Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Таня Петрова: Има предел на приходите, които могат да се събират през тази данъчна система

Сметките на държавата не излизат. Кои са рисковете пред Бюджета?

Стефан Антонов: Ако не постъпят парите по ПВУ, ще има касов разрив

| Интервю
Снимка: Ани Петрова

Излиза ли сметката на Министерството на финансите и какви са рисковете за Бюджета до края на тази година? Журналистите Таня Петрова и Стефан Антонов направиха анализ в предаването "Преди всички".

Ще има проблеми с някои приходни пера в Бюджета. Най-основните притеснения в момента са постъпленията от ДДС. Много е вероятно планираните приходи да не постъпят до края на годината. Много голям риск има и по линия на европейските средства по ПВУ. Ако в приходната част зейнат дупки, ще имаме много трудности в реализирането на Бюджета, поясни Таня Петрова.

Сметките не излизат най-вече, защото миналата година са заложени твърде големи разходи. Сигналът за това на финансовия министър  Росица Велкова миналата година беше игнориран, след това я обвиниха в саботиране на еврозоната. Заканиха се да съберат повече пари. Ще се спестят разходи в сферата на държавните инвестиции. Ще го видим този мач и този есен, смята Стефан Антонов.

Има предел на приходите, които могат да се събират през тази данъчна система. Всяка година МФ се опитва да измисля хитрости, влезли сме в сферата на данъчната екзотика. При плосък данък особена данъчна политика няма как да се води. Този тежък разговор предстои, защото разходите на държавата не могат да се поберат в тази данъчна рамка, коментира Таня Петрова пред БНР.

Когато имаш разминаване на приходите с разходите и опитваш да го свиеш на 5 милиарда, а обмисляш данъчни промени за 30 милиона лева, това са трохи, заяви Антонов.

Имаме прекалено голям проблем, за да се решава с такива малки приходни мерки, подчерта и Таня Петрова. По думите ѝ "цели системи седят с огромни дефицити и в един момент това ще стане необслужваемо като разходи".

Снимка: БГНЕС

Финансовото министерство се опитва да изкара на светло прикрити трудови договори, маскирани като граждански, но и това е много критикувано предложение, което според нея няма да мине. Има предел на солидарността и трябва да се върви внимателно по този ръб, посочи Петрова относно осигурителните прагове за високо платените професии.

"Имаме структурен проблем, заложен миналата година за петилетка напред. Той не може да бъде решен с лаладжийство, да изтръскаме някакъв чувал, да намерим някакви скрити пари. Не е мислено как разходите ще се финансират с нови приходи", изтъкна Стефан Антонов.

Ако не постъпят парите по ПВУ, ще има касов разрив, категоричен е той. Вторият проблем по думите му означава по-малко пари във фискалния резерв. Отиваме на свръхдефицит и по методиката пред Брюксел за еврозоната, това се дъни, категоричен е Антонов.

С парите по ПВУ ще се покрият разходи в държавния бюджет. Ако те обаче не дойдат, финансовото министерство ще се чуди как да закърпи бюджета в последния месец на годината, а това няма как да стане, освен с шмекерлъци, заяви Таня Петрова.

Вървим много уверено към провал на ПВУ. Хоризонтът за реализация е 2026 г. Това са тежки инвестиции. Няма да можем да усвоим много голяма част от тези безвъзмездни средства, изрази мнение тя.

Когато не ти стигат парите, за да си разплатиш задълженията през текущите приходи, ги търсиш или през спестявания, или през заеми, каза още Стефан Антонов, като очерта опасността ако покрием дефицита в рамките на 3%, фискалният резерв в края на годината да се окаже много близо до санитарния минимум от 4,5 милиарда лева, което е предпоставка за финансова уязвимост на държавата. Той обърна внимание и върху покачването на лихвите.

"Защо се бави тегленето на заема? Защото финансовият министър не знае колко ще ни бъде голям дефицитът. За това време, за което чакаме, покачването на лихвите е 0,75 процентни пункта. Ако са 5 милиарда заем, както се планира, към 400 милиона ще ни бъдат допълнителните разходи за лихви. Кому беше нужно да си причиняваме това?"

"Не очаквам да видим особени нови политики в Бюджета за 2024 г., което е жалко. Живеем в условия на извънредност в последните две години", обобщи Таня Петрова.

Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04