Антон и Алекс са част от тази индустрия, макар да са още четвърти курс студенти в Техническия университет в София.
"Доста млади хора има при нас, наши колеги. Започнах работа, доста ми помага, понеже е по специалността, която уча. Това е индустрия, която се развива много бързо, има бъдеще в нея. Навлизат електроавтомобилите, автомобилната електроника става все повече и повече", разказва Антон.
"Работя в тази фирма от една година. Имаше отворени места за стажанти, в момента съм на постоянен договор", посочва Алекс.
И двамата вярват, че има добро бъдеще за техните специалности - "инженер винаги може да си намери работа". Признават, че парите са добри и "ако си решил да се развиваш в тази сфера, няма да останеш гладен". Както Антон, така и Алекс ще останат в България.
На форум, посветен на микроелектрониката, белгийският собственик на фирмата обясни пред други студенти, че за него работят около 2000 души, над 800 от тях - в България.
Симеон Костадинов работи за друга компания в сектора. Пише софтуера за изработване на микроелектронни схеми. Твърди, че бизнесите не пестят финанси и сили за обучението на студентите, защото търсят най-доброто. А най-доброто обикновено отива да работи извън България. За да не го изгубят без време, компаниите правят сериозни стажантски програми, пояснява Костадинов.
"Няма как да очакваме университетите да подготвят нашите кадри конкретно в сферата, в която развиваме продуктите си. Затова сме разработили стажантска програма. На току-що завършил студент отнема около година, за да започне реална работа по нашите проекти. Повече от половината инженери в нашия екип са започнали като стажанти, включително аз. Трудно намираме хора", коментира Костадинов пред БНР. Едно от обясненията според него е в това, че инженерните специалности не са толкова атрактивни за подрастващите.
У нас над 400 компании работят в секторите мехатроника, електроника и микроелектроника.
Това са експортно ориентирани компании, които развиват иновации и имат едни от най-модерните производства, казва министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Електрониката и мехатрониката са много подходящи за предстоящото въвеждане на дуално обучение в университетите, изтъква министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. По думите му "трансферът от научно откритие до практиката все още затруднява българските университети".
Липсва интерес към инженерните специалности, отчитат и от МОН. По данни на НСИ през учебната 2022/23 г. 188 190 студенти са се обучавали в държавните висши училища у нас, около 35 400 бакалаври, магистри и професионални бакалаври са били в секторите информационно-комуникационни технологии и технически науки и технически професии.
Бройката е с около 1 500 души по–малко от предходната учебна 2021/22-ра година и с около 2 700 по-малко от учебната 2020/21-ва. Намалението за трета поредна година се констатира въпреки тенденцията процентът на безработицата в STEM специалностите като математика и инженерни науки да е ниска.
"Студентите, които избират инженерните специалности, намаляват", потвърждава Димитър Николов, председател на клъстер "Микроелектроника", преподавател във Факултет "Електронна техника и технологии" в Техническия университет.
"В последните години има огромен глад за инженерни кадри. Икономиката на България се развива. Има много индустрии в областта на електрониката и микроелектрониката."
Според Николов държавата "преоткрива важността на инженерните технологии".
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Добромир Видев, ЕПА/БГНЕС
Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..
Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..
Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..
Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..
Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..
Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..
Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...
Социалната комисия в парламента ще изслушва днес компетентните институции след разкритията през последните дни за нечовешките условия в домове за..
Когато някой внесе негоден документ в някоя институция, тя го връща, защото изначално е негоден . Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай..
Д-р Надежда Тодоровска, зам.- генерален директор на Българския червен кръст, пък припомни необходимостта от в заимопомощ в критични моменти. Тя..