"Много е важно, че децата и младите хора учат, че не всичко, което е публикувано в социалните мрежи и изобщо в публичното пространство, е основано на факти и е напълно вярно. Именно заради това много организации, които се занимават с медийна грамотност, създават учебни помагала, насочени към учители и ученици. Те са насочени към това как да проверяваме информацията, която достигаме например онлайн, как да я оценим и доколко достоверна е тя", казва пред БНР Сара Салома, старши съветник в Националния аудиовизуален институт на Финландия. В института има специален департамент, насочен към медийната грамотност и образованието.
Финландските деца получават първия си смартфон на около 7-годишна възраст и трябва да са готови за опасностите в интернет. Още от малки те учат, че когато попаднат на онлайн съдържание, трябва да си зададат определени въпроси – кой го публикува, той ли е първоизточникът, кога е създадено съдържанието, каква е целта на публикацията, тя съвпада и доразвива ли вече натрупани у мен знания или им противоречи, нещо смущава ли ме - ако да, какво е то? И най-вече – при смущаващо за децата съдържание, те да се обърнат към родител или учител.
"Във финландската образователна програма медийната грамотност е част от много по-голямо и важно умение, което създаваме. Наричаме го мултиграмотност. В него включваме грамотност за справяне в различни ситуации, включително разбиране на медийното съдържание. Тази мултиграмотност се преподава във всички учебни предмети, като във всеки от тях е насочена към съответната сфера на познание. Например, ако говорим за география, учителят може да дискутира с децата различни карти – по-стари и нови. След това заедно разглеждат картите, той им обяснява каква е разликата, какво се е променило в различните времеви периоди и защо е важно да използват най-новата карта."
Сузан Ахонен ръководи проект, насочен към преподавателите по различни дисциплини, изучавани в училище. Тя е представител на медийната организация "Медиапули", една от чиито основни мисии е борбата с дезинформацията и създаването на умение за критично мислене и проверка на данните. "Медиапули" създава наръчник, който предоставя за ползване, ако преподавателите решат. Ахонен подчертава, че във Финландия всички учители са поне с магистърска образователна степен, а решението по кои учебници и как да преподават е лично, не е заложено в програма. Важното е след всяко образователно ниво учениците да имат определена база знания и умения по даден предмет.
"Основно си сътрудничим с учители, които преподават история, политически науки и финландски език и литература. Това са трите най-важни предмета. Преподавателите по изобразителни и други изкуства също често работят с нас, защото все по-често се сблъскваме с манипулирано съдържание – например, снимки или видеа. Един от много важните уроци, които искаме да предадем, е, когато даден ученик се сблъска с определено съдържание, да си зададе въпроса – какво иска да ми каже човекът, който го е публикувал? Не казвам да не се доверява на нищо, но да има критично мислене, да си задава въпроси. Също така да си създава собствено мнение, базирано на знания, опит и умения, а не на влияние от източник на безгранично доверие. Това е най-важното."
Дезинформацията може да има различни цели – от престъпление, до провокация на определено поведение или създаване на мнение, базирано на погрешни тълкувания, интерпретации или невярна информация. Често началото се поставя в образователната система. В България е горещ дебатът за ролята на Русия в историята ни, как е във Финландия?
"Бих казала, че когато Съветският съюз се разпадна, тук всичко се освободи. Когато бях ученичка, учехме, че Зимната война е била, защото финландците твърде много обезпокоявали руснаците. Един вид, сякаш вината е наша. Имаме много дълга история и отношенията с Русия винаги са били специални. Много дълги години сме учили, че Русия и особено Съветският съюз са нещо велико и трябва да правим всичко, което те поискат от нас. След краха на Съветския съюз всичко се промени. Във финландските учебници вече не може да се намери руска пропаганда", отбелязва Ахонен.
Днес онлайн средата дава огромни възможности за разпространение на нелегално съдържание – например детска порнография, за създаване на стереотипи на расова, етническа, сексуална и друга основа. Палитрата е много пъстра, а фабриките за тролове – невъобразимо добри. Как се справят финландските деца?
"Финландската обществена телевизия YLI създаде игра за мобилни телефони, която се нарича "Фабрика за тролове", която дава възможност на младите хора да си представят, че работят в такава и създават дезинформация, публикувана в интернет. Когато поставим младежите от другата страна, привличаме вниманието им към проблема. По този начин те хем са много въодушевени от играта, хем се научават, че всеки може да създаде невярно съдържание и безпроблемно да го разпространи по целия свят", коментира Сара Салома.
Институтът, който Салома представлява, изучава специално дигиталните игри.
"Игрите са много важна област, в която трябва да се провежда обучение. Цифровите игри – било компютърни, било през мобилно приложение или някакъв друг формат, са източник на информация, медия, в която младите хора прекарват много време. Именно затова ние ги анализираме и оценяваме, защото трябва да преценим какви ценности проповядват. Но също така е важно как хората, които играят на тези игри, реагират, как се позиционират в представените ситуации. Дали има случаи, когато млад човек играе на някоя от тези игри, става проводник на токсично поведение, на насилие или расизъм или точно обратното – успява да ги разграничи и да осъди подобно поведение – това е много важно за формирането на личността му."
Във Финландия доверието към медиите е много високо – над 70 %, което се дължи на качеството на информацията. Ако се появи невярно съдържание, медията не просто трябва да публикува опровержение, но и да обясни как се е стигнало до подобна публикация. Също така – хората инстинктивно правят проверка в повече от един източник на информация, разпространена в социалните мрежи.
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
Работещите в градския транспорт на София издържаха на голям обществен натиск и постигнаха исканията си . Тази позиция изрази пред БНР Калина..
Възможностите за професионално образование в Плевен ще бъдат представени днес по време на Панаир на уменията . Организатор е Община Плевен..
Фалшивите новини са за публиката без критично мислене, но критично мислене не се формира с еднопосочно подаване на информация . Това каза пред..