Коментар на Петър Волгин: Войната с паметниците като антикултура

Когато в една държава биват разрушавани паметници или се забранява свободното говорене, това е най-сигурният знак, че въпросното общество се отказва от основните демократични принципи. Няма демокрация там, където има забрана да мислиш различно. Няма демокрация там, където властта решава да руши паметници. След като българските управляващи започнаха да събарят Паметника на Съветската армия, станаха кристално ясни две неща. Първото е свързано с чисто политическата конюктура. Управляващите явно са решили, че от всички неща, които до скоро обещаваха, всъщност са в състояние да изпълнят само едно - да съборят този паметник. Всичко им останали тържествени обещания – да премахнат корупцията, да разградят порочния модел на досегашното управление, да се погрижат за подобряване на живота на българските граждани – отиват в графата „по-нататък“. Освен това, изглежда, че представителите на днешната власт се надяват, разрушавайки паметник, свързан с Русия, да натрупат още актив пред Посолството.

• Административният съд в София е образувал второ дело за демонтажа на ПСА

Второто нещо, което се налага като извод, след като започна събарянето, е, че настоящата власт има остър дефицит на култура. А това дори ми изглежда по-тревожно, отколкото дребните политически сметчици, които властта си прави. Да, знам, че има едно широко разпространено и постоянно налагано от официозните медии становище, че управляващите евроатлантици са най-умните и най-интелектуално извисените същества, които някога са пребивавали по нашите земи. Дори убедени опоненти на евроатлантизма понякога казват за неговите представители, че били интелигентни хора. Само че последните събития категорично опровергават тази представа. Събарящите паметници могат да бъдат наречени всякак, но не и интелигентни. Забраняващите свободното говорене са всичко друго, но не и културни.

• "Паметник, а не бъдещник". Изправя ли демонтажът на ПСА едни поколения срещу други?

• ПСА - гореща точка на разминаващи се идентичности и исторически ключове

Фактът, че някакви хора са завършили чуждестранни университети или че от години работят за небългарски неправителствени организаци, изобщо не ги превръща в носители на висока култура. Не е важно какво си завършил или какво работиш. Важното е дали имаш способността да разсъждаваш самостоятелно. Ако просто повтаряш клишетата, които актуалната пропаганда е посадила в главата ти, ако си само физическо въплъщение на безопасната политическа коректност, то е невъзможно да бъдеш наречен мислещ човек. Официозният евроатлантизъм няма нищо общо с истинската култура. Тази идеология е синоним на конформизма и политическото безгръбначие.

Вижте какво правят управляващите партии, които ежедневно се обясняват в любов на евроатлантизма. Променят на юруш Конституцията, независимо от становищата на всевъзможни експерти и юридически организации, че въпросните поправки са крайно несъстоятелни. Радват се на събарянето на паметници, подобно на вандалите, изпитващи наслада при разбиването на римските статуи. И ако има нещо положително в цялата тази безпросветна ситуация, то е, че опозиционните партии в парламента оказват съпротива на въпросните антикултурни действия от страна на управляващите. Разбира се, тройната коалиция има комфортно мнозинство в Народното събрание, благодарение на което може да си приема каквито си иска решения. Само че през последните 34 години сме виждали какви ли не управляващи, включително и такива, които са били сигурни, че ще управляват вечно, а са се срутвали за отрицателно време, просто защото не са си давали сметка за недоволството, което предизвикват сред нормалните хора. Способността да предвиждаш последствията от действията си също е признак за истинска култура, която все по-трудно бива откривана сред представителите на властващия политически елит.

*Коментарът изразява лична позиция на автора и не отразява тази на БНР