Светлото бъдеще и излъганите надежди в новата Полша

Дойде ли краят на "Право и справедливост"? И как ще се промени Полша? 

Към отговорите на тези въпроси поглеждаме седмица след определяните като "исторически" парламентарни избори в Полша. Те бяха третите поредни, спечелени от една партия - тази на Ярослав Качински, и от тях стана ясно, че голяма част от полското общество одобрява досегашното управление - щедрите му социални програми, национализма и безкрайните спорове с Брюксел, забраната на абортите и анти-гей политиките, партийния контрол над държавните предприятия и медиите. 

Стана и ясно още, че 35 процента от гласувалите поляци не са достатъчни за "Право и справедливост" да остане на власт. Вместо това мнозинство от 248 депутати в Сейма ще има досегашната опозиция, в която водеща сила е "Гражданската платформа" на бившия премиер, а след това председател на Европейския съвет Доналд Туск. Тя обещава да заличи "срама", както нарича ключовите политики на управлението от последните 8 години. И така в Полша, както и на европейската карта, се очертава наистина голяма промяна.

Пред новото мнозинство в Сейма обаче стои солидна пречка, поне през следващата година и половина. Това е президентът Анджей Дуда, издигнат от "Право и справедливост", и правото му на вето върху приети от новото мнозинство закони.

През последните няколко дни съветници на Дуда дадоха сигнали, че той най-вероятно ще връчи първи мандат за съставяне на правителство на "Право и справедливост". 

Повече за политическата картина в Полша - събеседници в предаването "Събота 150" са Адам Ясер, бивш секретар на външното министерство Адам Ясер, и социологът Ян Сова.  

"Президентът изясни, че няма да свика парламента преди средата на ноември, което е и максималното възможно отлагане. После Моравиецки ще има две седмици да опита да намери мнозинство и чак тогава опозицията, която има солидно мнозинство, ще може да формира правителство. Говорим за месец и половина преди встъпването на техен кабинет. Това е показателно за начина, по който президентът ще работи с новото мнозинство. Очевидно демонстрира своята враждебност. Важно е да припомним, че той има право на вето върху нови закони, а евентуалната нова коалиция не разполага с 2/3 от депутатите в Сейма, така че да отхвърли такова президентско вето. Убеден съм, че той ще налага вето на всичко", смята полският журналист и бивш секретар на външното министерство Адам Ясер. 

Така президентът Анджей Дуда, издигнат от "Право и справедливост", може да блокира всички значими промени, зависещи от законодателството. Пред обещанията за нова Полша пречка ще са и назначенията на сегашните управляващи в ръководствата на много важни институции като конституционния трибунал, централната банка или пазарните регулатори. 

Според социолога Ян Сова, шарената нова коалиция ще бъде спъната и от собствената си разнопосочност. Трите сили са обединени от свалянето на "Право и справедливост" и по-общи понятия като върховенството на закона - но далеч по-конкретните им различия тепърва ще излизат на преден план: 

"Левите ще искат запазване на социалните програми и промените в трудовия кодекс, въведени от "Право и справедливост". А в самата изборна вечер Шимон Холовня, един от лидерите на "Трети път", каза - "Времето на подаянията свърши. Гласовете и на трите партии ще са нужни за мнозинство, така че каквото и да е несъгласие помежду им ще е голям проблем".

Заради това и Сова е по-директен в прогнозата за трудностите пред трите сили - според него, на избирателите им, в момента еуфорични заради победата над "Право и справедливост", предстои разочарование: 

"Друга проблемна тема е либерализирането на законодателството, свързано с правата на жените и правата на малцинствата. Важно е да отбележа, че тук не визирам имиграцията, защото по тази тема има ксенофобски консенсус - дискусията не е дали да приемаме хора от Близкия изток и Африка, а кой ще ги държи надалеч по-ефективно".

Разбира се, новата управляваща коалиция все пак може да демонстрира единство и по други теми, към които ще се насочим след малко.

Изборната равносметка - споменатата коалиция "Трети път" - обединение на земеделците и партията на телевизионния водещ Шимон Холовня - стана и трета политическа сила с над 14 на сто одобрение. Донякъде изненадващо, след като през септември социолозите спореха дали ще прескочи 8-процентовата бариера за влизане в парламента. При разпределение на местата в Сейма без една от големите опозиционни групи, "Право и справедливост" можеше да има възможността пак да управлява сама.

Именно това, според Ян Сова, е накарало част от мобилизирания опозиционен електорат да се насочи към "Третия път", дори и преди това да са планирали да гласуват за други партии. Това може и да е една от причините Левицата да загуби част от депутатите си: 

"Не се случи либертарианско-антиукраинската революция на крайнодясната Конфедерация. 15-те процента в проучванията през лятото се свиха до малко над 7 на сто одобрение в изборния ден и 18 депутатски места. От Конфедерация постоянно повтаряха, че няма да влязат в коалиция с никого -  нито с "Право и справедливост", нито с Туск и останалата опозиция. За потенциалните гласоподаватели това означава, че избраните от тях със сигурност няма да управляват. Имаше усещане и за нечестност, тъй като за всички изглеждаше ясно, че в крайна сметка биха влезли в коалиция с "Право и справедливост".

