България - на опашката в модерното лечение на инсулта, начело в световната класация по смъртност

Причините и възможните решения ще бъдат обсъдени на първия у нас конгрес на Националното дружество по инсулт, който се открива днес.

Друг проблем е липсата на адекватна грижа за пациентите след излизане от болница и натоварването на семейството с разходи за рехабилитация и социализация, разказва Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия.

• Доц. Росен Калпачки: Съвременното лечение на инсулта се прилага само в първите 4 часа

Линейката и парамедиците трябва да знаят къде е най-близкото звено за лечение на инсулт и да насочват болния, казва Добрева, чиято майка получава инсулт през 2016-а година.  

В болниците идва другото предизвикателство – прилагането на адекватно и съвременно лечение. Такова има за исхемичния инсулт – по-разпространения вид, при който съсирек запушва кръвоносен съд в мозъка.

От 132 неврологични отделения у нас обаче само в 40 се използва едната от модерните процедури – тромболизата, разказва доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница "Света Анна", където се намира най-големият център за лечение на инсулти у нас. 

"Това е буквално революционно лечение – не допускаш инсултът да стане голям, намаляват в пъти инвалидността на пациента и броят на хората, които си тръгват с неврологичен дефицит. От 100 инсулта в България само два получават модерно лечение", коментира доц. Калпачки.

• Само два на всеки сто инсулта получават модерно лечение в България

Всяка година 45 хиляди българи получават инсулт, над 10 процента от тях не оживяват. За останалите пътят след болничното лечение е пълен с трудности за близките, изтъква Дорина Добрева. 

"Много често близките получават или труп, или човек, който е абсолютно безпомощен. Цялото семейство се блокира и започва стресов период."

Ако острата фаза на инсулта се лекува правилно, пациентът може да излезе от болницата на собствен ход след третия ден, но може да има нужда от долекуване, обяснява доц. Калпачки.

У нас долекуване се предлага в някои болници и в хосписи. Прекъсва връзката с неговите близки, не се предоставя никаква информация, твърди обаче Дорина Добрева.

Според нея има индикации, че в България могат да се създадат болници за долекуване с обучени екипи специалисти, които да обгрижват такива пациенти. В противен случай при семействата, които не могат да си позволят рехабилитатор, човек е обречен. 

"Хората, които получават инсулт, са все повече млади, работоспособни. Такъв млад човек, освен че излиза извън строя и не може да бъде правилно възстановен, започва да тежи на семейството си, остава на произвола на съдбата."

• Нова апликация за телефон разпознава инсулта

Въпреки че страната ни все още няма национален план за борба с инсулта, има подписана декларация за приемане на европейския план. С поглед към бъдещето, когато у нас би могло да се осигури комплексна грижа за хората с инсулт, Дорина Добрева очертава необходимостта от изграждане на дневни центрове, в които те да се занимават с арт и музикотерапия, и да получават психологическа подкрепа, за да възстановят работата на мозъка и да имат пълноценен живот, доколкото е възможно.