Канг Чун-Хьок: Аз съм севернокорейски дезертьор, превърнал се в рапър: имате ли въпроси към мен?

Тръгваме към Източна Азия. Всъщност първо Азия идва при нас в България, заедно с усещането за контраст и за конфликт, защото следва разказ за Северна Корея. Преди дни най-военизираната диктатура на Земята отново провокира международната общност с тест на междуконтинентална балистична ракета. Пореден опит за тази година, подплатен с думите на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, че трябва да се атакува "Порочната амбиция на американските империалисти и техните васални сили".

Някъде там обаче откъм границата между Северна и Южна Корея се чува и ритъма на хип-хопа, протестния рап, музиката на свободата, която един севернокореец - Канг Чун-Хьок, започва да прави, след като още 12-годишен бяга от най-затворената и изолирана страна на земното кълбо - Северна Корея. 

Парадоксално, това е и страната, която с останалия свят комуникира единствено с тестването на балистични ракети и ръкостискане с Владимир Путин в Русия тази есен. Не са много и хората като нашия събеседник, които са успели да избягат от режима в Северна корея.

В България Канг Чун-хьок се озовава на конференция, организирана от Атлантическия клуб и посолството на Южна Корея в България. Канг Чун рисува, говори, споделя - какво означава да си беглец от диктатурата в Северна Корея. По думите му младите хора в страната нямат свободата да изберат какво искат да правят. Той споделя, че първоначално не е имал план да избяга от Северна Корея. По-късно обаче с още около 10 души решили да го направят - това се е случило през 1998 г. Канг Чун-хьок посочи, че чрез публични екзекуции се цели да се окаже натиск върху хората, за да не търсят свободата си. 

Известно е, че за бегълците от Северна Корея кошмарът не свършва с границата към Южна или река Тумен на север към Китай. Според докладите на правозащитните организации Северна Корея извършва наказателни акции и екзекузии на политическите дисиденти вътре и извън страната.

Нашият събеседник Канг Чун-хьок не се усмихва. Нито веднъж за 30-те минути на нашата среща. Той е на 12 години, когато със семейството си бяга от една от най-репресивните и най-затворените държави в света, където няма свобода на изразяване, свобода на сдружаването, свобода на религиите, а всяка организирана политическа опозиция, независими медии, гражданско общество и синдикати са забранени и обявени за западно извращение.

И още нещо, според Върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк от август тази година "Системата за разрешителни за пътуване позволява на Северна Корея да контролира всички пътувания в страната. За нарушаване на разрешителните за пътуване се налагат наказания лишаване от свобода до три месеца без съдебен процес и държавен трудов лагер. Правителството следи гражданите в страната и в чужбина с интензивност, рядко срещана в други държави. … Жилищата се претърсват на случаен принцип. Съседите и членовете на семействата се насърчават да докладват един за друг".

Близо 34 000 севернокорейци са преминали в Южна Корея, но броят на дезертьорите рязко намалява в годините на Ковид-19, а през 2022 г. броят нараства много бавно, малко над 60 човека успяват да дезертират от Северна Корея на година. Питам Канг Чун-хьок дали се опасява от наказателни акции и отвличания, каквито се предполага, че Северна Корея организира макар и в чужбина. 

"Лъжа ще е ако ви кажа, че не се страхувам повече. Всички избягали, които сега живеят в Южна Корея, винаги сънуват един кошмар - Северна Корея да ги намери и да ги върне обратно". 

Рапът, хип-хопът, кей-попът ли са контрапунктът, абсолютната противоположност на пропагандата и на патоса на Северна Корея, а и нещо като освобождения от този колективен кошмар - сънят, че Пхенян намира бегълците от режима и ги връща обратно. 

Според Канг Чун-хьок, който веднага след бягството си започва да развива таланта си в арт сферата, смята, че ако не е избягал от Северна Корея, въобще няма да е знаел за такъв жанр.

Питам Канг Чун-хьок - стига ли до него информация дали има младежи, които го слушат в Северна Корея, дали има фенове там. Защото според Върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк "Всеки, който просто има интерес към така наречената "реакционна идеология и култура" - термин, използван за информацията от чужбина, по-специално от Република Корея /Южна Корея/ - може да бъде осъден на затвор от пет до петнадесет години. Всяко лице, за което се установи, че е разпространявало такова съдържание, е заплашено от доживотен затвор или дори от смъртно наказание". Той не знае дали младежи слушат неговата музика. 

"Малка промяна може да доведе до голяма промяна", отбеляза Канг Чун-хьок. По думите му "решение трябва да вземем заедно със света, че не трябва да има повече война". Гласът трябва да е един, за да се намери това решение, смята той. Според него Северна Корея по скоро цели провокации, а не война. "Ако случайно това се случи, означава колапс на Северна Корея". 

Важно е да махнем миналото и да се ориентираме към бъдещето, казва Канг Чун-хьок. 

Той не се усмихва. Вярва, че България е на точния път и мисли, че страни като нашата могат да покажат как изглежда този път на страни като Северна Корея. Все още помни… учестеното дишане на несвободата и на страха…, но и вярва, че има нещо, което да им се противопостави. "Хип-хоп за свободата" е озаглавена първата му песен, а до края на декември очаква да излезе и най-новата му. 

Снимки: Ирина Недева