Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото можем да си позволим"

Михаил Кръстев: Няма целенасочена политика за запълване на хазната, а действие на парче

"Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета"

| Интервю
Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество правителство, синдикати и работодатели ще обсъдят размера на линията на бедност за 2024 година. Предложението е тя да бъде 526 лева. За тази година е 504 лева.

"През последните две години има увеличение на инфлационния натиск и данните, с които се борави, са остарели. От линията на бедност зависят редица социални плащания. Важно е държавата да има целенасочена политика за преодоляване на процесите, които водят до необходимост от такова подпомагане на големи групи от обществото", обясни пред БНР Михаил Кръстев, член на Съвета по икономически и публични политики.

Критиката на синдикатите, че линията на бедност не отговаря на реалните данни от икономиката, трябва да бъде критика към управляващите, посочи той.

"Нивата на инфлацията пред последните две години са предизвикани от държавни политики, брандирани като социални". 

Финансистът е притеснен от намерението на правителството да увеличи максималния осигурителен доход

"Това  ще натовари допълнително работещите и предприятията".

Предложението за бонус срещу донос той определи като проява на много лош вкус.

Кръстев коментира и тежестта, която се очаква да падне върху самоосигуряващите се. 

"Те нямат браншови организации и са най-лесната жертва на допълнителен тормоз от Министерството на финансите. С повишаването на минималната работна заплата се намалява разполагаемия им доход. Приравняването на гражданските към трудовите договори също ги удря. Една активна и произвеждаща група от българското общество е удобна жертва за управляващите"

Няма целенасочена политика за запълване на хазната, по-скоро има действие на парче, обобщи експертът. 

"Големият проблем в България е, че нормативните актове не са придружени с анализ на ефекта – както върху икономиката, така и върху събираемостта в хазната".

Кръстев все пак намери и положителни стъпки в работата на правителството.

"Опитът на финансовото министерство да удържи на международния и вътрешен натиск за повишаване на корпоративния данък е похвален. Той обаче не бива да бъде компенсиран от повишаване на индивидуалните данъчни закони, които да натоварят домакинствата и фирмите". 

Той отчете липсата на дългосрочна визия за укротяването на разходите. 

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото може да си позволим. За 2024 година може да си пожелаем консервативен бюджет". 

Минималната работна заплата е административна мярка, която не помага на бедните хора, напротив увеличава неравенството, заяви експертът.

Необходимо е да има целенасочена политика за привличане на инвеститори, отбеляза той.

"Те да имат предвидимост за няколко години, а не за няколко месеца".

Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета, отбеляза експертът.

Това, което се случва с "Лукойл", е невъзможност на държавата да събере един допълнителен данък – свръхпечалба, обясни още Кръстев.

"Когато зависим от такива извънредни обстоятелства, за да закърпваме дупки в бюджета, се стига до ситуации, при които политическото говорене надхвърля икономическата логика".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Михаил Кръстев може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Киев и главното пристанище на Украйна бяха мишени на въздушните атаки от Русия през изминалата нощ

Столицата Киев и главното пристанище на Украйна бяха мишени на въздушните атаки от Русия през изминалата нощ. Продължават интензивните руски атаки на фронта в Донбас. Общо 87 дрона е използвал руското командване на 14 области в цяла Украйна. Почти всички безпилотни апарати, с изключение на 6, са били прихванати и неутрализирани с електронни..

публикувано на 06.10.24 в 18:05

Израел с една от най-масираните бомбардировки на Бейрут от началото на офанзивата срещу "Хизбула"

Израел подложи ливанската столица Бейрут на една от най-масираните бомбардировки от началото на офанзивата си срещу "Хизбула". Премиерът на Ливан Наджиб Микати призова за натиск върху Израел за прекратяване на огъня, а хиляди хора по света поискаха спиране на кръвопролитието в Близкия изток на демонстрации в навечерието на годишнината от..

публикувано на 06.10.24 в 17:51
Билборд със снимка на покойния лидер на

Посланикът на Ливан в Лондон: Насрала се съгласи на примирие малко преди да бъде убит

Посланикът на Ливан в Обединеното кралство заяви в интервю за Скай нюз, че убитият лидер на ливанската шиитска групировка "Хизбула" Хасан Насрала се е съгласил на тримесечно примирие малко преди да бъде убит. Ливанският посланик в Лондон Рами Мортада потвърди слуховете, че Хасан Насрала се е съгласил да прекрати огъня малко преди убийството му...

публикувано на 06.10.24 в 17:18
Мигранти са ескортирани на брега, след като са били прибрани в Ламанша, Дувър, Великобритания, архив.

973 мигранти със 17 лодки са достигнали британските брегове, прекосявайки Ламанша в събота

Общо 973 мигранти със 17 лодки са прекосили Ламанша в събота - най-високият брой за ден тази година. Четирима души, след тях двегодишно дете, загинаха вчера.  Предишният рекорд за прекосявания за ден е от 18 юни – 884 мигранти. Две от лодките в събота са получили повреди в двигателите. В едната от тях е имало 90 души. 15 от тях, включително двегодишно..

публикувано на 06.10.24 в 17:06

Заради глобалното затопляне в Антарктида се появяват все повече растения

Заради глобалното затопляне в Антарктида се появяват все повече растения, показва проучване на екип от учени, публикувано в американското списание "Нейчър". Анализ на сателитни данни е установил, че през 1986 г. растителността е било по-малко от 1 кв. км, докато през 2021 г. тя вече е покривала близо 12 кв. км. Разпространението на растения..

публикувано на 06.10.24 в 17:01

Спряно е движението на влаковете между станциите "Сливница" и "Обеля" по Линия 2 заради наводнение

Във връзка с авария на магистрален водопровод в район "Връбница" временно е спряно движението в участък на метрото между станциите "Сливница" и "Обеля" по Линия 2, съобщават от пресцентъра на Столичната община. Осигурен е заместващ автобус, който се движи от метростанция "Сливница", по бул. "Панчо Владигеров", "Обелски път" до станция..

публикувано на 06.10.24 в 16:52

Проф. Оскар: Последните пет години има ръст на късогледство при деца, при които няма наследственост

Здравето на детските очи е фокус в Минути за здраве. Поводът е предстоящият на 10 октомври, Световен ден на зрението. За най-често срещаните проблеми с очите при децата разказва проф. Александър Оскар, ръководител на Катедра по офталмология към Медицински университет - София, началник на Клиника по очни болести в Александровска болница и..

публикувано на 06.10.24 в 16:47