Между Туск и Моравецки - наръчник за изборите в Полша

Въпреки многото прогнози за обратното, Полша така и не излезе от двуполюсния политически модел. 16 години след като Доналд Туск замени Ярослав Качински на премиерския пост, изборите през 2023-та са поредният им двубой. Според последните проучвания, управляващите консерватори националисти от "Право и справедливост", оглавявани от 74-годишния Качински и сегашния министър-председател Матеуш Моравецки, имат подкрепата на около една трета от избирателите. Основната либерална опозиция, събрана около "Гражданската платофрма" на Туск не може да превиши границата от тридесет процента. При това съотношение на твърдите електорати и двете основни партии не могат да управляват сами. Евентуални коалиции зависят от трети играч - вероятната трета политическа сила, крайнодясната "Конфедерация", или от умерените християндемократи от коалицията "Трети път".

"За либералната опозиция ключовите гласоподаватели са хората с добро образование, живеещите в големите градове, имащите професионални или лични връзки с Европейския съюз - пътуващите и учили в чужбина, служителите на мултинационални компании. За "Право и справедливост" най-важен е т.нар. "полски национален капитал" - малки и средни предприемачи, живеещите в селата и малките градове, пострадалите от прехода през 90-те, които не бяха огрети от новите възможности", казва журналистът от Катовице Малгожата Кулбачевска.

Преди вота утре, двете основни партии направиха всичко по силите си да мобилизират тези редици. В "Събота 150" вече обърнахме внимание как управляващите от "Право и справедливост", доскоро най-близки приятели на Украйна, за кампанията се скараха с Киев и запазиха ембаргото върху украинското зърно, така че да си гарантират подкрепа от полските фермери. Освен украинците, управляващите поставиха на прицела си и един от обичайните си врагове - бежанците от Африка и Близкия изток. Заедно с изборите, свикаха референдум с 4 въпроса - два от тях - дали поляците одобряват премахването на оградата по границата с Беларус и приемането на хиляди имигранти на базата европейски квоти за релокация, а също така дали искат по-висока пенсионна възраст и дали са съгласни Полша да изгуби държавния контрол върху големите сектори на икономиката, като ги продаде на чужди компании. Ако отговорите "не", значи би следвало и да гласувате за "Право и справедливост".

"Всички те звучат като заплаха. Този експеримент с референдума много не се получи. Но това, с което референдумът помогна, е да се избегнат ограниченията с това какви пари могат да бъдат дадени за кампания", посочва журналистът и медиен анализатор Мира Суховейко.

Така се увеличиха средствата за пропаганда срещу бежанците. Опозицията влезе в този тон на крилете на разкритията, че стотици хиляди визи на практика са продадени на неукраински имигранти и "Право и справедливост" всъщност изобщо не пази Полша. Според Малгожата Кулбачевска това обаче е имало обратен ефект:

"В крайна сметка и двете страни говорят с езика на ксенофобията и мерките за сигурност, и за двете мюсюлманите-имигранти са опасност. Това е от полза за "Право и справедливост", защото това е реториката, с която техните гласоподаватели са свикнали. Либералните гласоподаватели са объркани, а сред тях имаме и работодатели, които се радват на евтината работна ръка от чужбина." 

Двете основни сили трудно привличат някого извън "балоните" си и така стигаме до значимия трети играч. За "Право и справедливост" единственият възможен коалиционен партньор изглежда "Конфедерация". Освен с антиукраинската и обща антиимигрантска реторика, партията залага на либертарианска икономика - намаляване и пълно премахване на данъци - и най-важното, на антисистемност. Проучвания през лятото показаха, че това е и най-популярната партия сред гласуващите за пръв път, особено сред младите мъже.

"Конфедерация" иска да опрости данъчната система, усложнена от "Право и справедливост" през последните години, отбелязва Мира Суховейко. Според нея да правиш едноличен бизнес става все по-сложно и по-скъпо. "Конфедерация" е провела и много атрактивна кампания в Тик-Ток, а харизматичният ѝ лидер Славомир Менцен е отправил гръмки послания. Въпреки тях и обещанията на Кшищоф Босак от "Конфедерация" за украинските бежанци да не се дават повече пари, след лятото популярността на коалицията е стихнала.

