Защо възрастни хора бяха принудени да ходят по няколко пъти до пощенските станции за пенсиите си?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Кети Тренчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пенсионери от Благоевград бяха принудени по няколко пъти да ходят до пощенските станции, за да получат парите си за месеца. Въпреки направения график, определените за деня пари свършват бързо, както бързо се стопяват и масово ниските пенсии. 

Възрастни хора подадоха сигнал до кореспондента ни в Благоевград Кети Тренчева, която отиде на място - в централната пощенска станция. Там стана свидетел и на грубо отношение към пенсионерите. 

Още преди входа на пощата, където се раздават пенсиите, се усещаше напрежение. Хората твърдят, че това е от няколко дни: 

"Не им е оправена работата. Защо ни разкарват по два-три пъти?“.

Направих опит да вляза и в сградата, където на топло във фоайето, преди гишетата, също чакаха хора. Възрастна жена с патерици поиска да ни се оплаче от грубо отношение към нея: 

"Даже ми казва: "Ще идеш на банкомат. Държи се грубо“. 

Така бяхме принудени да чакаме заедно с пенсионерите отвън, докато дойдат парите. Мъж с видими затруднения в придвижването и с треперещи ръце сгъваше пенсията си в носна кърпа. По-скоро остатъка от нея, след като си беше платил сметките за месеца, както впрочем правят повечето пенсионери. Цял живот е бил горски работник дядо Тодор, дошъл чак от гоцеделчевското село Брезница и останал в Благоевград 65 години: 

"Сутринта нямаше пари. За мен е трудно, защото едва се движа". 

Някои от хората, с които разговарях, споделиха съмнението си, че проблемът с бързо свършващите пари цели да ги накара да си взимат пенсиите от банкомат. Попитах защо не го правят, да са ди спестят чакането и разкарването: 

"Един път в месеца да излезем, да се видим с приятели".

"Някои казват, че в банките взимат такса".

Ето така разбрах, че гишетата в пощенските станции са и място за социални контакти между пенсионерите, от които те имат болезнена нужда. 

За проблема и отношението към възрастните хора поисках да разговарям и с представител на "Български пощи" ЕАД. Тъй като това не стана в същия ден, изпратих официален мейл и получих следния отговор:  

"Съгласно Наредбата на Националния осигурителен институт за пенсии и осигурителен стаж пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по електронен разплащателен картон в периода от 7-о до 20-о число. Тъй като желаещите да получат пенсиите си преди определения за тях период са били много, предвид предстоящите коледни и новогодишни празници, служителите са изплащали сумите на всички чакащи. Така за 12–и декември едва 20% са получили пенсията си по график. По тази причина за известен период от време е бил изчерпан паричния ресурс. След зареждане изплащането на пенсиите е възстановено". 

От дружеството напомнят, че инвалиди и възрастни пенсионери могат да подадат заявления и да получават пенсиите си на домашен адрес. 

Уточняват също, че пощенските станции се охраняват от външна фирма, но конкретния служител временно е отстранен. 

Съвсем открито възрастните хора ми признаха, че не спазват графика: 

"Аз напъвам по-рано. Затова се получават тези истории".

 А дядо Тодор  изрече истината за българските пенсионери и това, което държавата им дава за цял живот работа: 

"И да се оплачеш, никой не може да ти помогне".