Отец Добромир Димитров: Всеки човек се ражда с голям потенциал за добро

Отец Добромир Димитров преподава църковно право във Великотърновския университет, а от началото на миналата 2022 г. се грижи за енорията към Българското посолство в Лондон.

Добре дошъл сте отец Добромир! Ще прочета притчата за сеяча в Евангелие от Лука, глава 8, стихове от 5 до 15 и ще Ви помоля за коментар.

"излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония,

които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"

Може ли да приемем тези думи на Господа като предупреждение как да слушаме Божието слово?

Да, но можем да ги приемем и като дръзновение, да се определим къде сме в тази притча. В Евангелието Господ говори с притчи, не за да има тайни в учението Му, а напротив, човек да се замисли какво има зад символите. Христос е говорил така, че сами да стигнем до изводите. От психологията знаем, че човек автоматично отхвърля информацията, която му се натрапва. Господ в Евангелието е избрал да говори със символи, а ние да ги тълкуваме, за да стигнем до смисъла. Самият Христос е смисъла. Не случайно в психологията съществува направление логотерапия, лекуване чрез смисъл. Създадено е от психиатъра Виктор Франкъл, който по време на Втората световна война бил в концентрационен лагер. Според него, след войната и до днес, обществото е загубило смисъла. За този смисъл ще говорим сега, смисъла, който дава Христос в Евангелието. Той е словото Божие. Нашите предци са сеели като хвърляли семето без да знаят къде ще попаднат зърната. Представете си човек, който върви в нивата и просто хвърля семената. Христос рисува този образ. Тези семена, които са паднали край пътя, където могат да бъдат стъпкани от минаващи хора, Той определя като хора, които чуват словото, но идва дявола и грабва това семе, това слово.

Но самият Господ казва: „а на другите се говори с притчи, та като гледат да не виждат и като слушат да не разбират. Това звучи малко страшно.

Звучи така, но Христос иска ние да направим усилие. Той не говори тайно слово, а иска ние да направим това усилие. Защото ние не сме пасивни, а сме съработници на Бога. Тези, които паднали на камениста почва са били без корен, без вяра. Който няма достатъчно вяра, доверие или корен, като растение изсъхва. Вярата означава доверие, не идеология като политическа платформа или аксиома. Вярата означава да се довериш на Бога и волята Му, на думите Му. Тези, които падат сред тръни са вярващи, но биват задушавани от грижи, от красотите на този свят, от целите които си поствяме. Можем да загубим си живота в постигане на тези цели или отдавайки се на грижи. Стремежът да бъдем успешни, независимо какво струва това, какво ще жертваме – семейството, идентичността си, вярата. Обикновено си спомняме за Бога, божественото или се опитваме да се свържем с Бога само когато имаме гранична ситуация.

Дяволът няма да дойде като птица при нас, въпреки че той е изобразен художествено като птиците небесни.

В каква форма и в какъв вид може да дойде дявола, за да грабне словото от сърцата на слушателите?

Дяволът е духовно същество и воюва с нас на духовно ниво. Той може да дойде в мислите ни. Ако отидете при психиатър и при добър духовник, те ще ви кажат едно и също: не вярвай на помислите. От дявола са мисли, които носят омраза, внушават ни да нараним някой или мисли, които ни отделят от най-близките хора, мисли срещу колегите ни, в брака това са мисли срещу нашия съпруг. Това са също егоистични мисли, които ни поставят в центъра на света и ни внушават, че другите трябва да ни служат. Когато започнем да разговаряме с тези негативни мисли, могат да станат натрапчиви. С депресия и невроза е трудно да се борим. А ние трябва още в началото, щом дойдат, да ги отхвърляме и да застанем срещу тях.

В притчата пише, че зърната са потъпкани? С какво ги потъпкваме?

Всеки човек се ражда с голям потенциал за добро. С егоизма си смачкваме, потъпкваме тези дарове.

Егоизмът е състояние на душата, в което изпълваме себе си единствено със себе си, в душата ни няма място за другите. Ставаме център на живота си, не се грижим за другите и не сме готови да им послужим с качествата и способностите, които сме получили от Бога. Това е болестно състояние.

Или другото, за което сме предупредени – ако поставим удоволствията и насладата от живота в култ, ако ги издигнем в култ. Тогава ставаме пленници на хедонизма и стремежа към удоволствия. Тогава не мислим за Бога, за плодове на Духа.

Да, така е. Светът, в който живеем е построен на удоволствието и насладата, в преследване на които можем да загубим живота си, да загубим абсолютно всичко.

Отец Добромир, апостолското четиво днес включва и Посланието на Свети апостол Павел до Тит, глава 3, стихове от 8 до 15.

"Верни са тия думи; и аз желая да потвърждаваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците..... Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни"

Мога да ги обърна нещата, тоест добрите дела дават плод. Много често се интерпретират думите „по делата им ще ги познаете“. Христос не казва така, Той казва: „по плодовете им ще ги познаете“. Делата трябва да прераснат в плодове. Изискването или усилието да извършваме добри дела означава да излизаме от себе си, или да жертваме нещо от себе си, да жертваме нашия егоизъм или да жертваме средства, които да отделим. Насилието над волята е да дадем средства на някой, който бедства или се нуждае от лечение, вместо да си купим последен модел iphone или да направим една добра вечеря. Трябва да се борим със себе си и да го правим.

Какво е плода, тогава?

Мир, дълготърпение, кротост, въздържание. Плодовете са нещо, което се ражда накрая.

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да

бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Снимки: Личен архив.