Дезинформация = война

Терористичното нападение на „Хамас“ в Израел на 7 октомври и последвалото нахлуване на Израел в Ивицата Газа доведоха и до информационен конфликт, който, благодарение на интернет, обхваща цялата планета. Правилата, по който работят социалните мрежи, позволяват на дезинформация и пропаганда да оформят обществените – и дори политическите – нагласи за кризата. 

По време на разтърсващи света събития, като войната между Израел и „Хамас“ социалните мрежи се превръщат в бойни полета на факти и лъжи, тъй като, за разлика от традиционните медии, не трябва да спазват силни регулаторни правила. Заради скоростта, с която фалшиви клипове, снимки и информация се споделят и препубликуват затруднява силно изтриването или коригирането на подобно съдържание. А и цел на социалните мрежи е генерирането на реакции, и именно спорното съдържание предизвиква най-много реакции. Какви стратегии и тактики се използват по време на войната между Израел и „Хамас“ - въпрос към Емерсън Брукинг – изследовател в лабораторията за цифрова криминалистика към американския Атлантически съвет, бивш съветник по киберполитика в кабинета на американския заместник-министър по отбранителна политика и съавтор на книгата „ХаресайВойната: превръщането на социалните мрежи в оръжие“:

"Двете страни прибягват до различни тактики и се опитват да достигнат до различни аудитории. Правителството и военните на Израел комуникират с прессъобщения, правителствени изявления и говорейки, често, пред дружелюбно настроени към тях медии, за да подсилят становищата си. За разлика от тях, като терористична организация, Хамас няма достъп до такива канали за комуникация. Вместо това тя се свързва с по-широкото пропалестинско движение, което включва много поддръжници на палестинците, които не са непременно привърженици на Хамас. Посланията, които са в полза на Хамас например са тези, които хвърлят светлина върху некомпетентността или провалите на израелските военни, както и подробности около смъртта на цивилните жертви в Газа, които надхвърлят над 15 000."

Вече трети месец и двете страни в конфликта водят паралелна война в интернет. И тези кампании не могат да се сравнят с традиционната пропаганда от миналото, тъй като заради все по-убедителните измислици и фалшификации дори безпристрастните наблюдатели се объркват кое всъщност е истина и кое – не.

"От дълго време следя пресечната точка между социалните медии и войните и никога не съм виждал подобен обем дезинформация и лъжи, колкото в момента при войната между Израел и Хамас. За първи път по време на конфликт е достъпна толкова много информация в реално време. Това не беше така дори при нахлуването на Русия в Украйна миналата година. Изненадващото е, че въпреки достъпа до толкова много клипове, снимки, изявления и доказателства за страданието в Газа, е трудно да си съставим ясна представа какво точно се случва. Разполагаме с много информация, но всъщност т.нар. мъгла на войната се "стели" и в онлайн пространството, също както и в реалния живот."

На фона на нападенията в Ивицата Газа и Израел както обикновените, така и влиятелните хора – политици, бизнесмени и знаменитости – са обект на новото поколение война, което използва интернет и по-конкретно социалните мрежи и информацията в тях, като оръжие.

"Съществува реална и доказана връзка между решенията, които се вземат по време на война и наличните в онлайн пространството данни. Причината е, че хората, които вземат решенията - генерали и политици получават информация от разузнавателните служби, но имат и смартфони, като всички останали, както и профили в социалните мрежи. Така, тяхното възприятие за случващото се във всеки един момент може да се повлияе и от това, което виждат на телефоните си, вместо от професионалистите и разузнавачите, с които разговарят. Тъй като имат достъп до такава информация, висшите лидери също са уязвими от лъжи, дезинформация, пристрастия и изваждане на факти извън контекста. Това означава че ако някой организира кампания за дезинформация в социалните мрежи, той може реално да повлияе на живота на другите хора. Социалните медии улесняват лобирането на конкретни политици с цел те да предприемат конкретни действия. И тъй като политиците винаги следват честотата на общественото мнение, те могат да бъдат обект на такава кампания в социалните мрежи и да бъдат подведени, че за определена политика подкрепата е много по-широка, отколкото в действителност. Ако едва няколко човека подкрепят дадена политика, но я натрапват по координиран начин, политикът може да бъде заблуден."

Какви са сходствата и разликите в дигиталните битки между войната между Русия и Украйна и Израел и „Хамас“?

"Както и при нахлуването на Русия в Украйна миналата година, има изключителен интерес да се гледа войната в реално време. Миналата година украинци предаваха на живо от бомбоубежища докато бяха под обстрел. Същият достъп е виден и при войната между Израел и Хамас. Но има и една важна разлика. В по-голямата си част руснаците не общуват през социалните мрежи, които използват западните аудитории и дори украинците. Всъщност социалните мрежи и руското правителство споделяха интереса информационното пространство да бъде разделено. Русия обяви "Мета" за екстремистка организация и забрани "Фейсбук". Ако сте украинец, можете да разговаряте с руснаци, но не сте непременно в едни и същи онлайн пространства, говорейки по едни и същи въпроси. За разлика от произраелските и пропалестинските поддръжници и диаспори, които имат собствени онлайн общности. Терористичното съдържание на Хамас може и трябва да бъде забранено, но не е правилно въобще да се лишават палестинците от глас. Един пример за свободното изразяване на политическите възгледи е фразата "От реката до морето", която произраелските поддръжници определят като терористичен лозунг, докато палестинците не са на това мнение."

Едно нещо е да видиш дезинформация, но друго – да си активен или пък неволен участник в информационната война. Какво трябва да правим, за да се предпазим и да откриваме истината насред море от не- и полу-истини?

"Най-добрият инструмент, който можете да използвате, е своята собствена преценка. Използвайте социални мрежи, но не вярвайте на всичко, което виждате там, без да се разровите достатъчно по въпроса. Ако нещо набира популярност, проверете колко хора го споделят, какви хора го споделят и по каква причина. Когато се колебаете дали нещо е истинско, изчакайте то да бъде потвърдено от поне няколко души, които по принцип биха се противопоставили на подобна информация. Накратко – не разчитайте само на едната страна за това да се информирате. Важно е, защото при настоящите конфликти има много субекти, чиято работа е да ви подведат, да ви накарат да повярвате в неща, които не са истина, да спечелят подкрепата ви за неща, които всъщност не са се случили. Така че преценявайте внимателно и не бързайте да се доверявате. Това е от голямо значение."

Проблемът с онлайн дезинформацията може да бъде смекчен чрез образователни инициативи за медийна и информационна грамотност. Особено подрастващите трябва да знаят как да различават надеждните източници на информация и да знаят как да потвърдят дадена информация преди да я споделят.

"Не става въпрос само за безпрецедентния обем дезинформация по време на тази война, а и за нейните източници, които ме изненадаха, и, за съжаление, това важи с особена сила за смъртните случаи и страданието на деца. Има примери за генерирани от изкуствен интелект изображения на деца жертви. Има примери за извадени от контекста изображения. Например едно малко момченце в костюм за Хелоуин се разпространяваше с информация, че то е дете актьор, мнима жертва. Има и случаи на разпространявани от произраелски привърженици истински снимки и клипове на мъртви деца, за които се твърди, че са фалшиви, а те не са. Обемът дезинформация, разногласието за основни факти и изображения, които са ясни за човешкото око, са дълбоко притеснителен феномен. За съжаление обаче, мисля, че това е бъдещето на войната – тя вече е част от онлайн пространството."