Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"В момента наблюдаваме най-голямото преселение на хора след Втората световна война"

Гералд Кнаус: Драматичните процеси може да доведат на власт евроскептични и пропутински партии в страни от ЕС

| Интервю
Гералд Кнаус
Снимка: Снимка: „Чатъм хаус“

Пряка връзка между възродилия се антисемитизъм и миграционния поток към Европа от предимно мюсюлмански държави видя Ленард Шмид. Не само това обаче е причината за все по-осезаемо променящата се миграционна политика на Германия. След като през 2015 година Ангела Меркел отвори границите, нейните наследници в Берлин прозряха, че дори най-голямата европейска икономика се задъхва под тежестта на милионите бежанци от Близкия изток, Афганистан, Африка и Украйна. Недоволството на германците принуди кабинетът Шолц да търси нов подход, без гласно да признава, че е притеснен от растящата подкрепа за крайната десница. 

Мисля, че в обозримо бъдеще ситуацията ще се изостри,  обясни пред БНР Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност.

"В момента наблюдаваме най-голямото преселение на хора след Втората световна война. И причината на първо място е войната на Путин срещу Украйна. Тя далеч не е свършила и не изключвам още стотици хиляди бежанци от там. В същото време броят на мигрантите, които идват в Европа през Средиземно море, продължава да расте.

Към тази картина трябва да добавим политическия аспект. В някои по същество демократични страни членки на ЕС наблюдаваме драматични процеси, които на избори догодина или по-догодина може да доведат на власт откровено евроскептични и пропутински партии. В Австрия това е "Партията на свободата", във Франция е партията на Льо Пен, в Германия - "Алтернатива за Германия" и т.н. Догодина има и европейски избори и такъв рязък завой надясно към крайно дясно, на фона на конфронтацията с Путин и на евентуална изборна победа на Тръмп, може да се окаже опасно.

Но връщайки се на темата "миграция" - не е казано, че броят на хората, които търсят и ще продължат да търсят убежище в Европа, ще продължи да се увеличава, защото преминаването на границата става все по-трудно. Пък и националната политика на страните в ЕС определя колко мигранти ще бъдат приети.

- Реакцията на политиците в голяма част от европейските държави е да затварят границите. В Шенгенското пространство се връща граничният контрол. Исторически погледнато това също не е нищо ново, както пишете в една от книгите си - по време на Втората световна война Швейцария затваря границите и не допуска на своя територия еврейски бежанци. Същото ли се случва и днес?

- Въпросът е в каква Европа искаме да живеем - в Европа, която изхвърля през борда всичките си ценности и се барикадира, затваряйки външните граници? Или все пак ще успеем да ограничим, и дори да изкореним нелегалната миграция, без да се отказваме от идеалите си? Причините за миграция днес не се различават от тези в миналото - война и преследване.

Затова през последните години Европа е приела рекорден брой бежанци - просто около Европа се водят войни. Турция е приела милиони сирийци, защото в съседна Сирия се водеше гражданската война. Сега ЕС е в същото положение спрямо украинските бежанци - Украйна е наш съсед.

- Германия, чиято бивша канцлерка Ангела Меркел отвори границите с прословутото: "Ще се справим" днес очевидно променя либералната си политика по отношение на миграцията, но достатъчно ли е това за да предотврати завоя към крайната десница, за който предупреждавате?

- Не бих искал да предизвиквам излишна паника, но моментът, в който се намираме, е деликатен и ключов. Путин залага много на това Европа да бъде залята от мигранти и това да доведе на власт антиимигрански и антиевропейски партии. Путин имаше пръст в бежанския поток от Сирия към Европа. Сега води брутална война срещу Украйна. Така че трябва да намерим начин да контролираме и да намалим нелегалната миграция, но без да възприемаме "препоръките" на крайнодесните популисти. Защото това, което те предлагат, на практика е отмяна на Женевската конвенция за бежанците и отмяна на записаното в много европейски конституции, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

- Вашата рецепта е споразумения между ЕС и трети страни извън Европа, които да приемат мигранти без право на закрила. Какво точно се има предвид, г-н Кнаус?

