Климатичната криза засенчва всички останали кризи

2023 г. счупи множество рекорди с главоломните си температури. Смъртоносни наводнения, безпрецедентни горещини и свирепи бури се редуваха да оглавяват новинарските емисии. На този фон страните-членки на ООН успяха да договорят историческо споразумение за преход към отказ от използването на изкопаемите горива като решение срещу най-тежките последствия от климатичните промени.

2023-а е най-горещата година в историята, заяви Световната метеорологична организация. Всеки месец след юни е бил с рекордно високи температури. "Тя беше една заглушителна какафония от счупени рекорди", подчерта директорът Петери Таалас.

"Счупихме рекордите по концентрация на парникови газове като въглероден диоксид, температурите по света са нечувани, нивата на океаните са двойно по-високи, ледът на полюсите е рекордно намалял".

Според събраните данни октомври е бил най-горещият месец в света за този период от годината. "Рекордът беше счупен с 0,4°C, което е огромна разлика", заяви заместник-директорът на института "Коперник" Саманта Бърджис. По нейни думи температурната аномалия през октомври е "много екстремна". На 17 ноември пък средната температура, отчетена на Земята, е била с два градуса по-висока от прединдустриалните нива, което се случва за първи път откакто се води статистика, съобщиха също европейските учени.

"Не сме изненадани от тези показания, защото знаем, че температурите на Земята ще продължат да се покачват с повишаване концентрацията на парникови газове в атмосферата".

Освен това, в скорошен доклад учени отчетоха, че в следствие на човешката дейност са преминати шест от деветте планетарни граници и Земята започва да става опасна за живеене. Изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, синтетичните химикали, включително пластмасите, изчерпването на сладка вода и използването на азота - вече са дълбоко в червената зона. Две от останалите три - окисляването на океана заедно с концентрацията на замърсяване с частици и прах в атмосферата - са гранични, като само изчерпването на озоновия слой е в безопасни граници.

И през цялата година природата безпощадно ни напомняше, че всъщност сме нищожни пред нейната мощ.

Опустошителният циклон Даниел причини мащабни наводнения в Гърция, Турция, Испания, Великобритания. Даниел предизвика и невиждано по мащабите си бедствие в Либия. Силни дъждове доведоха до срива на две язовирни стени, след който огромни приливни вълни заляха средиземноморското крайбрежие на град Дерна. Загинаха десетки хиляди.

"Ураганът започна около три и половина през нощта. Преди това валеше много силно. Бяхме вкъщи, когато ураганът се усили и се изви вятър. Живея на последния етаж, отворих прозореца и видях бурята, която ни връхлита. Стихията помете коли, хората бягаха, но нямаше къде да се качат, водата достигна близо три метра".

Крайности на времето имаше не само в Европа. Хонконг беше засегнат от рекордни валежи, най-тежките от близо 140 години насам.

"Не съм виждала подобно нещо. За първи път преживявам толкова свирепа буря. Дори при предишните тайфуни не беше толкова мощно. Наистина ужасяваща гледка".

Преди потопите светът отбеляза най-горещото лято в историята си. Стотици милиони жители на Европа, Япония, Китай и югозападните Съединени щати преживяха горещи вълни с температури, достигащи 43 градуса по Целзий в продължение на рекордните 54 дни. Безпрецедентните горещини предизвикаха огромни горски пожари, милиони хектари обработваеми площи и гори изгоряха в Гърция, Канада, Хавай.  

 "Не съм изпитвал подобна жега. Можеш да стоиш навън не повече от десет - петнайсет минути и трябва да влезеш в колата, за да се охладиш. Но дори и колата трудно се охлажда".

За голяма част от крайностите на времето тази година е отговорен феноменът Ел Ниньо. Т. нар. южна осцилация  в Тихия океан означава цикъл, при който на всеки две до седем години екваториалният океан става с до 3°C по-топъл от обикновено, което предизвиква каскада от ефекти, усещани по целия свят, обяснява климатологът Леон Хермасон.

"В някои части на света има безпрецедентни наводнения, в други засушаване, отчитаме дори екстремни снеговалежи и тези крайни природни явления зачестяват. От друга страна в Арктика наблюдаваме затопляне и полярният лед се топи. Така че влиянието на Ел Ниньо се простира от полюсите до тропиците".

