Петролни срещу зелени интереси на COP28 в Дубай

Конференцията за климата КОП28 в Дубай беше открита тази седмица на фона на война в Близкия Изток, неукрепнала след пандемията световна икономика и нарастваща подкрепа за политици, настроени скептично към изменението на климата - от Нидерландия до Аржентина. “Върхът на сладоледа” беше изтичането на документи, според които ОАЕ са възнамерявали да използват позицията си на домакин, за да обсъждат споразумение за доставка на петрол и газ с десетки страни. Президентът на КОП28 Султан ал Джабер категорично отрече твърденията и определи документите като “фалшиви, неистински, неточни”. Фактът, че една от най-големите производителки на петрол и природен газ ръководи световните преговори за климата превръща конференцията в една от най-противоречивите, провеждани някога. Може ли в такава среда световната икономика да поеме по-категорично в зелена посока?

Обединените арабски емирства не са първата богата на петрол държава, която домакинства среща на високо равнище за климата - Катар организира 18-ото издание на конференцията през 2012 година. Но за първи път председателстващ климатичните преговори е човек, който също така е и изпълнителен директор на една от най-големите компании за изкопаеми горива - Националната петролна компания на Абу Даби, или Adnoc.

Над 100 европейски и американски законодатели по-рано тази година поискаха Султан ал Джабер да бъде освободен от функцията си на конференцията. А тази седмица Би Би Си и независими журналисти от Центъра за информиране за климата (Centre for Climate Reporting) съобщиха, че Обединените арабски емирства имат намерение да използват срещите по време на форума, за да предлагат сделки за нефт и природен газ на чужди правителства, сред които тези на Китай, Германия, Бразилия и Египет.

Коментарът на “Грийнпийс интернешънъл” в лицето на старши политическия консултант Каиса Косонен:

"Документите, с които са се сдобили Би Би Си, показват, че екипът на председателството е подготвил теми за разискване, отнасящи се не само до дневния ред на климатичната среща на върха, но също и до частни въпроси, свързани с Националната петролна компания на Абу Даби и компанията за възобновяема енергия на страната, чийто изпълнителен директор пак е Ал Джабер. Ако те са били обсъждани, това очевидно е нарушение на правилата за безпристрастност на климатичната конференция. Зад думите трябва да стоят действия - били те правилни или грешни. Това, което трябва да видим тук, е отдаденост на Парижкото споразумение за климата, към ограничаването на по-нататъшното затопляне на планетата и искреност в подкрепата на целта за по-бързо преобразуване на енергийната система, отдалечавайки се от изкопаемите горива и към възобновяемата енергия."

В деня на откриването на КОП28 беше обявено споразумение за създаване на фонд за компенсации на уязвимите от климатичните промени държави и понесените от тях загуби и щети. По тази идея се работи вече две години - откакто беше представена за първи път на КОП26 в Глазгоу.

"Това е важен сигнал, който уязвимите държави очакваха, и означава, че те вече могат да кандидатстват за пари от този фонд. През следващите дни със заявките на политическите лидери в Абу Даби ще получим представа дали това споразумение ще е стабилно и в какво точно се коренят разногласията между различните държави."

И все пак - фактът, че Султан ал Джабер е президент на форума не подкопава ли правдоподобността и почтеността на преговорите?

"Разбира се, това е голям проблем, който не се ограничава до настоящото председателство на КОП. Смущаващо е, но интересите на индустрията на изкопаемите горива присъства все по-силно на климатичните срещи на върха. Миналата година имаше над 630 регистрирани нейни лобисти. Обединените арабски емирства имаха най-много сред тях. Не бива да се позволява индустрията на изкопаемите горива да подкопава световните климатични преговори и да отслабва действията на международно равнище за справяне с промените в климата. Справянето с това трябва да е както на ниво национална политика, така и на ниво ООН. Климатичната конференция на ООН трябва бързо да въведе рамка за отчетност, включително политика по отношение на конфликта на интереси, за да се сложи край на подкопаването на общественото доверие към ООН."

Въпреки стимулите във вид на стотици милиарди долари за зелена енергия в Съединените щати, Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата съвпадна с организирането на търгове за проучване на залежи на нефт и природен газ в американския щат Уайоминг. Предстоят такива и в Ню Мексико, Оклахома, Невада, Северна Дакота и Юта...

"Това ни напомня, че вниманието се съсредоточава предимно върху страните производителки на петрол в Близкия изток, но всъщност Съединените щати са един от най-големите производители на нефт и природен газ и продължават да увеличават добива си. Освен това - в исторически план - носят най-голяма отговорност за емисиите вредни газове в атмосферата. Определено не бива да се разрешават нови проучвания или да се разработват нови находища, защото това противоречи на Парижкото споразумение за климата."

Изглежда е достигнато ниво, на което пречките пред енергийния преход не са толкова финансови или технологични, колкото политически. В някои от по-бедните страни, като България например, преходът от въглищни централи към възобновяема енергия е вероятно да не бъде съпроводен с необходимите инвестиции и цената на зеления преход да се окаже по-висока, отколкото в богатите страни. Могат ли и как зелените идеи да печелят гласове, вместо да ги губят?

"Нека започнем от положителното. Мисля, че доста напреднахме в битката. Разполагаме с всички необходими решения, за да преодолеем кризата със затоплянето на планетата - да избегнем допълнително влошаване. Възобновяемата енергия е по-мащабна от когато и да било. Предизвикателството е, че ни е нужен кураж за регулация за отказ от изкопаемите горива. Докато тази индустрия не попада под ограниченията на Парижкото споразумение за климата, наличните решения няма да имат предвиждания ефект. Това поражда необходимост от действия от ООН и регулации на регионално, национално и местно ниво. Бизнесът трябва да се отнесе отговорно. И, разбира се, инвеститорите трябва да изиграят положителна роля. Важни са действията на всяко едно ниво. В тази връзка винаги се сещам за примера с Дания, която е малка страна, но даде началото на революцията на вятърната енергия, благодарение на която с бързи темпове вече се ограничават емисиите парникови газове. Всичко започва през 70-те години на миналия век, в дворовете на датчаните. Общностите са действали - издигали са вятърни турбини в дворовете си, за което са получавали подкрепа от правителството. Така че говорим за комбинация от действия в малък мащаб, които постепенно се разрастват, показват какво е възможно, след което следват регулации отгоре-надолу, с които възможното се превръща в реалност."

И посланието на Каиса Косонен от “Грийнпийс интернешънъл” към българското общество:

"Ние - Европейският съюз - изиграхме ключова роля, показвайки на останалия свят че климатичните споразумения трябва да бъдат приемани сериозно. Това стана с приемането на закони, с които тези договорености се осъществяват в реалния живот. Ролята на обществото в Евросъюза беше наистина много важна. Например преди пет години, когато беше публикуван специалният научен доклад за затоплянето и начините то да бъде ограничено до градус и половина, хората в Европа излязоха по улиците, организираха големи шествия за климата, настояваха за промяна и я получиха. Вече имаме по-силно европейско законодателство и това е пътят, по който трябва да продължим. Нека продължаваме да казваме на лидерите си, че сме готови за промяна, че я искаме и че трябва да я направят възможна."