- Основната цел е намаляване на мигранския натиск. Т.е. по-малко хора да се отправят по рискования маршрут през Средиземно море например. Това обаче няма да стане със сила. Вместо това на тези хора трябва да им е ясно, че ако нямат право на убежище, ще трябва да останат извън ЕС, в така наречените "трети страни", които са достатъчно сигурни и където отношението към мигрантите е хуманно.

Споразуменията биха включвали, разбира се, финансова помощ за тези трети страни. Или друго, например либерализиране на визовата политика, стипендии за студенти, достъп до трудовия пазар и т.н. Но според мен преди всичко трябва да сме сигурни, че тези трети страни могат да гарантират справедлив процес при разглеждането на молбите за убежище в ЕС. Затова смятам, че ЕС съвместно с Върховния комисариат на ООН за бежанците трябва да започне пилотен проект в Руанда, където да проиграем всичко това, което разказах - от пристигането на нелегалните мигранти до решението по молбите им за убежище.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Жители на Северна Гърция масово пазаруват храна у нас

Между 10 и 30% поевтиняха плодове и зеленчуци на пазарите в Гърция. Фермерите съобщават, че тази година реколтата е по-богата и могат да предложат по ниски цени. Производителите, които продават стоката си на пазарите, коментират, че в търговските вериги цените са по-високи, защото се цели по-голяма печалба. Въпреки намалението търговците от..

публикувано на 27.02.25 в 10:05

В бобовдолското Мало село чакат президентът да издаде указ за насрочване на кметски избори

Очаква се президентът да издаде указ за насрочване на частичен избор на кмет на бобовдолското Мало село, коментираха от Общината в миньорския град. До ситуацията се стигна, след като изкаралият няколко мандата на поста Сашко Александров внезапно почина. Общинската избирателна комисия в Бобов дол, а вече и ЦИК, са направили предложението за..

публикувано на 27.02.25 в 09:52
Маргарита Бахнева

Работниците и служителите на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат заплатите си

70 работници и служители на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат спрените заплати до дни. Общината намери решение след като отправи предупреждение за прекратяване на плащанията по договор с общинското дружество и настоя управителят да напусне фирмата, за да встъпи в длъжност новият, избран с конкурс. Потърпевши от проблема се оказаха..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

СОС обсъжда програма за скрининг на сърдечносъдовата система на жителите на София

Програма за скрининг на сърдечносъдовата система на жителите на София ще обсъди днес Столичният общински съвет (СОС), според дневния ред, публикуван на сайта на Съвета. Близо 6000 пациенти се очаква да бъдат обхванати от програмата, в която ще се включат 85 кардиолози със 115 апарата за електрокардиограми и 43 ехокардиографа в общо 26 общински..

публикувано на 27.02.25 в 09:40

След декларация на "Възраждане"... Пленарният ден – пак блокиран

Пленарният ден беше блокиран. След декларация на партия "Възраждане" за запазване на българския лев беше свикан  председателски съвет.  За втори пореден ден депутатите напуснаха пленарната зала по време на изказване на представител на "Възраждане". Председателят на парламента Наталия Киселова даде думата на Искра Михайлова, която направи..

публикувано на 27.02.25 в 09:38
Адела Качаунова

Адела Качаунова: Не може Конституционният съд да се превръща в политически орган

Не може Конституционният съд да се превръща в политически орган, така че ние да наблюдаваме плаващи мнозинства и да броим гласове, вместо да очакваме принципни и независими отсъждания.  Това заяви пред БНР Адела Качаунова - съпредседател на Българския хелзинкски комитет.  Вчера изтече срокът за номинации за конституционен съдия от квотата..

публикувано на 27.02.25 в 09:12
Даниел Стефанов

Даниел Стефанов: КС направи възможно най-широкото броене

Конституционният съд не можеше , поне по жалбите, които бяха подадени, да постанови пълно преброяване . КС направи възможно най-широкото броене , което можеше според подадените искания и представените доказателства. Това мнение изрази пред БНР политологът и изборен експерт Даниел Стефанов. След като получи преизчисленията на ЦИК, КС..

публикувано на 27.02.25 в 08:54