Официално представителите й са противници на "Право и справедливост", но Качински има опит в това да се договаря за управление с по-крайни националисти от него. Пример за това е и предишната партия на Босак – "Лига на полските семейства", която беше част от такова правителство и впоследствие изчезна. Временно популярни антисистемни играчи в Полша през годините се появяваха както вдясно, така и вляво и в центъра. Такъв беше и телевизионният водещ Шимон Холовня, чието движение "Полша 2050" сега е в обединението "Трети път" заедно с традиционната земеделска партия. Резултатът им утре е от ключово значение за опозицията. 

"Много важно за следващото правителство е дали Третият път ще влезе в Сейма или не. Трябва да събере поне 8% от гласовете, за да влезе в парламента. Местата, които потенциално биха заели, ще отидат при другите партии. Тогава има голям шанс "Право и справедливост" да получи достатъчно места в Сейма, за да продължи своето управление", коментира Мира Суховейко.

Без "Трети път" и коалицията "Левица" Туск няма шанс да състави следващо правителство. Холовня претендираше да е именно Третият път между Туск и Качински - едновременно ревностен католик и икономически либерал, планиращ национално единство. Не можа обаче да стане повече от малко трето колело, защото това не е достатъчно интересна антисистемност.

"Когато "Конфедерация" обещава да забрани данъците, да осигури максимална лична свобода и по два автомобила на всеки полски гражданин, на този електорат това му звучи по-интересно от призивите на Холовня за диалог и да построим нова Полша заедно", допълва Малгожата Кулбачевска.

В безкрайните хоризонти на полския популизъм една е пътеводната звезда - консерватизмът. Извън 10-процентовата "Левица", основните играчи са неизменно десни и религиозни. Всички обаче искат да привлекат на своя страна жените, особено след масовите демонстрации заради практическата забрана на абортите. Сред актуалните обещания са още ясли и детски градини, а жените в политиката са по-видими в кампанията, изтъква Мира Суховейко.

"Говори се за абортите, за този закон, повечето опозиционни сили обещават, че той ще бъде либерализиран, освен "Конфедерация" и "Право и справедливост", но не се говори достатъчно. Дори опозицията я е страх да се говори по тези теми твърде много. Не искат да разсърдят онези, които нямат този избор пред себе си, по-възрастната част от електората."

Каква е настоящата Полша след 8 години "Право и справедливост"? Най-вече антиевропейска, ако питаме опозицията, предвид споровете на управляващите с Брюксел и блокираните евросредства заради спорните съдебни реформи. А също и овладяването на вече държавните медии:

"Те създадоха зрител, затворен в един информационен кръг от успехи на властта и заплахи от ЕС, от мигранти. На практика не съществува гласът на опозицията. Изчезна разграничението между информация и коментар", посочва Суховейко.

Но за привържениците на партията, Полша е по-добро място за живот, благодарение на доброто оползотворяване на икономическия растеж - знаковите детски надбавки и увеличаването на минималната заплата и пенсиите. Така стигаме и до мнението, че твърдата подкрепа за националистите всъщност се дължи на предишното управление на Туск.

"Безспорен факт е, че милиони хора сега печелят повече и стандартът  им на живот се повиши. Преди "Право и справедливост" ни се обясняваше, че държавата не може да си позволи социални програми и да повишава минималната заплата, а ние трябва да се примирим с ролята на евтина работна ръка в някаква международна икономическа подредба, надявайки се на по-добра ръка в бъдеще", изтъква Малгожата Кулбаческа.

Сега и опозицията не говори срещу социалните програми, но според нея бъдещо управление около Туск или избран от него премиер със сигурност ще отмени някои от тях. А в кампанията "Право и справедливост" обещават още - последното са пари за клубове по интереси в малки населени места и специална програма за обновяване на панелни квартали. Започнахме от полския двуполюсен модел около Туск и Качински и ще завършим с него. Често в полски медии можем да прочетем мнението, че на поляците им е омръзнало от тези двамата. За жалост или радост, дори и лидерите на двата лагера да се сменят, идейните хоризонти не изглеждат широки.

"Модно е да казваш, че не трябва да сме в двуполюсен модел, но според мен хората всъщност го одобряват. Или са в патриотичния лагер, или в по-модерния, като и двете групи разглеждат другите като врагове на държавата. Това не говори добре за състоянието на демокрацията ни, но на много хора им е добре в техния лагер и затова разделението ще се запази."