Вера Йоурова пред БНР: Броят на мигрантите, преминаващи от Турция през България, е намалял

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Марта Младенова с Вера Йоурова за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• Вера Йоурова: Мястото на България е в Шенген

В специално интервю за "Събота 150" Йоурова потвърди, че страната ни се справя с опазването на европейските граници и няма причина да се отлага членството ни в безвизовото пространство. Пред БНР Йоурова призова българската дипломация да бъде по-активна в убеждаването на Австрия и Нидерландия - последните две държави, които отказват да пуснат България и Румъния в Шенген.

В четвъртък премиерът на Нидерландия Марк Рюте заяви, че страната му настоява за още една проверка, резултатите от която трябва да бъдат ясни и обективни, а не "захаросани", за да даде зелена светлина на България за Шенген. Как ще коментирате това негово изказване, комисар Йоурова?

"Европейската комисия, която аз представлявам, каза ясно: "България заслужава да влезе в Шенген". Лично аз, като чехкиня, съжалявам, че това не се случи миналата година, когато беше чешкото председателство. Вярвам, че българите като общество правите всичко възможно, за да преминете през тази бариера и да се присъедините към Шенгенското пространство.

Както знаете, някои обвързаха влизането в зоната с мониторинга върху реформите в правосъдната система. Комисията никога не е правила подобна връзка. Въпреки това мониторинговият механизъм за съдебните реформи и борбата с корупцията в България вече отпадна и страната ще бъде наблюдавана като всяка друга държава членка. Това е стандартна процедура. Също така Урсула фон дер Лайен беше много ясна в нейната реч за състоянието на съюза, че България и Румъния се справят добре с миграцията и опазването на европейските външни граници. Тя беше категорична, че и двете страни заслужават статут на членки на Шенгенското пространство.

За Марк Рюте и още някои европейски политици - мисля, че това е шанс да се запознаят по-добре с фактите. Тук има пространство и за разгръщане на българската дипломация. Доколкото ми е известно, Рюте ще посети България и ще обсъди темата със съответните български власти. Смятам, че това трябва да се случи до декември. От гледна точка на Европейската комисия България принадлежи към Шенген."

Ако Нидерландия поставя изисквания, Австрия казва, че проблемът не е в България и Румъния, а в самото Шенгенското пространство. Според Виена то не работи добре и преди да се преодолее този проблем, няма място за разширяване.

"Дори и да е вярно, българите по никакъв начин не са виновни за това. Това е първият акцент, който искам да поставя. Също така бях информирана от премиера на България, че през седмицата е имал много честна и дълга дискусия с австрийския канцлер Нехамер. Двамата са изразили ясно аргументите на двете държави.

Разбира се, към момента не можем да предскажем каква ще бъде позицията на Виена. Необходимо е всички държави да дадат позитивен отговор за членството на България в Шенген. Отново ще подчертая, че са нужни усилия на българските дипломати и политици да убедите Австрия, че изпълнявате напълно задълженията си по отношение на миграцията. Имате време да го направите."

Има ли още нещо, което България трябва да направи, за да получи положителен отговор?

"Не виждам по-добър способ от дискусии с партньорите и представянето на факти. По отношение на опазването на границите - говорете ясно, има радикално намаляване на броя на мигрантите, които преминават през българо-турската граница. Има неоспорими доказателства, че България изпълнява задълженията си. Представете ги! Дайте гаранции, че и занапред ще бъде така!"

Възможно ли е заради трагичния конфликт, който започна след терористичния акт на "Хамас" в началото на октомври и потенциалния нов миграционен поток, да срещнем нови препятствия по пътя към Шенген?

"Не виждам индикация някой да настоява за промяна на правилата или за ад хок политически решения. В четвъртък с европейските лидери обсъдихме ситуацията. Да, можем да очакваме нови миграционни вълни от зоните с военни конфликти. Това обаче не е явление, което трябва да доведе до промяна в правилата или отлагане на решението за приемането на България в Шенгенското пространство."

Друга важна тема, всъщност може би най-важната във Вашия ресор, е борбата с дезинформацията. Как се справя Европа? През август беше прието специално законодателство по темата на ниво Европейски съюз.

"Провела съм огромен брой дискусии с важните хора в най-големите цифрови платформи. Трябва да се направи повече в държавите от Централна и Източна Европа и да се работи на местните езици, не само на английски, за да се предотврати разпространението на нелегално съдържание. То може да бъде обобщено като детска порнография, брутално насилие, екстремизъм, тероризъм и език на омразата. Трябва да се борим с дезинформацията, а това изисква проверка на информацията.

