Как миришат ракиените ароматизатори за шофьори и колко градуса е течността във фонтан с първак? На тези и други екзистенциални въпроси в студиото на "Изотопия" отговаряха Ивайло Жеглов и Илияна Дановска от Музея на ракията в София, малко преди тазгодишния Rakia and Spirits Fest Sofia.
"Имаме табела, че дезинфектираме тоалетната с мускатова ракия, ако иска някой да провери, може да дойде", шегува се Илияна и допълва, че предизвикателствата и малките тайни за посетителите са предостатъчно. "Обичаме шока на хората да открият нещо нестандартно, нетипично. Затова сме там да им покажем историята, културата и традициите в производството на ракия и до какво може да доведе тя."
Най-старият артефакт е глинен казан, обяснява Ивайло. "Едно време не е имало медни, а са се правели от глина. Това, което разбрах от случаен човек, който мина в музея, е, че казанът е на повече от 400 години."
Охлаждането някога ставало не с лед, а със сняг, а запечатването на казаните – с тесто.
В Регионалния исторически музей на Бургас се пазят свидетелства за пиенето на ракиня от българите още през 14. век. Наскоро там имаше и демонстрационно варене на ракия. Директорът Милен Николов обмисля да пише на финансовия министър Асен Василев, който се усъмни какво точно работят музейните работници, и да му прати снимки от варенето, за да докаже, че историците се трудят усърдно и да поиска със законодателни мерки да се разреши варенето на ракия в двора на музея с цел представянето на старата родна традиция.
И в Музея на ракията в София искали да варят с демонстрационни цели, но от Агенция "Митници" не им дали. Засега съседите няма да се ощастливят от миризмата.
Темата за микродестилериите е сериозна, уточнява Илияна, защото е адски трудно да получат лиценз. И понеже не могат нагледно да сварят ракия за чужденци и нашенци, им показват процесите на варенето. Имат и казани, и колони.
Най-старата им ракиня всъщност е мастика от 1936 г., купена от Ивайло на търг в Италия.
"В България такива стари експонати не могат да се намерят. Най-лесно могат да се намерят старите ракии на акад. Неделчев. Тогава асортиментът беше много беден. Нямаше крушова, кайсиева, имаше плодова. Тоест което съберат, отива в казана, ферментира и се вади плодова ракия. Другата беше гроздовата на акад. Неделчев, много груба ракия, много трудно се възприема. В момента, ако някой намери бутилка от 60-те години, може да опита – не става за пиене", разказва Ивайло. Причината – вкусовете на хората се променят с времето.
Не е по вкуса на някои потребители и водката за дезинфекция от 80 градуса, произвеждана от българска дестилерия по време на Covid-19. Ако все пак се престрашите да пиете, трябва да я разредите.
В музея има и дегустационни вечери. Менюто се обмисля спрямо ракиджийския опит на гостите. Възможни са и изненади – като жълтата ракия с шафран, създадена от търновски готвач, който обича да експериментира с вкусовете. На цвят като лимонадата от едно време, на вкус – мека, с нотки на минзухар.
Ракията е направена от плод и е до 40 градуса, над 50 е дестилат. За всички, на които градусите идват в повече в чист вид, може да се направят ракиени коктейли. "Дали ще е греяна ракия, дали ще е коктейлна напитка с плодове, без да разберат вътре каква е ракията. При условие, че опитате ракията в коктейл, нещата стават много по-лесно разбираеми и много по-лесно се пие", дава съвет Илияна.
Това разширява консумацията на напитката, която от време оно пием по нашите земи. "Тя ни е вкоренена в традициите, в начина на живот. Това е история. Имаш спомени, когато сте били на казанката, какво се е случвало, как са се събирали дядовците, как са варили ракията, как са я пили и това остава в главата на човек. Същото се опитваме да го пресъздадем и с чужденците. Идвайки тук, да ги посрещнем в уютна домашна обстановка, да опитват вкусове, които да създадат емоционален спомен и те после да го предадат на другите", допълва Илияна.
Нейният първи ракиджийски спомен е романтичен. "Мирише на село, на зелено, на трева, на хора, на топлина, на слънце. Просто за мене ракията не е ракия, а е ракия със спомени, които са свързани с емоции. Само любов."
