Защо се налага нов външен дълг и защо емисията се определя като успешна?

България пое нов външен дълг с общ обем от 2,3 млрд. евро. БНР бе една от първите медии, които съобщи за дълговата емисия на външните пазари. Първите експертни коментари бяха, че емисията е много добра, пласирана в подходящия момент. Някои анализатори дори я определиха като "ударна". Защо се налага страната ни да тегли още външен дълг и защо емисията се определя като "успешна"?

7,5 милиарда лева е бюджетният лимит за нов дълг през цялата 2023 година, като още през януари около три милиарда от тях – всъщност, 1,5 милиарда евро, бяха поети от международните пазари. С тях основно бяха рефинансирани стари задължения. Това и една от целите на новата емисия от 2,3 милиарда евро, пласирана на външните пазари точно ден след втория тур на местния вот. Подробностите – две мисии с падежи от 7,5 и 12,5-години, а обемите на отделните траншове са 1,3 милиарда евро – първият и един милиард евро – вторият. 

• България набра нов дълг от 2,3 млрд. евро на международните пазари

• Василев: България постигна много успешна емисия от външен дълг

При какви условия бяха поети новите задължения? На този въпрос на БНР отговори министър Асен Василев:

"При спред от 150 базисни пункта, което е изключително добре. Както знаете, имаше почти три пъти по-голямо предлагане, отколкото ние имахме нужда като дълг. Затова два пъти подобрихме условията в рамките на деня. Ще бъде използван, както е записано в Бюджета, а една основна част ще бъде използвана за връщане на стар дълг от около 1,5 млрд. евро в първата половина на 2024 г.".

С останалите средства ще бъде покрит дефицитът от 4,6 милиарда лева, заложен в тазгодишния бюджет и гласуван от Народното събрание. 

Дали беше успешна емисията - това коментира финансовият анализатор Николай Ваньов.

"Подбирането на момента за една такава емисия беше много добро". 

Набирането предварително на ресурс за плащането догодина също е положителен елемент, според експертите. Затова обаче възниква въпросът – след като са осигурени средствата за погасяването на падежа първата половина на следващата година, какъв ще бъде размерът на новия дълг догодина?

"Нека да видим какво ще се случи с данъчните закони, които ще финализират приходната част. На база на това ще бъдат довършени всички останали разчети", заяви Асен Василев. 

Николай Ваньов коментира дали това, че 1 януари 2025 година е целева за влизане на България в еврозоната допринася за по-благоприятните условия на външния дълг?

"Със сигурност! Подстъпите към влизане в еврозоната не могат да имат никакво друго въздействие върху държавния дълг, освен положително", отговори той и даде пример с Хърватия.

Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.