Цифровите платформи трябва да инвестират повече, за да предотвратят нелегално съдържание. Правилно отбелязахте, че през август приехме нови текстове, които изискват повече по отношение на законността на съдържанието. При нарушение е възможно да се стигне до санкции.

Когато говорим за България, виждаме огромна по обем дезинформация, създадена от прокремълски източници. Руското влияние е тук и получава подкрепата на значителна част от обществото. Отново ще подчертая, че е необходима проверка на информацията. Също така обществото трябва да изисква да знае фактите. От друга страна, ние не можем да задължим никого. Ако той иска да вярва в лъжи, това е негов избор."

Дезинформацията част ли е от предизборните послания? Реферирам към вота в Словакия, но в Европа и света предстоят много други важни избори.

"Би било безотговорно от моя страна да кажа, че дезинформацията реши изборите в Словакия. Имаше други фактори, но нека политолозите оценят значимостта им. За мен, словаците, които живеят в условията на много голяма несигурност, искаха нещо познато. Те познават Роберт Фицо и знаят какво да очакват от него. Но е вярно, че в Словакия видяхме много дезинформация, която идваше от Русия и от прокремълските крайнодесни източници. Със сигурност, това оказа определено влияние във вота."

Докъде стигна казуса с Х (бившата платформа Twitter)?

"От платформата Х прекратиха проверката на информацията, въпреки че допреди време сътрудничеше с нас по тази тема. Те спряха, но останалите платформи - Meta, Google, TikTok и YouTube, продължиха да го правят. Виждаме контраста между Х и останалите.

За мен Х подклажда омраза и сега обслужва терористи и престъпници. Не знам дали в действителност именно това иска собственикът на платформата Илон Мъск. Той идва със своята идея за пълна свобода на словото, но от европейска гледна точка това е свободия. Тук определена реч е забранена.

Затова настояваме Х да спазва нашите европейски правила. Сега сме доста по-подготвени за това. Както вече споменахме, имаме Законодателния акт за цифровите услуги и можем да наблюдаваме алгоритмите за разпространение на информация много по-внимателно. В случай на много тежък проблем можем да стигнем до санкции за платформата нарушител."

Възможно ли е да се стигне до забрана на Х в Европа?

"Забраната не е в правомощията на Европейската комисия. Ако платформата продължително нарушава европейските правила, съдът - подчертавам независимият съд, има възможност временно да ограничи платформата, но това е много крайно средство."

Ако Мъск реши да ограничи достъпа до Х от Европейския съюз?

"Първо, не мисля, че той би искал да напусне Европейския съюз, защото тук има много добър пазар. По бизнес причини не вярвам да иска да си тръгне. От наша гледна точка е ясно - който иска да прави бизнес тук, трябва да спазва правилата."

Това се отнася до всеки вид бизнес, не само до Мъск или до дигиталните платформи.

"Това си е работа на Мъск. Говорим за неговия собствен бизнес. Единствено ще подчертая от гледна точка на регулаторната рамка, че ако иска да бъде в Европейския съюз и да прави много добри печалби от бизнес тук, трябва да спазва европейските правила."

И накрая ще засегна темата за войната срещу Украйна. Виждаме, че вече подкрепата към Киев не е толкова силна, колкото беше в началото на бруталната руска война срещу страната. Можете ли да гарантирате, че Европейският съюз ще подкрепя Украйна наистина колкото е необходимо, каквото е редовното послание, което Брюксел отправя?

"Да, ще я подкрепяме. Ние го правим и ще продължим. Трябва ни обаче подкрепа от всички страни - членки, защото например, когато гласуваме финансова подкрепа за Украйна, тя се осъществява с благословията на лидерите на всички държави. Същото важи и за съвместното закупуване на оръжия и муниции за Украйна. Ние като Европейска комисия не сме сами. Имаме нужда от подкрепата на силна група от лидери. Разбира се, виждаме, че настроенията в част от нашите общества отиват към по-малка подкрепа за Украйна, защото има умора от войната."

И дезинформация.

"Да, точно така. Целта на създадената от руски източници дезинформация е да убеди Европа, че не е добра идея да подкрепя Украйна. Нека подчертая, че това е многомилионна военна машина за дезинформация."

Решенията се вземат и с участието на Орбан, който гордо се ръкува с президента на Русия?

"Г-н Орбан е специална категория. Той не избра правилната страна, според мен."