Алексей Чигадаев: Режимът на Путин няма минуси от гледна точка на китайските икономически интереси

Тази седмица Пекин беше домакин на третия международен форум “Един пояс, един път”. Целта на обявената преди 10 години от председателя Си Цзинпин амбициозна инициатива е да улесни транспортирането по суша и море на китайските стоки до европейските пазари. Макар че Русия формално не участва в инициативата, сред гостите на форума беше президентът Владимир Путин.

Руско-китайските преговори продължиха общо около 3 часа - първо в разширен, след това в тесен състав, а накрая се състоя и среща на четири очи между президента Путин и председателя Си. По традиция двамата лидери се обърнаха един към друг със “скъпи приятелю”, изтъкнаха голямото значение на сътрудничеството между Москва и Пекин и със задоволство констатираха, че до края на годината двустранният стокообмен ще достигне 200 милиарда долара.

Какво всъщност се крие зад характерната за руско-китайските срещи на най-високо равнище дипломатическа реторика? Кореспондентът ни в Москва Ангел Григоров потърси мнението на китаиста от Лайпцигския университет Алексей Чигадаев:

Защо инициативата “Един пояс, един път”, която навърши 10 години, е толкова важна за Китай и лично за Си Цзинпин?

Това действително е много важно за Китай и лично за председателя Си, защото Китай заявява “аз съм глобален играч”. Китай за първи път казва, че е готов да оглави проект, който ще бъде от полза за всички.

След руско-китайските преговори президентът Путин заяви, че китайската инициатива “Един пояс, един път” и руската “Голямо евразийско партньорство” взаимно се допълват и че няма никаква конкуренция между тях. Споделяте ли това мнение?  

Политическата логика подсказва на руските власти да твърдят, че това са две прекрасни инициативи, които се допълват взаимно, и че всичко между Евразийския икономически съюз и “Един пояс, един път” е просто великолепно. Бизнес логиката подсказва, че не е точно така. Защото всички китайски проекти са насочени на Запад, към огромния европейски пазар. В момента не може да се мине през Беларус и Русия. Стоките ще стигнат до границата и няма да е ясно какво да се прави с тях. “Пътят на коприната” на север е ограничен от Русия. Затова сега Китай работи активно с Централна Азия. Може да се мине през Казахстан, Узбекистан, Киргизия и т.н. и да се стигне до Европа. 

Проблемът е, че в Евразийският икономически съюз има общо митническо законодателство. Не можеш да промениш правилата в Казахстан без да промениш правилата в Русия. Действително двата проекта се пресичат от политическа гледна точка, но Казахстан все пак участва като независима държава, която работи директно с Китай. Формално Казахстан е в Евразийския съюз, но това е по-скоро реторика.

Руските официални лица и медии постоянно подчертаваха, че Владимир Путин е поканен на форума в качеството си на “главен гост”. Наистина ли е така?

Основното задължение на руската пропаганда е да подчертава, че Русия е главният гост. Ако погледнем церемонията, да, Владимир Путин стои до Си Цзинпин. Да, говори веднага след Си Цзинпин. Да, речта му е по-дълга от речите на другите лидери. 

Лично аз обичам да говоря за числа, документи и пари. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се изказа след Путин. Казахстан подписа много проекти в рамките на този форум. Токаев говори на китайски. През Казахстан минават 50 процента от стоките за Европа. Ето ги парите! Ето ги числата! В Казахстан са открити филиали на шест китайски инвестиционни фонда. Китай инвестира в петролната индустрия на Казахстан. 

Да, от дипломатическа гледна точка действително Русия беше много важен гост. Може да се отбележи, че такава огромна страна участва в проекта “Един пояс, един път” като наблюдател. Къде обаче са парите и инвестициите? Няма ги. 

На фона на пълната деградация на отношенията на Русия със Запада Пекин става все по-важен за Москва. Колко важна е обаче Москва за Пекин?

