Полският топалпинист Марчин Томашевски: От мечтите започва всичко

В началото на годината той и партньорът му Павел Халдас осъществяват първото в историята изкачване на голяма стена в Гренландия през зимата. Това се случва през февруари, когато в продължение на 14 дни двамата изкатерват при -40 градуса температури нов маршрут ("FRAM" - 17 въжета, 700 м, М5, А3, С2). Две години по-рано, през декември 2021 г. Томашевски и друг негов партньор - Дамян Биелицки, правят нов бигуол маршрут в масива на Транго, Каракорум, Пакистан (“Frozen Fight Club” - M7, A3, 780 м). Проучването им не отикрива информация за предишно изкачване на голяна стена в Пакистан в зимни условия. Сега пък, след няколко седмици, Томашевски се отправя за Аляска, където ще се опита да направи първото зимно изкачване на голяма стена там. Талантливият полски алпинист има нови маршрути в Аляска, Доломитите, Хималаите, Норвегия, Гренландия, Каракорум, Бафинова земя (Канада), Венецуела. През 2003 г. той и партньорите му са номинирани за “Златен пикел” за нова линия в Аляска.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

Роден е на 17 октомври 1975 г. в Шчечин. Заради порок на сърцето, прекарва две години от ранното си детство в болница, далеч от своите родители, които вижда много рядко. Това повлиява съществено върху формирането на личността му и върху по-нататъшните избори в живота му. По професия е геодезист, бивш джудист, член на националния отбор по алпинизъм. В продължение на няколко десетки години организира състезания по катерене, основател е на училище за деца-катерачи, посещава учебни заведения и болници, за да насърчава подрастващите да спортуват. Пише приказки за деца и ги озвучава в аудио книги.

Томашевски е посланик на множество фондации, включително Полската мобилна клиника, “Йежи Кукучка”, “Старт” и “За украинските катерачи”. Създава кампанията „Подкрепа на децата на Непал“, чиято цел e да подпомага бедни деца от села, разположени високо в планините на Непал, Индия и Пакистан.

Интервю на Таня Иванова

Откъде идва прякорът Ви "Йети"?

Това започна от най-ранните години на моето катерене, когато се катерех сам. Избягвах хората. Когато те се връщаха в хижата, аз излизах, за да се катеря през нощта, затова всички ме наричаха "Йети", тъй като никой не ме виждаше, но моите стъпки бяха в планината.

А защо искахте да сте сам? Имахте нужда от уединение ли?

Причината се корени в най-ранното ми детство. Заради проблем със сърцето, прекарах 2 години в болница - във времена, когато родителите можеха да посещават децата си веднъж на две седмици, и то само за 2 часа. За мен това усещане за самота се оказа някакво състояние на комфорт.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

Това ли е същата причина, която Ви отвежда до толкова отдалечени райони по света?

Това беше добър повод да осъзная своите слабости, да премеря сили с тях. Когато започнах да се катеря, имах страх от височини, а и не бях предпразположен към този спорт. В годините след това съвсем съзнателно подбирах цели, които бяха трудни за мен. Израствах, като преодолявах своите слабости.

Достигнахте ли ниво, на което опознахте достатъчно себе си и вече нямате нужда от това себепреодоляване, или това е процес, който продължава цял живот?

Да. Беше продължителен процес, който изискваше да работя много върху себе си. В продъложение на 6 години посещавах терапевт-психолог и работих върху своето съзнание с най-различни ментори, специалисти, за да осъзная своите възможности, защото знаех, че мога да го постигна. И тези свои възможности да ги преобразя във форма, която не е деструктивна за мен. В момента катеренето за мен е истинско щастие, въпреки че започна именно по този начин - с преодоляване на някакви бариери.

Главният герой във Вашия филм, който представяте на Банско филм фест, е Инусук - скулптура от камъни, показваща пътя - и в прекия, и в преносния смисъл. Има ли нужда някой да ни показва пътя в живота или отговорите са винаги в нас?

Филмът е точно за това. Той разказва за един мъж от старото поколение инуити (местните ескимоси в Гренландия - бел.ред.). Този мъж е намерил своя път и е изградил планина от камъни, наречена Инусук, която показва пътя. Но това е пътят на старото поколение. Във филма разказва дъщерята на възрастния човек, която разбира, че пътят, избран от него, не е нейният, а тя трябва да избере свой собствен път.

Имате 3 деца. Каква е връзката Ви с тях, предвид това, че в голяма част от времето си сте далеч от тях? Какво им казвате, когато тръгвате?

Взаимоотношенията ми с тях са много добри. Все пак по-голямата част от времето си прекарвам вкъщи, не работя в друг град, а на експедиция ходя само веднъж годишно. Обяснявам им, че планината е нещо като пъзелите - аз се забавлявам с пъзелите, но те никога няма да бъдат по-важни за мен от децата ми.

А защо пишете детски приказки? Освен това, озвучавате детски аудио книги.

