Защо за една ирландка и за един нидерландец е важно да гласуват за българската местна власт?

На местните избори днес право да гласуват за кмет на кметство, за кмет на община и за общински съветници имат и чужденците от държавите членки на ЕС, които живеят у нас. Те трябва да отговарят на условията, които се прилагат и за българските граждани. Това означава да са навършили 18 години, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, да не са лишени от правото да избират в собствената си държава, да имат статут на постоянно или продължително пребиваване в България, удостоверен с валиден документ. 

Задължително е да имат адресна регистрация на мястото, където ще гласуват, най-малко 6 месеца преди датата на изборите.  

За една ирландка и за един нидерландец, живеещи в община Велико Търново, е важно да гласуват за българската местна власт.

Във Великотърновско е една от най-големите чуждестранни колонии у нас. Почти във всяко село живеят граждани на всякакви държави и успешно се вписват в местния живот. На местните избори сега чуждестранните граждани, имащи право на глас, рязко намаляват след излизането на Великобритания от ЕС, което ги лиши от правото да избират и да бъдат избирани в местната власт на България. Това право нямат и украинските бежанци.  

Така се случи със семейство Адамсън във великотърновското Ново село. Пол и Елинор Адамсън живеят в селото от 14 години. Съпругът е британски гражданин и няма право сега да гласува, докато Елинор е ирландка, ръководи младежкия център в Ново село и е категорична, че за нея местните избори тук са важни: 

„Мисля да гласувам за моя кмет, за кмет на Велико Търново, зная кой искам. Сега съм само аз и двама още от Белгия, които ще гласуваме. Англичаните, които живеят тук, нямат шанс да гласуват. Важно е да гласуваме, защото, ако мислиш за мястото, където живееш, ако мислиш какво искаш да стане за по-добре за твоята общност, е по-добре да гласуваме за кмет. Ако искам нещо в селото, отивам да говоря с кмета. По този начин сме съпричастни със случващото се в селото ни и това е нормално“. 

Нидерландецът Якоб ван Бейлен беше първият чужденец, станал общински съветник у нас. В последния мандат той защитаваше интересите на българите и на чужденците в областта на екологията, културата и транспорта във Великотърновския общински съвет. Тръгва си крайно разочарован: 

„На първо място честността на моите колеги. Всички говорят за големия морал, аз наблюдавах и не виждам този морал“. 

Якоб ван Бейлен е направил изчисления, според които за четирите години от последния мандат на Великотърновския общински съвет бюджетът на общината е ощетен с близо един милион лева от изплатени заплати на неприсъстващи на заседания на комисиите и на сесиите съветници и за фиктивно използвани от тях външни консултантски услуги, платени с парите на данъкоплатците. 

„Намират начин имената им да бъдат в протокола без да присъстват. Съветникът има право да наеме помощ от експерти – юридически или финансов. Всички максимално използват това право. От друга страна те не са активни в сесията. Половината от тях за четири години нямат нито едно изказване. Намерили са начин да имат фактури за консултанти“. 

Нидерландецът общински съветник казва, че 80 на сто от своята заплата, която е към 1000 лева месечно, е давал на личен асистент и декларира, че не е ползвал нито стотинка от полагащата му се на месец по една минимална работна заплата за външни консултантски услуги. 

Чужденците са намерили своя втори дом тук и имат своите искания за решаване на проблемите, споделя ирландката Елинор Адамсън от Ново село: 

„Нашите чужденци, които живеят тук, харесват Ново село. Имаме проблем с рециклирането на отпадъците. В цяла Европа за направени проекти за рециклиране, тук в България е по-трудно. Всички имат шанс, ако сложат контейнер в село, по-добре ще е. Другият проблем е интернет. Аз харесвам това село. Нашето село е най-хубаво. Аз съм чужденка и съм много щастлива от това, което имам тук“. 

Нидерландецът Якоб ван Бейлен излезе от активната политика и не се кандидатира за втори мандат като общински съветник във Велико Търново, но ще гласува на местните избори, защото иска промяна в обществено-политическите отношения и го боли за развитието на града, в чиято стара част живее: 

„Няма да спра да бъда ангажиран. Реших да не се кандидатирам отново. Вече съм 75-годишен и е достатъчно. По-добре е да има млади, талантливи търновци, които се борят за общината, но няма да спра да бъда активен. Искам хората, които работят в общината и в общинския съвет, да бъдат честни, да има морал, трябва с това да започнем. Градската среда, общественият транспорт, да спра да се срамувам от ремонта на ремонта. Живея в кв. „Варуша“, след третия ремонт е по-лошо от преди първия ремонт. Има пари, не ги използваме умно, няма контрол върху проектите“. 

С гласовете на българите и с тези на чужденците, избрали да живеят в община Велико Търново, ще бъде определен от осем кандидати кметът на Велико Търново, 37-е общински съветници, за които се борят 320 кандидати, и кметовете на 23 населени места в общината, а там кандидатите са 55.