На 14 ноември в Централния държавен архив ще бъдат изложени архивите на Емануил Попдимитров, поет, преводач, литературен критик, философ, преподавател в Университета и общественик.
Гости в "Нощен Хоризонт" са неговите наследници – внукът Минко Попдимитров, художник и правнучката, дъщеря на Минко Попдимитров, Андреа Попдимитрова, която пише стихове.
"За моя дядо Емануил Попдимитров ми разказваше моята леля Светла Димитрова, а за поезията му мога да кажа, че съм възхитен от лириката му. Първо много харесвах Гео Милев, а след това се насочих към стиховете на моя дядо Емануил Попдимитров, сподели в "Нощен Хоризонт" Минко Попдимитров.
"Аз зная за моя прадядо от баща ми на първо място, но и в училище, когато го изучавахме, бях много горда от този факт, съучениците ми също много се изненадаха от това, че има в класа им близък на поета. А негови стихотворения съм чела от стихосбирките, които имаме в къщи. Образите в неговите стихове сякаш са рисувани с думи, той успява да те пренесе в друго измерение", разказа в "Нощен Хоризонт" правнучката на поета Андреа Попдимитрова.
За Попдимитров разказа и проф. д.н. Милена Кирова, преподавател в СУ и автор на 3-томното изследване върху Историята на българската литература от Освобождението до Първата световна война.
"За Емануил Попдимитров мога да кажа, че той има своето признато място в историята на българската литература. Малко позабравен до края на 20 век. Но той е отново припомнен през 2005 г. във връзка с честването на 120 години от неговото рождение", каза пред БНР проф. Кирова.
Какво ще може да се види на изложбата на "Московска" 5 в Държавния централен архив на 14 ноември ще научим от Марио Александров, старши експерт в отдел "Обработка на архивните фондове" в дирекция "Централен държавен архив".
"На изложбата ще бъдат представени негови документи от личния архивен фонд, които се съхраняват при нас. Ръкописи и чернови на творби, снимки, стихосбирката - "Пред дверите на любимата", а също и документи на неговия внук, който е дарител на ЦДА и на родителите на Минко Попдимитров, каза за "Хоризонт" Марио Александров.
Архивът е достъпен и в дигитален вариант чрез сайта на Държавната агенция архиви - секция - "Информационна система на държавните архиви".
Изложбата продължава до 21 ноември 2023 г.
В предаването ще чуем и Светла Попдимитрова, едно от децата на Емануил Попдимитров, както и негови стихове в изпълнението на актьора Петър Петров. Записите са от "Златния фонд" на БНР. Актьорът Марин Рангелов прочете стиховете на Андреа Попдимитрова.
В предаването ще чуете и стихове на Емануил Попдимитров и на Андреа Попдимитрова.
Минко Попдимитров се дипломира през 1978 год. във ВИИИ „Николай Павлович” / сегашната Националната художествена академия/, специалност „Керамика” при проф. Венко Колев и проф. Георги Коларов. По-ранните му творби са предимно декоративно- монументална керамика, но постепенно пристрастията му се отправят към метала като материал /по-специално към месинга/ и към малката декоративна пластика като творческа форма. Минко Попдимитров е интересен, своеобразен автор, eкспериментатор в битието си като художник.
Андреа Попдимитрова е бивша стюардеса, неуморим пътешественик в същината си и известна поетеса в минали животи. В този живот е романтично меланхолична душа с поетичен дъх. В момента се занимава с организирането на екскурзии и почивки в една агенция, отглежда дъщеря си ,спортува всеки ден преди работа и пише стихове по нощите, когато очите й се затварят и хората не я гледат. Все още се търси по пътя Сантяго де Компостела (мислено), но мисли, че започва да се открива и да харесва това, което трябва да бъде. Една от близките й цели е издаването на втора стихосбирка, след 6 год. пауза. През 2017година тя публикува първата си стихосбирка „Ще се превърна в стих”.
По темата слушайте в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..