Хората бавно, но сигурно започват да променят отношението си към донорството

След седемнайсет години чакане и хемодиализа през няколко дни един от стотиците нуждаещи се от бъбречна трансплантация у нас живее нов живот. Иван Георгиев получава своя шанс през април тази година, след донорска ситуация във Варна.

Трансплантацията е извършена от екипа на д-р Борил Петров в Клиниката по урология на Университетската болница "Лозенец". И въпреки че през последните няколко месеца се наблюдава раздвижване в донорските ситуации в България, близо 850 души все още чакат за трансплантация на бъбрек, сърце, черен и бял дроб. 

"Чрез тази трансплантация аз започвам втори живот. Ще се върна в положението, в което бях преди хемодиализата".

А в това положение Иван Георгиев е до 26 - годишна възраст, когато бъбреците му спират да работят правилно и започва да се нуждае от хемодиализа. Започва и чакането на бъбрек. В последните една-две години губи надежда, че това ще се случи. 

"Доста от приятелите, с които бяхме заедно, казаха: "Минаха доста години, едва ли ще те трансплантират. Като ги слушах, малко бях загубил надежда". 

От ходенето по болници мъжът се запознава с други като него. Някои от тях не успяват да дочакат трансплантация. 

"Хемодиализата е тежка процедура, която не всеки издържа. Аз издържах и нямам никакви увреждания, освен бъбреците и очите".

Не е стигал до предложение да си купи нужния му орган. 

"Чувал съм от някакви хора, но за мен това не е сериозно". 

В началото на април тази година лекари от Клиниката по урология в Университетска болница "Лозенец" се обаждат на Иван, за да му кажат да се готви за операция по трансплантиране на бъбрек. Донорът е човек, изпаднал в мозъчна смърт във Варна. 

"Бяхме 5-6 човека и като научих, че съм от избраните, направо не можех да повярвам. Бях много щастлив". 

Месец по-късно, отново във Варна, Любомир Любомиров се изправя пред въпроса дали да даде съгласие, с което брат му да стане донор и да спаси животите на други трима нуждаещи се от трансплантация. За благородното решение, взето без много мислене и дало нов живот на деца на 13 и 17 години, ви разказахме още тогава. Няколко месеца по-късно Любомир е удовлетворен, че все повече хора променят нагласите си към този процес. 

"Обикновено реакцията на хората е, че те са съгласни да станат донори. Говорили са с близките си. Темата за донорството трябва да бъде поставена в публичното пространство, но не просто като някакъв проблем, а като възможност буквално за спасяване на човешки животи".

Според Иван все още малкият брой на донорските ситуации у нас се дължи на незнание. 

"Близките на донора не са много запознати, че той няма как да се върне, а те биха направили няколко души много щастливи".

А Любомир не смята, че доверието в здравната система се е променило напоследък. То зависи от ситуацията. 

"Хората загърбват всичките си предубеждения и като цяло се отнасят с доверие към работата на лекарите. Показателен е и фактът, че след края на пролетта досега има няколко пъти повече донорски ситуации. "Хората бавно, но сигурно започват да променят мнението и отношението си към донорството". 

Трансплантираният Иван се надява, че хората, които все още чакат, няма да загубят вяра. Като него. 

"Голяма подкрепа имах от моите близки, от приятели и познати през годините. Имах голяма подкрепа и от докторите, от медицинския персонал. С някои от тях станахме приятели". 

С всеки изминал ден се чувства по-добре и е благодарен не само на лекарите от "Лозенец". 

"Изказвам благодаронст и към хората от Варна, които дариха".