Освен, че се отразява на климата по цялото земно кълбо, Ел Ниньо струва на световната икономика трилиони долари или около сто пъти повече от досегашните сметки, изчислиха учените от колежа Дартмут Кристофър Калахан и Джъстин Манкин в ново изследване.

"Изследването ни установи, че явленията, причинени от Ел Ниньо, струват доста скъпо на икономиката. Тези явления могат да потиснат икономическия растеж в тропическите райони, и то за много години. След подобно явление, например обилни дъждове, засушаване, горски пожари, се наблюдава значително забавяне в икономическия растеж и то е много по-скъпо, отколкото смятахме досега", подчертава Калахан.

Учените не за първи път алармират, че екстремните проявления на времето са следствие от промените в климата и ще стават все по-чести, ако не вземем спешни мерки. Според професор Хана Клоук от университета на Рединг, някои промени вече са необратими, но най-лошите климатични сценарии все още могат да бъдат избегнати.

"Силната жега, която усетихме по време на горещите вълни, интензивните валежи, които регистрираме и силните бури са все неща, от които вече не можем да избягаме. И ще стават по-зле, защото в историята, това са промените в климата, които сме предизвикали в миналото. Не можем да ги променим, нито избегнем. Но все още имаме избор за бъдещето".

На този фон страните по Рамковата конвенция на ООН за измененията в климата постигнаха историческо споразумение на срещата си в Дубай. За първи път споразумението, постигнато сред 198-те страни по конвенцията, призовава за "преход от изкопаемите горива", макар да избягва категоричен ангажимент за "поетапен отказ" или "поетапно намаляване" на изкопаемите горива, както и посочване на конкретна крайна дата, до която това да се случи.

Всички работиха заедно, бяха обединени и техните усилия дадоха резултат, заяви председателят на КОП28 Султан ал Джабер.

"И намерихме общ език по въпроса за изкопаемите горива в заключителното ни споразумение. Това става за първи път."

• Проектът за споразумение на COP28 не включва постепенното премахване на изкопаемите горива

• Целите и амбициите на Конференцията на ООН за климата КОП28

Също така се отправя призив за утрояване на капацитета за производство на възобновяема енергия в световен мащаб до 2030 г., ускоряване на усилията за намаляване на използването на въглища и развитие на технологии като тези за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, които могат да помогнат на трудни за декарбонизиране индустрии. Председателят Султан ал Джабер отбеляза, че държавите са се изправили лице в лице с реалността и са задали правилна посока на света.

"Задействахме фонда "Загуба и щети" и започнахме да го пълним със средства. Набрахме над 83 милиарда долара за нови финансови ангажименти. Създадохме най-големия в света частен инвеститор, посветен изцяло на разработването на решения за климатичната криза. Постигнахме много неща за първи път".

Повече от 100 страни лобираха упорито за категорични послания в споразумението на КОП28 за "поетапно премахване" на употребата на петрол, газ и въглища, които по данни на ООН са източник на близо 90 процента от световните емисии на въглероден диоксид. Те обаче срещнаха силна опозиция от ръководената от Саудитска Арабия Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК), според която светът може да намали емисиите, без да се избягват конкретни видове енергия.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова страните от целия свят да постигнат компромис за поетапен отказ от изкопаемите горива, защото човечеството е излязло от ерата на глобалното затопляне и е навлязло в "глобално кипене". Краят на изкопаемите горива е единственият начин да спасим горящата ни планета, подчерта Гутериш.

"Жизнените показатели на Земята са влошени - рекордни емисии, свирепи пожари, смъртоносни засушавания и най-горещата година в историята. На километри сме от целите в Парижкото споразумение и ни остават минути до полунощния лимит от 1,5 градуса. Но все още не е прекалено късно! Ние можем, вие можете да предотвратите краха на планетата ни. Имаме технологиите да избегнем климатичния хаос, ако действаме сега!".

Британският крал Чарлз III, известен с природозащитната си дейност, заяви, че светът е опасно далеч от справянето с климатичната криза и че световната икономика ще бъде изложена на опасност, ако не бъдат решени бързо проблемите с околната среда.

"Опасностите вече не са далечни рискове. Видях в безброй общности, които не издържат на постоянните бедствия, а животът и препитанието им са погубени от климатичните промени".