Ивайло казва, че е закърмен с ракия, "тъй като са ме оставили като малък в едно село в Троянския балкан, където нямаше човек, който да не си вари сливова ракия вкъщи. Спомням си как постоянно взимах дядо ми от хоремага, тогава баба ми викаше: "Айде, кажи му, че сме наготвили яденето". Отивам. Дядо ми: "Още малко, още малко". С едно колело се прибира, някой път падаше. Той ме взимаше да варим ракия в един селски казан и аз му помагах да товарим в колички едни бидони. Но преди това ракията ферментира горе долу месец. През цялото време такава миризма се носеше около къщата, че баба ми постоянно недоволстваше и си спомням този лаф, имахме кокошки и баба ми се караше на дядо ми: "Стига с тази ракия. Кокошките като снасят, яйцата взеха да миришат на първак." Тоест кокошките в Троянско не са като тези от "Оркестър без име". Продължили са геройски да снасят.
Ивайло и Илияна ни канят и на Rakia and Spirits Fest Sofia. "Традиционно и тази година е през декември. Както обичаме да казваме, Коледата започва от Ракия феста. На 9 и 10 декември в зала 6 на НДК, което е на гърба на зала 1 или от централния вход отзад. И така вече 12. година", уточнява Илияна. И в двата дни фестивалът започва по ракиено, тоест по обедно време.
Не си мислете, че като е през зимата, означава, че се случва в ракиджийски сезон. "Ракия се пие целогодишно, може да се пие топла, може да се пие и охладена през лятото. Може да се дегустира със салатата, може да се дегустира и в края на вечерта с десерта, когато сме приключили с тежката храна. Може да опитаме по-отлежала ракия, поела от дъба, изкарала ароматите и вкусовете, и да се насладим на една хубава вечеря", допълва Илияна.
Свобода на избора ни очаква и на фестивала с над 40 дестилерии и 400 бранда ракия. Ще има търговска зона, гурме храни от български и чужди производители, мастър класове като "Пътят на испанските брендита", световна конкуренция на коняците. Информация ще дават университетски преподаватели и технолози. Хората ще могат да сравнят вкуса си с този на професионалното жури, избрало фаворитите си на сляпа дегустация на 5 декември.
Сред любопитните български напитки ще са естествено розовата маврудова ракия, както и ракиите от дренки, малини, къпини, тиква. "Цялото разнообразие на плодове, което дава нашата държава, е вкарано в бутилки."
Гостите на фестивала са от Сърбия, Гърция, Турция, за да се популяризира събитието и на Балканите. Посетителите обаче ще се запознаят и с напитки от много по-далечни страни.
В София ще опитаме азиатската напитка маутай с традиция на 2000 години, неизменна част от китайската култура и кухня. Прави се от сорго, зърнена култура, позната и у нас. Тук се отглежда за фураж и най-близката асоциация е със старите метли, които бабите ни правели точно със сорго.
Това, на което казваме ракия, в Китай е байджу. Има сходни имена в Корея и Япония. Най-известното байджу в света е маутай от областта Маутай. Символ е на престиж и качество.
Според Илияна маутай е подходяща за коктейли, понеже не сме свикнали с вкуса, докато за азиатците е изключително популярна и позната и лесно я консумират с храна. "Бутилка маутай може да стигне цена към 10 000 евро, докато за нашата ракия повече от 500 лв. не съм срещал", допълва Ивайло.
Китайците имат и ракия със змия. Корейците – от женшен. Японците пият саке с всяко ядене – топло, студено, отлежало. Като троянското кафе на Илияна – с капка ракия и сливов ликьор.
По почина на Тодор Колев Илияна и Ивайло са давали 100 кила ракия, но не за да притежават нещо, а за да направят подарък на дама от предишния фестивал.
"Ракията е над политиката, ракия винаги е имало и ще има, така че смело напред", уверява Илияна, а Ивайло я допълва: "Нещо като не се лекува с ракия, значи е нелечимо", с което напомня, че в музея имат и медицинска ракия.
Още високоградусови истории чуйте от интервюто с Илияна Дановска и Ивайло Жеглов в звуковия файл.
Изображения: Музей на ракията, както и създадени с Midjourney по описания на Лора Търколева
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
През март се навършиха 150 години от кончината на възрожденеца и просветителя отец Матей Преображенски - Миткалото . Съратник на Левски, основател на училища и читалища , енциклопедист, полиглот, създател на перпетуум-мобиле, лечител. Освен в Търновския край, откъдето е родом, Миткалото е имал активна дейност и в Павликенския край ...
Най-големият проблем на ДПС не е Пеевски, а Доган! Това заяви пред БНР Мехмед Дикме, бивш член на ръководството на ДПС и бивш министър на земеделието...
Най-голямата бариера пред България и истинското разгръщане на потенциала на българите е корупцията, която е функция на Борисов и Пеевски , а ние трябва..
Всеки има право да е щастлив, където намери за добре. Лично моето мнение е, че всеки може да учи навън. Въпросът е да намерим начин да се върнат..