Предвид резултатите и на двете националистически формации такава коалиция излезе невъзможна и може би следва да се запитаме - това ли беше политическият край на 74-годишния Ярослав Качински? Много преди изборите лидерът на "Право и справедливост" заяви, че това е последният му мандат начело на партията, а след падането й от власт може би е логична и промяна на върха. Не и според моите събеседници.

"Не трябва да забравяме, че той често не държи на думата си. Сега може и да прецени, че собственото му присъствие е важно за оцеляването на партията. Наред с това е съвсем резонно Качински да се надява, че трудностите пред следващото правителство и блокиращата роля на президента ще разочароват гласувалите за промяна. И това да се прояви на европейските избори догодина и по-важното - на президентските през 2025 - непосредствените възможности за триумфалното отмъщение на консерваторите и техния лидер", обясни Адам Ясер.

"Качински е казвал, че моделът му в политиката е Конрад Аденауер. А Аденауер се пенсионира на 80 и нещо, така че има време", припомня Ян Сова и допълва, че за Ярослав Качински няма да е проблем да не е формално начело на партията си, както и през последните 8 години не му пречеше да управлява държавата първо като обикновен депутат, после като вицепремиер.

Моделираната от Качински Полша ще бъде бранена в опозиция и чрез президента Анджей Дуда. При това положение какви промени все пак може да реализира новото мнозинство?

"Някои от обещанията на новата коалиция, като увеличенията на учителските заплати, ще бъдат допуснати от президента, защото в такива случаи налагането на вето ще е много непопулярно. Но ако говорим, например, за либерализиране на закона за абортите - две от партиите в коалицията го подкрепят, третата - не. Не само, че е под въпрос дори обикновеното мнозинство, нужно за приемането, но президентът със сигурност ще наложи вето", смята Адам Ясер. 

Единство в новото управление има по темата със съдебните реформи на "Право и справедливост", които са и причината огромно количество от парите за Полша по европейските програми, включително 35 милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост да са блокирани.

"На теория полският парламент може да промени тези закони, които противоречат на Конституцията и европейските договори. Дори президентът Дуда да наложи вето, правителството ще е демонстрирало на Еврокомисията, че е ангажирано с проблема. Кабинетът може да прекрати и сега оказвания натиск върху съдиите, а прокуратурата да е свободна да разследва големи злоупотреби. Всичко това може да е достатъчно за отблокирането на средствата".

А още преди той или партията му да са оглавили следващо правителство, Доналд Туск анонсира визита в Брюксел следващата седмица. Европейските пари със сигурност ще са нужни на новата власт:

"Вероятният премиер Туск и други от лидерите на коалицията обещаха да запазят социалните  програми и най-вече детските надбавки - може би единствената добра политика на "Право и справедливост".

И въпреки че в новото мнозинство няма консенсус относно държавните харчове, според двамата ми събеседници, включително заради европейските и президентски избори в следващите 2 години, социални мерки няма да отпадат в краткосрочен план. Явно няма да отпадне и практическата забрана за аборт. Какво или кой може да отпадне:

"Трябва да очакваме промени в ръководствата на големите държавни компании, като енергийната "Орлен", на пощите или на държавните медии - всичко, което не зависи от приемането на нов закон". 

Така и според Ян Сова, държавните радио и телевизия ще спрат да разказват абсурдни приказки, сякаш написани от Толкин, за борбата между абсолютното добро, олицетворявано от управляващите, и абсолютното зло, както виждат Туск. В първия ден след изборите едно от знаковите лица на проправителствения екран, Марчин Волски, призна, че при "Право и справедливост" телевизията е излъчвала по-крайна пропаганда от комунистическата през 70-те.

Какво да очакваме от бъдещата полската външна политика? Ясният курс е този на помиряване с Европейската комисия, а моралната и военна подкрепа за съседна Украйна само може да стане по-голяма. 

"Но трябва да имаме предвид две неща. Президентът ще продължи да е препятствие и има роля в отбранителната и външната политики. Второто е, че първоначалният фокус ще е върху вътрешните въпроси, предвид и следващите избори, но със сигурност ще има символна и риторична промяна в начина, по който Полша се държи в Европейския съвет, ще се възстановяват отношения. Правителството обаче ще внимава да не завърта посоката във външната политика на 180 градуса. Поляците ще останат чувствителни и разделени по теми като границите на националния суверенитет и въвеждането на еврото. Тези дни чета в западните медии коментари от рода на "Сега Полша ще има водеща роля в Европейския съюз!". Това е толкова нереалистично, колкото беше очакването, че Полша ще излезе от Евросъюза при "Право и справедливост", смята Адам Ясер, който е заемал вторият по значимост пост в полската дипломация при управлението на Доналд Туск до 2014 година.

Ян Сова допълва, че падането от власт на консерваторите-националисти в Полша все пак ще предизвика една значима регионална и европейска промяна:

"Следва краят на всякаквите форми на съюз с Унгария, което е много лошо за Орбан, защото Варшава и Будапеща взаимно се поддържаха в битките с европейските наказателни процедури. На европейско ниво това може би ще промени много".