Израел и законите на войната

В Женевската конвенция и редица други международни спогодби и протоколи на международни съдилища се казва, че страните в един военен конфликт трябва да правят разлика между „цивилни обекти“ и „военни цели“, както и че ударите по граждански цели са забранени. Въпреки ясната формулировка, особено в контекста и спецификата на конфликта между Израел и „Хамас“ в Ивицата Газа, инфраструктура, използвана от цивилни, може да се окаже и военна цел. За баланса между плановете на военните и условията, при които в резултат на техните операции са поставени цивилните - профeсорът по право в британския университет в Ексетър Орел Сари, който преподава и на членове на въоръжените сили на НАТО.

Какво обаче се има предвид конкретно под "съразмерност"?

"Има две правила по отношение на този термин – едното е за пропорционалност при употребата на сила, а другото се съдържа в законите за водене на война. Пропорционалността изисква воюващата страна да има предвид очакваните човешки жертви. Например при израелски въздушен удар по определена сграда трябва да се направи предварителна оценка колко хора могат да пострадат или да загинат. Това е едната част от уравнението. Другата част от уравнението е преценката за очакваното пряко и конкретно военно преимущество, което се очаква да бъде постигнато с определена атака. Ако ударът е срещу сграда, тя трябва да е военна мишена, например – да се използва от „Хамас“. Щом се претеглят от една страна полученото военно преимущество и от друга убитите и ранени цивилни – не бива броят на пострадалите цивилни да е прекомерен в сравнение с постигнатото военното предимство. Това е съразмерност. Но сметката е много трудна, дори невъзможна, и в голяма степен зависи от решението на военните командири. Законите предвиждат високо ниво на защита за цивилните - жертвите сред тях трябва да са възможно най-малко."

Ивицата Газа е много гъсто населена – на територия с ширина приблизително 10 километра и дължина 41 километра живеят над два милиона души, което прави по около 5500 души на квадратен километър. За сравнение - средната гъстота на населението на Израел е около 400 души на квадратен километър. Това прави още по-трудна задачата за избягване или ограничаване на цивилните жертви по време на офанзива.

"Една от големите практически трудности е как точно да се прави разлика между военните мишени като оръжията, автомобилите и сградите, използвани от бойците на „Хамас“, които могат да бъдат атакувани, и цивилната среда. Противник като „Хамас“ използва градската среда, за да се прикрива - използва цивилните като щитове. Хамас не искат да се разграничат от цивилните, а точно обратното – крият се зад тях. И точно заради това съществува правилото за съразмерност. То се основава на факта, че по време на война е неизбежно да страдат цивилни. За съжаление в този смисъл няма чисти войни. В по-голяма или в по-малка степен цивилните винаги биват въвлечени във военните действия и страдат. Това е неизбежно. В случая с Израел това означава, че той може да действа със знанието, че ще може да пострадат цивилни - колкото е по-важно търсеното военното предимство, толкова по-допустимо е да пострадат невинни хора. Но Израел трябва да прави всичко възможно, за да го избегне. По тази причина бяха издадени предупрежденията през последните дни. Израелските военни съобщиха, че ще бъдат проведени операции в северната част на Ивицата Газа и призоваха цивилните да се прехвърлят на юг, за да не попаднат под огън. Израел, разбира се, е критикуван - защото Газа е доста гъсто населено място и защото не достигат хуманитераните убежища, където тези хора могат да бъдат приютени. Въпросът е дали да се проведе сухопътна операция с над 1 милион цивилни на място или да се поиска от тях да се преместят. Няма да е лесно, ще има жертви и огромни човешки страдания, но те биха били още по-големи в гъсто населена градска среда.

На фона на тази сложна и тежка военна и хуманитарна криза арабските държави, и по-конкретно Египет, отказват да приютят палестински бежанци…

"Този въпрос трябва да се отправи към арабските лидери. По-голямата част от границата на Газа е с Израел, но да не забравяме, че има граница и с Египет. Не само двете враждуващи страни – в случая „Хамас“ и Израел - имат хуманитарни отговорности, но и други държави. Налице са някои окуражаващи знаци. Говори се за хуманитарен достъп от Египет за Газа и някои доставки дори вече са направени. Явно има движение в правилната посока. Доколкото разбирам, по политически причини Египет и други арабски държави не са подготвени да приемат още палестински бежанци. За съжаление, както е било винаги с израелско-палестинския конфликт, има много история и доста непримирими позиции. А това прави решаването на изострения в момента конфликт още по-трудно."

Израелските сили твърдят, че бойците на „Хамас“ се крият в тунели под гражданска инфраструктура, като училища и болници, ударите по които биха били военно престъпление. Каква е правилната стратегия в подобни ситуации? Тази седмица много невинни хора загинаха при взрив на болница, като обвинения за случая си разменят военните на Израел и палестинските групировки…

"Важно е фактите да се изясняват. Заради първоначално изнесените кадри се разпространи убеждението, че Израел е ударил болницата по някаква причина - умишлено или случайно. Но по-късно стана ясно, че ракета, изстреляна от друга палестинска въоръжена групировка – "Ислямски джихад“ - се е оказала неизправна и е паднала в района на болницата. Именно този случай показва нагледно, че трябва да разполагаме с фактите, преди да си вадим прибързани заключения за това кой какво е направил и кой е прав и кой бърка. Ако някоя от воюващите страни умишлено взема на прицел цивилни или ги излага умишлено на опасност това най-вероятно не е само нарушение на закона за въоръжените конфликти, но и военно престъпление. Такива са зверствата, извършени от „Хамас“ - защото бяха нападнати цивилни. Тези убийства и мъчения на цивилни, унищожаването на гражданска инфраструктура са безспорно военни престъпления. А по мнението на доста експерти - дори престъпления срещу човечеството. За Израел не можем да бъдем сигурни дали армията му провежда операциите си в съответствие с принципа на съразмерността без да знаем с каква информация са разполагали, когато са взели решенията си. Като външни наблюдатели можем да констатираме правно, че в някои случаи са извършени военни престъпления, но при други, без да знаем процеса на вземане на решения, не е възможно да преценим."

Снимки: Ройтерс