Първо, Русия е голям военно-политически приятел на Китай. Съединените щати постоянно заявяват, че Китай е бъдещ враг. Това се казва в документ, подписан от Байдън. Нарича се Бяла книга на външнополитическата стратегия на Съединените щати. Русия ще прикрива Китай от север. Ще прехваща потенциалните ракети, които биха могли да полетят от Съединените щати към Китай. Може би това е най-важното.

Второ, Русия е политически играч, който пасивно подкрепя Китай. Китай внася някаква резолюция и Русия казва “да, отлична резолюция”. По-добре е да имаш такъв приятел, отколкото да нямаш. Китай не се нуждае от активна подкрепа. Китай казва “ние сме за мир”, а Русия казва “отлично, ние също сме за мир, много хубава инициатива”.

Може би икономическата обвързаност има най-малко значение за Китай. Стокообменът му с Русия миналата година достигна 190 милиарда долара, а със Съединените щати - 760 милиарда. Китай много разумно диверсифицира енергийните си доставки. Ако изчезне руският петрол, ще купим от Иран. Ако изчезне руската дървесина, ще купим от Европа. Няма проблем. Китай е голям потребител на петрол и в този смисъл, разбира се, зависи икономически от Русия. Тази зависимост обаче не е критична. Русия се превърна в най-големия пазар за китайски автомобили. 90 процента от колите, които се внасят, са китайски. 

Защо за Китай е толкова важно Владимир Путин да остане на власт в Русия?

Аз също мисля по този въпрос. Хайде да помислим какво се промени в Китай към по-лошо през последните две години заради войната на Путин! Нищо глобално не ми идва наум. Какво ще се подобри за Китай, ако Путин си отиде? Сякаш нищо. Цената на петрола и газа ще се определя от пазара. Добре ли е това за Китай? Не особено. Ще ни разкажат как са се сключвали договорите за доставка, кой колко е откраднал и кой от нашите китайци работи в нефтохимическата компания “СИБУР”.  Тя е наполовина китайска. “Ямал Ес Пе Ге” също е китайска компания. Това не е лошо. Просто не знаем условията на китайското участие. 

Какво ще стане, ако утре дойде добър президент, който поиска да възстанови отношенията на Русия с Европа и Съединените щати? На Китай отново ще му се наложи да се конкурира с автомобилните гиганти на руския пазар, с други производители на телефони, компютри, дрехи и хранителни продукти. От гледна точка на китайските икономически интереси режимът на Владимир Путин няма никакви минуси. Отличен президент! Най-добрият! 

След като стана ясно, че западните страни не могат да спрат войната в Украйна, се появиха някакви очаквания, че Китай може да се справи с тази задача. През февруари беше публикувана китайската мирна инициатива, през март председателят Си се срещна в Москва с президента Путин, а през април разговаря по телефона с президента Зеленски. Сякаш вече няма такива очаквания към Китай.

- Да, май действително няма такива очаквания. Има обаче очакване, което, струва ми се, беше реализирано. Вече не чуваме изявления за ядрена война и ми се струва, че това е заслуга на Китай. Имаше изявления на Си Цзинпин и на други официални китайски лица, в които беше казано, че ядреният конфликт е неприемлив. Изглежда Китай е помолил руско-украинския конфликт да не се превръща в глобална война. 

Трябва да се намесиш, защото конфликтът е нещо лошо, защото да се убиват хора е лошо, казва християнската етика. А китайската етика казва: Добре, в момента по света има много конфликти. Вие просто сте долни лицемери, защото докато в Мианма убиват будисти, а в Индонезия - мюсюлмани, докато израелците и палестинците продължават да се избиват, вие искате да ни въвлечете в конфликт, в който умират не чак толкова много хора от китайска гледна точка. И не ни предлагате нищо в замяна. Това е най-важното. Ако беше направено някакво конкретно предложение, като например: “Китай, прекрати търговията с Русия и ние ще отменим всички санкции срещу теб, които действат от 1989 година”, ми се струва, че китайските власти щяха да се замислят. Щеше да се окаже, че не чак толкова много обичат Владимир Путин.