Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза. Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни доц. Росен Калпачки от УС на Българското дружество по инсулт.
Това е част от предложението за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт, представен на пресконференция от ръководството на Българското дружество по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Той бе предложен на приключилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.
Според целите, заложени в него до 2030 г.:
90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;
Нивото на инравенознататромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;
95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него.
Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.
Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.
В България трябва да бъде създаден Национален регистър на пациентите с инсулт, каза д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството. В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуацияи да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден. Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването - последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и много други.
На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи. Тя отбеляза, че инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.
Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Така семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки. Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.
Разпознаването на симптомите на инсулта е едно от най-важните неща, които трябва всеки да знае, каза доц. Калпачки. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапно изтръпване на ръката.
Асоциацията за инсулт и афазия стартира инициативата си „Пътека на Знанието“. Домакин на събитието бе 78 СУ „Христо Смирненски“ – гр. Банкя. Доброволци на Български червен кръст символично преведоха по пътеката ученици от 9 до 11 клас на училището, за да им помогнат при разпознаването на симптомите на инсулта.
Повече чуйте в звуковия файл.
Постъпилите сигнали за незаконна сеч, регистрирани на платформата "Защити гората", които се изпращат към Изпълнителната агенция по горите през 2024 г. са над 1200. При близо ¾ от случаите сечта в действителност е била незаконна. На редакционната поща на програма "Хоризонт" пристигна сигнал с твърдение за незаконна сеч в района на село..
" Наблюдава се активност. Има адекватно отношение към пътниците, които желаят да ползват Зелен билет. На този етап можем да бъдем доволни , но конкретни данни ще има в края на деня". Това каза пред БНР Владимир Лазаров – ръководител на сектор "Маркетинг" в Центъра за градска мобилност. Той увери, че ЦГМ има готовност да посреща такива..
Повече от 100 000 са били българите с деменция преди 10 години, откогато е последната статистика. Този брой непрекъснато расте, лавинообразно . Застаряването на населението е проблем не само в европейски, а и в световен мащаб, коментира пред БНР Зорница Карагьозова от Сдружение "Алцхаймер". Няма политика в България, която да се..
Интересно музикално попадение. Така можем да определим канадските джаз веселяци Shuffle Demons . Бандата от Торонто се отличава с оригинални лирики и запомнящи се изпълнения на живо, придружени с цветна и понякога шокираща хореография. След яркото им изпълнение на джаз феста в Боровец , момчетата дадоха специално интервю за "Изотопия"...
За десети път Международната младежка камара започва да търси 10-те най-изявени млади личности на България. Отваря се специална форма за номиниране, която ще е достъпна до полунощ на 28 февруари. Инициативата насърчава и признава постиженията на млади българи на възраст между 18 и 40 години в ключови области на обществения живот. " През тази..
Вейповете са изключително опасни , предупреди пред БНР Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя отбеляза случая в Плевен, където след употреба на вейп с наркотично вещество 14-годишно момче падна от седмия етаж и загина. В нашата практика обаче има и други такива случаи, които..
От вчера започна кампанията "Думи на годината с "Как се пише?". Онлайн кампанията цели да открои значимите думи и изрази, белязали обществото през изминалата 2024 година. Доротея Николова, която е един от организаторите на кампанията и учител по български език и литература, посочи, че тази година се предлага филмът "Гунди" като културно..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
" Кабинетът е готов, вариантът е почти финализиран ", заяви пред БНР лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева. "ГЕРБ, БСП, ИТН – беше един от..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..