"Наистина, отворени са учебните програми, разгледани са но за голямо съжаление ще трябва да призная, че почти нищо от тях не е премахнато. Някакви дребни факти или дребни термини не променят по никакъв начин програмата. В основата на всяко такова политическо решение стои шапката на министерството - те вземат решенията, казват какво трябва да се промени и докъде може да се разпростира съответната промяна. За голямо съжаление, ние се намираме в едно за циклене по отношение на промяната на учебните програми през последните 20 години и също за толкова голямо съжаление в тях нищо няма махнато. Само се добавят различни нови, нови и нови неща, а ученическата глава все пак не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са коренно различни и за голямо съжаление образователното министерство като че ли не успява да чуе техния вопъл".
Това каза по повод обявените от МОН промени в учебните програми от 1. до 10. клас Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов" в столицата.
"Отговорността се носи след това от хората, които управляват. Така че те не трябва да се сърдят на ниските резултати на учениците, защото МОН казва какво да се учи, как да се учи и как да се извършва изпитът. Никой друг! Те са взели решенията и те трябва да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да с нас е съгласувано, информирани сме, участвали сме в с присъствието си в подобни дискусии, но едно е да участваш с присъствие, съвсем по друг начин стои кое да бъде наложено и как да бъдат отразени едни или други промени в учебните програми".
Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в образователната система, категоричен е Стаматов.
"Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в нормалните си параметри, а ние “заливаме”. И в момента е така - в нашите учебници има ужасно много съдържание. Трудно е да ви кажа какво трябва да се махне, защото ако ви кажа, че ще трябва да се махне почти 2/3, вероятно ще ви се стори изключително революционно, но за голямо съжаление това е така. Тези, които трябва да бъдат винаги питани какво трябва да се махне си остават учениците от гимназиален етап, които рядко биват питани".
Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след 4., 7., 10., 12. клас, подчерта Стаматов:
"Има и други предмети, които се учат и тъй като от 20 години ги оставяме назад и в страни резултатите в момента се движат много ясно и тук сигналната лампа наистина трябва да бъде в експертите, работещи в системата на управлението на образованието".
"Учебните програми са първата стъпка за промяна. Те трябва да бъдат променени изключително сериозно и за това, според мен, трябва истинска политическа воля. Веднага след това е съвременни и отговорни учебници, които да съответстват на тези учебни програми. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава само декларативна, но в действителност те трябва да спазват учебните програми, които в момента съществуват", категоричен е Стаматов.
Относно идеята на министъра на образованието всяко дете да учи по свой индивидуален план, експертът коментира:
"Добре стои това послание за индивидуалния подход в подготовката, но с натрупан учебен материал, с препускане в учебното съдържание, това отново си остава очаквано послание. Аз съм убеден, че министърът прекрасно осъзнава трудността в ситуацията, в която се намира българската образователна система - че за да се случи индивидуалният подход, трябва задължително олекотяване на учебния материал и практичност в неговото преподаване с максимална свобода на учителя".
Експертите все още не знаят логиката на добавянето на изпити след 8. и 9. клас.
"Когато един ученик учи по даден учебен материал и се подготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е сменен в движение, без съмнение, дори и да е учил много, след като форматът на изпита е коренно различен, няма как да има същите тези резултати".
Стаматов е категоричен че това е и причината за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите "нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при завършване в етапната подготовка":
"Затова смело се казва винаги: “Учениците не са се подготвили”. Не! Учениците са се подготвили, но управляващите в системата на образованието за пореден път нарочват учениците. Липсата на подготовка е тъкмо във управлението, в МОН. И то не е само сега. То е от годините, в които винаги сме имали изпитни системи, различни от нашата". Когато ученик е на тест на PISA "той излиза от даден учебен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се очаква да има оценка по него, не влияе този резултат върху неговите знания за напред... До голяма степен и тази стихийност влияе върху крайния резултат", допълни Стаматов.
Относно включването на повече практически и междупредметни задачи на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е категоричен, че това е бъдещето на образованието навсякъде по света.
"Според мен важната стъпка, която трябва да бъде направена е интегрален изпит не само след 7. клас, но още и в 4., а след това - в 10. и в 12. клас. Акцентът, който сме си поставили от 1997 година - изпити само по български и математика - не са печеливши за нашата образователна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа. Не съм много сигурен и че трябва да имаме образователна система, която да е аналогична на Финландия, защото ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се иска да сме като тях, ние все пак сме на Балканите и там ще си бъдем винаги. Затова образователната ни система не трябва да има революции, а трябва да има еволюционни стъпки, които да я доближават до функционална грамотност с практичност".
Бюджетът за образование въобще не ми харесва. Той за поредна година е намален. Миналата година беше 4,3% от БВП, сега е 4,1%. Очаква се да се увеличи стандартът на учениците с 5% - за първи път толкова малко през последните години. Няма как, когато се залагат подобни финансови параметри да се очаква, че качеството на образованието и изведнъж от само себе си и от свободата на учителя ще се промени.
Български шофьор беше задържан в Гърция с над 100 килограма марихуана в камиона му. Това е и една от най-големите отделни пратки канабис, залавяни в страната. Охраната на пристанището Игуменица съобщи за ареста на българския шофьор за нелегален превоз на 111 килограма канабис. Камионът е пристигнал с ферибот от Италия, а нелегалният товар в..
Полицията в София е образувала досъдебно производство по случая от снощи, когато дрон се появи близо до една от пистите на летище София, научи БНР. Екипи на столичната полиция ще се опитат да установят кой е управлявал апарата. Предстои и докладване на материалите по случая в прокуратурата. Снощи дронът е предизвикал забавяния в..
В кюстендилското село Соволяно е в сила воден режим - от 9 часа сутринта до 17 часа вечерта, заради започналата подмяна на ВиК мрежата в селото. Водата се спира и защото при изкопните работи постоянно възникват аварии. За полаганата през 1934 година водопроводна мрежа в Соволяно няма запазени схеми или карта на ВиК трасетата и..
Да воюва или да не воюва! Това е дилемата, която руският президент Владимир Путин трябва да разреши през настоящата година. И продължаването на войната, и нейното прекратяване са еднакво опасни за него, пише руският политолог Андрей Колесников в публикувана наскоро в списание "Foreign Affairs" статия със заглавие "Студената война, която иска Путин"...
Конфедерацията на труда "Подкрепа" отбелязва 36 години от създаването си. Синдикатът е основан на 8ми февруари 1989 година по идея на д-р Константин Тренчев и негови съмишленици. Първоначално е сдружение за защита на основните трудови и социални права на интелектуалците. За БНР президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов посочи сред..
"Масовото депортиране на защитени лица от окупирани територии на територията на окупиращата сила или на която и да било друга страна е забранено, независимо от мотивите." Това постановява Четвъртата женевска конвенция от 1949 година относно закрилата на цивилните лица във време на война. А върховният комисар на ООН за човешките права Фолкер..
Балтийските републики - Литва, Латвия и Естония - прекъснаха тази сутрин връзките си с руската електропреносна мрежа, предаде Ройтерс. Агенцията уточнява, че целта е укрешване на сигурността на трите държави, и интегриране на мрежите им с тези в Европейския съюз. Синхронизацията се очаква утре - след провеждане на съответните изпитания...
Сеизмолозите в Гърция разглеждат три възможни сценария за развитието на сеизмичната активност на остров Санторини. Първият е да продължат трусовете..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..
Това, което разбрахме, е, че няма дупка от 18 млрд. лева в бюджета, но може би това беше ход, който трябваше да ни подготви за тежките мерки, които..