Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Енигмата Кенеди

| Коментар
Снимка: БГНЕС

На 22 ноември 1963 г., кортежът на американския президент минава през центъра на град Далас. Изведнъж проехтяват изстрели, колата ускорява, а държавният глава на една от най-мощните държави в света се свлича на задната седалка. Джон Фицджералд Кенеди губи живота си, за да се превърне в легенда. Той е най-младият и обаятелен президент на САЩ, католик, женен за изключително красивата Джаки. Още приживе се превръща в любимец на американците, а смъртта му го издига до икона. Днес ние знаем за него преди всичко митове и рядко поглеждаме в дебелите исторически книги, за да видим колко успешен водач на страната си е, а още по-малко се замисляме какво е наследството, което остава в историята на света и Студената война.

Джон Ф. Кенеди е роден в заможно семейство с ирландски корени в щата Масачузетс. И по двете линии в семейството дядовците му се занимават с политика. Стартът в живота и образованието, който получава, е висок. В края на 30-те години на ХХ в. завършва Харвард и пътува из Европа, тъй като баща му е посланик в Лондон. Младият Кенеди наблюдава отблизо началото на Втората световна война, а през 1941 г. успява да постъпи в армията. Попада на тихоокеанския фронт, където лодката, в която служи, е потопена, а той спасява много от бойните си другари. Това го превръща в герой от войната и поставя основите на бъдещата му политическа кариера. Тя е бляскава. През 1946 г. става конгресмен, като печели 73% от гласовете в своя район, независимо че в общите избори печелят републиканците.

Той се съсредоточава върху проблемите, свързани с външната политика и подкрепя Доктрината "Труман", която предвижда възпиране на Социалистическия блок. През 1952 г. започва кампанията си за място в Сената и успява да спечели срещу много по-опитни политици от републиканската партия. Кенеди привлича младите със своята харизма и факта, че е много по-близък до тяхната възраст. Независимо че не се отличава с голяма дейност като създател на закони в Сената, това се оказва подходящият политически трамплин за него, за да може да атакува президентския пост.

В сблъсъка с Ричард Никсън, който е бил вицепрезидент на Дуайт Айзенхауър, Кенеди се справя невероятно добре. Независимо че е обвиняван за влияние върху политиката му, защото е католик или за слабия му опит, той започва своето управление с големи надежди, възлагани му от американското общество.

В общественото съзнание има няколко важни момента в представянето му като държавен глава на САЩ. Първият голям проблем, пред който се изправя, е кризата в Германия. През август 1961 г. е построена Берлинската стена, но първоначалната реакция на западния свят е слаба, защото решава и техни проблеми. Тя спира притока на бежанци, които разбъркват западногерманската икономика, а с тях и много съветски шпиони. Известната реч на американския президент, в която той произнася думите – "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"), идва цели две години по-късно. Тогава започва и използването на разделянето на Германия като пропаганден пример срещу СССР. Независимо от това, Кенеди остава в историята като силен политик, който защитава свободата.

През 1962 г. се стига до Карибската ракетна криза. Тя изправя двете световни сили пред ядрен конфликт, но има и своята предистория.

Джон Кенеди наследява сложният проблем с нарастващия антиамериканизъм на правителството на Фидел Кастро. Администрацията на Дуайт Айзенхауър е подготвила план за свалянето му с изпращането на подготвени от ЦРУ партизански сили. Кенеди наследява осъществяването на тази операция, но не позволява използването на американския атлантически флот в опита за десант в Залива на свинете. Това решение довежда до провал на американската операция. Опасенията на кубинските власти, че това е само началото на опитите за тяхното сваляне, ги прави възприемчиви към всякакви радикални идеи. Едната от тях е, че наличието на ядрено оръжие в Куба ще може да им гарантира самостоятелността.

Освен това, администрацията на Кенеди започва преместването на ракетите със среден обсег в Европа и разполагането им в Турция и Италия. Този ход довежда и до ответната реакция на Никита Хрушчов. Така се стига до изпращането на съветските ядрени оръжия към Куба. В играта на нерви, която последва след 14 октомври 1962 г., когато САЩ разбират за съветските ядрени ракети, отново Кенеди изглежда победител пред света. Неговият превъзходен политически нюх наистина го спасява в този случай. Администрацията му е принудена до изтегли своите ракети, но съветският генерален секретар се съгласява това да стане месеци след съветското изтегляне. Така, без да има истинско преимущество, той спечелва сблъсъка в очите на световната общественост.

Кенеди се оказва и в основата на засилващото се участие на американската армия във войната във Виетнам. Неговата идея е все пак участието им да остане ограничено, но това е преразгледано от наследилия го Линдън Джонсън.

От тази гледна точка Джон Кенеди едва ли може да бъде смятан за успешен президент на Съединените щати, макар да е един от най-обичаните. Не само заради ужасната си смърт точно преди 60 години, която го превръща в легенда, но и заради младостта му и стремежа за промяната в обществото. Той е привърженик на движението за граждански права. Речите му през 1963 г. говорят и за разбирането за възможността за нормално съвместно съществуване с Източния блок. Тази негова умереност е много вероятно да стои и зад убийството му, защото засяга много от интересите на хардлайнерите в американската политика.

Заради това Кенеди остава една от иконите на американската политика. Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери. Тези, които водят Земята с бързи стъпки в посока на конфликт на пълно унищожение - нещо, което преди повече от половин век Кенеди и Хрушчов успяха да избегнат.

*Коментарът изразява лична позиция на автора

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50
Никола Вукчевич

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..

публикувано на 27.03.25 в 11:23
Данис Танович

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя".  Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..

публикувано на 26.03.25 в 11:07
Проф. Бранимир Ботев

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

"В момента  трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото  Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..

публикувано на 25.03.25 в 09:13