България пое нов външен дълг с общ обем от 2,3 млрд. евро. БНР бе една от първите медии, които съобщи за дълговата емисия на външните пазари. Първите експертни коментари бяха, че емисията е много добра, пласирана в подходящия момент. Някои анализатори дори я определиха като "ударна". Защо се налага страната ни да тегли още външен дълг и защо емисията се определя като "успешна"?
7,5 милиарда лева е бюджетният лимит за нов дълг през цялата 2023 година, като още през януари около три милиарда от тях – всъщност, 1,5 милиарда евро, бяха поети от международните пазари. С тях основно бяха рефинансирани стари задължения. Това и една от целите на новата емисия от 2,3 милиарда евро, пласирана на външните пазари точно ден след втория тур на местния вот. Подробностите – две мисии с падежи от 7,5 и 12,5-години, а обемите на отделните траншове са 1,3 милиарда евро – първият и един милиард евро – вторият.
При какви условия бяха поети новите задължения? На този въпрос на БНР отговори министър Асен Василев:
"При спред от 150 базисни пункта, което е изключително добре. Както знаете, имаше почти три пъти по-голямо предлагане, отколкото ние имахме нужда като дълг. Затова два пъти подобрихме условията в рамките на деня. Ще бъде използван, както е записано в Бюджета, а една основна част ще бъде използвана за връщане на стар дълг от около 1,5 млрд. евро в първата половина на 2024 г.".
С останалите средства ще бъде покрит дефицитът от 4,6 милиарда лева, заложен в тазгодишния бюджет и гласуван от Народното събрание.
Дали беше успешна емисията - това коментира финансовият анализатор Николай Ваньов.
"Подбирането на момента за една такава емисия беше много добро".
Набирането предварително на ресурс за плащането догодина също е положителен елемент, според експертите. Затова обаче възниква въпросът – след като са осигурени средствата за погасяването на падежа първата половина на следващата година, какъв ще бъде размерът на новия дълг догодина?
"Нека да видим какво ще се случи с данъчните закони, които ще финализират приходната част. На база на това ще бъдат довършени всички останали разчети", заяви Асен Василев.
Николай Ваньов коментира дали това, че 1 януари 2025 година е целева за влизане на България в еврозоната допринася за по-благоприятните условия на външния дълг?
"Със сигурност! Подстъпите към влизане в еврозоната не могат да имат никакво друго въздействие върху държавния дълг, освен положително", отговори той и даде пример с Хърватия.
Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
" Има по-голяма чувствителност сред обществото, че насилието над жени е съществен проблем . Последните социологически изследвания показват, че 84% от българите смятат, че имаме сериозен проблем, конкретно и с домашното насилие. За жалост обаче случаите продължава да нарастват. Има 50% ръст на новообразуваните досъдебни производства ". Това заяви..
73% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след средата на 2021 г. Това регистрира социологическо проучване на агенция "Тренд", извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). "Правилната форма означава първо да платим на бъдещото себе си, чак тогава да харчим остатъка. При..
Със спорт може да се преодолее агресията в училище. Това е посланието на кампанията на Държавната агенция за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Б ългарски олимпийци се включиха в инициативата в столичното 140-то училище "Иван Богоров". Ивет Горанова е част от кампанията. Какво по-добре от час по физическо, ако упражненията ти ги води..
Специалността лицево-челюстна хирургия у нас е в криза. За това алармира д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж. "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери ", пояснява д-р Димитрова пред БНР. Специалността е в криза . Точките, в които са достъпни подобни специалисти, са..
Бяха изпуснати много възможности за дипломация , заяви пред БНР експертът по контратероризъм и международна сигурност Иван Анчев, който е и директор на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Коментарът му е по повод на увеличаващото се напрежение между Израел и "Хизбула". Откриха тялото на лидера на "Хизбула" Израелската..
Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
Иран няма да отвърне на удара, защото не действа самостоятелно, част е от коалицията с Русия и Китай. Каквото и да последва, ще бъде на фона на общи..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
Значителна облачност с дъжд