Чувствам голяма потребност да предам на следващите поколения своя опит. Това е вследствие на факта, че в детството си не съм имал авторитети и възрастните, които биха могли да бъдат такива, само пречеха.

Имате един проект за преместване на големи скални блокове от Южна Полша на север, в град Шчечин, за да могат децата там също да се катерят на скали. В България имаме поговорка, че “камъкът си тежи на мястото”, а Вие ще местите цели скали. Технически как е възможно това и как Ви позволиха да правите подобно нещо?

Проектът все още не е завършен. Всичко започна от едно съобщение, което беше публикувано в моя град, че се търсят интересни проекти. Тогава, заедно с няколко души, отправих предложение да бъде изградена катерачна стена от естествен материал - гранит. Спечелихме, защото най-много хора гласуваха за нас. Първоначално бюджетът беше 50 хиляди евро, а понастоящем тази сума нарасна до 500 хиляди евро, защото общината реши да инвестира в този проект. Обектът ще бъде безплатен и достъпен за всички, а също така ще бъдат създадени нови работни места за инструктори, децата ще бъдат обучавани в катерене, в геодезия. Около 1000 тона гранитни блокове ще бъдат доставени от Южна Полша и ще бъдат поставени така, както са в природата.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

Освен тези дейности, за които говорихме, Вие сте в националния отбор по алпинизъм, имате своя линия планинарски дрехи, както и планинарски украшения, а всяка година сте по няколко месеца на експедиция. Как балансирате между всички задачи?

Всичко това е все пак разтеглено във времето. Мисля, че успявам да се справя, тъй като съм добре организиран и не губя излишно време. Аз съм конкретен, целенасочен, действам много точно. Това е основната причина, но има и нещо друго. Когато вярвам в един проект, аз изцяло му се посвещавам. Така разполагам с много свободно време за себе си и за децата. Освен всичко друго, съм собственик и на фирма, свързана с алпинизма, която може да работи и без моето пряко участие.

Понеже не Ви питах за алпинизъм, а Вие сте тук основно в качеството си на алпинист, можете ли да кажете кои свои постижения считате за най-важни?

Най-много ме радват постиженията, които са следствие от мои мечти. Особено онези, в които не винаги съм бил уверен докрай, че ще успея. Вкъщи имах албум “Най-красивите планини в света” и той стоеше в тоалетната - мястото, където хората имат много време да четат (смее се). В тази книга бяха описани най-трудните стени в света и аз си мечтаех да ги изкача. Най-голямото ми щастие е, че успях да изкача всички тези стени, и то по нови маршрути. Така че, всичко започна от моите мечти. Набелязах си 3 от най-големите стени и тръгнах към тях, като начертах нови маршрути. Няколко години по-късно, заедно с моите партньори, успях да ги изкача - Голямата кула Транго в Пакистан, Тролвеген в Норвегия, Бъфинова земя в Канада. Специалистите смятат, че това са 3 от най-важните стени за катерене.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

А сега накъде гледате?

Преди 2 години си помислих, че обичам студа, което не е съвсем нормално (смее се), но реших да се възползвам от това и с моите партньори да тръгнем да изкачваме тези големи стени през зимата. Така преди 2 години се катерехме по тези стени в КарАкорум, Пакистан. Миналата година пак бяхме първи в Гренландия, а следващата година искаме да заминем в Аляска. Все още не знам дали ще бъдем първите, които осъществяват такова катерене - голяма стена в зимни условия, но ние не се ръководим от някакви претенции или сметки. Водят ни нашите детски мечти за нещо, което досега не е правено. И сега - когато съм на 48 години, си давам сметка, че искам да се върна отново назад, във възрастта на 8-годишния Марчин, който можеше да мечтае.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

Но вие все още мечтаете, щом имате какво тепърва да постигате и щом тръгвате отново надалече...

След толкова години разбрах, че катеренето е било инструмент в моя живот. Инструмент, който ми помогна да разкрия някои детайли от своята същност, да повярвам в себе си - че мога да осъществя всичко, за което мечтая, ако се посветя изцяло на това. И поредната мечта, която е в процес на осъществяване, е подготвянето на един мюзикъл по моя книга. Либретото се изготвя от професионалисти, но аз също добавям свои думи. Музиката ще бъде композирана за оркестър, а на сцената ще видим няколко десетки актьори и танцьори. Това ще бъде един от най-големите спектакли, създавани в Полша. Обикновено музикалните театри у нас представят мюзикъли, създадени извън страната, много рядко полски. Това творчество продължава да бъде за мен като “катерене”. Разбрах, че катеренето е състояние на моя ум. Мога да го претворя навсякъде, не само в планината.

Снимка: Фейсбук страница на Марчин Томашевски

В звуковия файл горе можете да чуете интервюто с Марчин Томашевски.

Благодарности за превода на Светла Каранешева, Полски културен институт в София!

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".