Маргарита Петкова: Нямам право да слагам юзди на стиховете, които се изсипват!

Маргарита Петкова не се страхува да бъде искрена в живота и в творчеството си, с убедеността, че любовта е преди всичко отговорност. С обичта към думите и към тези, които допуска до себе си, за да ги нарече свои приятели. 

Нощите й са бели, като дните, изпълнени със светлина, в които изрича житейски истини и съкровени тайни. 

"Аз просто записвам, аз съм един добър стенограф. Писането на белия стих, свободния стих не е някаква модерност, както си мислят младите хора днес и се пише за това в социалните мрежи. Според мен всичко е ритъм, а не толкова куплетите, ритъм трябва да има, а дали - рима - стихотворението само си го решава. 

Аз имам един доста добре овладян класически стих, смея да твърдя, не могат да ме обвинят, че не мога да пиша в рими и затова пиша "модерно", просто така тръгнаха при мен - свободни стихотворения, те започнаха да се изсипват и аз не им слагам юзди, нямам това право, сподели още за БНР Петкова.

По думите на поетесата, в момента, в който пише, тя не мисли нито за читателя, нито за себе си, а тя просто тича след думите, те са си тръгнали така и тя не се бърка в това.

Като всяка поетеса и Петкова се е припознавала в Ахматова, Ахмадулина, Емили Дикинсън. Което не значи, че изобщо мога да се доближа до подгъва на полата на Ахматова..., каза тя още.

"Да мислиш и да чувстваш е най-важното нещо, а светът е такъв какъвто е, нека не се мислим за Богове, и че трябва да го направим по наше подобие, нека всеки "да обработва градината си", пожела на слушателите Маргарита Петкова.

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст. Първата ѝ книга „Дива къпина“ излиза през 1983 г.

Преводач е от руски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и др. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици.

Автор на текстовете на над 200 популярни песни, между които „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”, „Чифт обувки”, „Самотен ловец е сърцето”, „Мъчно ми е”, „Мъжът на 60”, „Балкански синдром”, „Отведи ме оттук”, „Не ми пука”, „Иване, Иване”, „Нова годино”, „Бог се роди, Коледо”. Работи предимно с композитора Стефан Димитров и Богдана Карадочева, както и с други известни музикални творци и изпълнители. Автор на либретото на пет мюзъкъла, реализирани от Хачо Бояджиев, Николай Николаев, Боряна Пунчева и Димитър Чернев. Освен поет, е и публицист, външен анализатор на в. „24 часа”, колумнист в сайта Edna.bg, редактор в културния сайт Afish.bg. Превежда от руски и френски. 

От 2011 г. до 2020 е член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура” при Министерство на културата. Член на СБП от 1988 г. Член на Асоциацията на софийските писатели и председател на департамент „Поезия“. Член на Академия „Славянска прегръдка“.