметка сочи загуби от над 9 милиарда лева, което е над 5 процента от БВП за 2022 година.
Даниела Пенкова за предложенията на КТ "Подкрепа" за реформа на осигурителната система:
"Най-важното искане е премахване на максималният осигурителен доход. В 13-те държави от ЕС, в които той съществува, не е върху всички доходи и е с много по-висока ставка. Ако трябва да се приближим до системата на тези държави, то нашият максимален осигурителен доход трябва да се вдигне и да бъде равен не на 10 пъти минималната работна заплата, а 17 пъти. Другото, което изискваме, е да се премахне т.нар. втори стълб на осигурителната система, тъй като той е губещ за всички пенсионери. Единствените, които печелят от него, са (пенсионно)осигурителните дружества. ... Други искания, които имаме - да се увеличи обхватът на доходите, които се облагат с осигурителни вноски, не само доходите от труд, но и доходите от капитал - това означава печалби, дивиденти, лихви и т.н.".
От "Подкрепа" са убедени, че ако не се пристъпи спешно към реформа на данъчно-осигурителната система, рискуваме да причиним още по-засилена емиграция на млади и работоспособни граждани и/или избухване на социалното напрежение с непредсказуеми последствия.
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп обяви номинацията си за ръководител на Търговското представителство на Съединените щати при поредна серия назначения, свързани с новата администрация. Това е адвокатът Джеймисън Гриър. Ако номинацията бъде потвърдена от Сената, се очаква Гриър да работи усилено за осъществяване плановете на Тръмп за..
От 19 часа, от НДК, тръгва шествие, организирано от ВМРО с наслов "Български марш". То се провежда традиционно на 27 ноември, когато, преди 105 години, е подписан Ньойския договор, оставил над 200 000 българи извън пределите на България. Половин час преди това, пред Народния театър, отново се събират противници на директора Васил Василев,..
Британски военни експерти се притекоха на помощ за решаване на случаите с летене на дронове в близост до американски военни бази в Обединеното кралство, съобщи Би Би Си. Около 60 служители на Кралските военновъздушни сили са изпратени да помогнат на американските военновъздушни сили в тяхното разследване. Американците заявиха, че не смятат..
Кипърската столица Никозия е домакин днес на два важни международни форума – втората междуправителствена среща на върха Кипър-Гърция и четвъртата тристранна среща на върха Кипър-Гърция-Йордания. Регионалните проблеми са сред основните въпроси, които ще бъдат обсъдени. "Двете срещи на върха са осезаемо доказателство, че Кипър е..
Полша няма да приеме споразумението на ЕС с държавите от Меркосур в сегашния му вид, тъй като противоречи на условията, определени за местните земеделски производители, заяви министър-председателят Доналд Туск, цитиран от Полската агенция по печата, предаде БТА. "Ние не сме сами в това отношение, тъй като много държави членки споделят..
Във Великотърновски окръжен съд днес продължава делото за катастрофата, при която загина футболният треньор Ферарио Спасов. На 11 ноември миналата година неговият автомобил беше блъснат на главни път София - Варна край великотърновското село Шереметя от скъпия автомобил, шофиран от Начо Пантелеев от Лясковец. Днес е насрочен разпитът на..
"Ние си говорим дори с тези, които казват, че уж не си говорят с нас . Едно се говори пред българското общество, друго става в парламента. Ние от "Възраждане" не се чувстваме в изолация . Ние сме добронамерени към политиките, които са полезни". Това заяви пред БНР Петър Петров – кандидат за председател на Народното събрание от партия..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..