Годината на бързи обороти във военната сфера: Сделки за милиони и помощ за Украйна

Сделки за милиони и помощ за Украйна. Това е се случи тази година в сектора за отбрана. Преди и след служебния кабинет, решенията в сектора на отбраната тази година следваха логиката на политическия живот. "Не се вижда край на войната", казваха властите. 

Предимно през външната политика тази година минаваше и отбранителната политика на правителството. Заради доклади на службите, в които Русия се посочва като заплаха за региона и това, че НАТО повишава изискванията си към способностите, включително и към за национална отбрана. Но годината на армията беше разделена на две. По времето на служебния кабинет и по времето на редовното правителство. 

"Недопустимо е в тази изключително сложна среда за сигурност политическите партии да гледат на въоръжените ни сили не като гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като на донор за въоръжените сили на Украйна".

Предупреждаваше президентът Румен Радев политическите сили, които вече надигаха гласове за даване на боеприпаси. Но точно служебния кабинет работеше по отделните споразумения за помощ към Киев. Разреши български военни да обучават украински в рамките на европейската мисия за военно подпомагане на Украйна. Обнови и боеприпасите за армията през "ВМЗ-Сопот". Сделката на за 347 милиона лева  обясни военният експерт и бивш военен министър Бойко Ноев.  

"ВМЗ - Сопот, който ще ги препродаде и те ще отидат в Украйна. Срещу който ангажимент ВМЗ Сопот ще трябва да възстанови тези ресурси". 

В началото на годината България не стана част от инициативата на ЕС за предоставянето на един милион 155-милиметрови артилерийски снаряда на Украйна.  

"Тези боеприпаси трябва да излязат като наличност от някои склад. В българската армия нямаме такива снаряди. Ние нямаме такъв калибър и не го употребяваме все още".

Имаше обаче списъци с искания. ЕС видя, че страната ни има "добър капацитет да увеличи значително производството на боеприпаси". Затова и еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон се срещна с оръжейници у нас. Не преставаха и информациите за "изразена готовност" да даряваме самолетите си Миг-29 (документите от Пентагона)… 

"Никога не сме предлагали даряване на самолети. Самолетите са ни нужни". 

За това, че в Украйна се бият български СУ-25.  

"През 2005-2012 г. самолети СУ-25 са изнесени в Грузия. През последните десет години Министерството на отбрана не е продавало самолети на когото и да било". 

Че български и чешки военни заводи подготвят за Украйна бойни хеликоптери. Но целият дебат за украинската помощ беше заради парламентарните избори, които направиха и тази тема изборна дъвка за партиите.  

"Партиите на войната нека спечелят изборите, нека съставят правителство, нека поемат отговорност за решението българската армия да предаде оръжие на Украйна", обобщи президентът Румен Радев. 

Тодор Тагарев оглави военното министерство, след изборите, спечелени от не-коалицията ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Мандатът му започна с това обвинение, отправено от Костадин Костадинов от "Възраждане". 

"Вие сте украински държавен служител. Осъществявате предателска национална политика".

"Интерпретациите, че съм бил в армията да работя  не са верни. Бях съветник, посещавайки Украйна през месец, през два или три. Плащаха ми съответните международни организации". 

В първите месеци на мандата България декларира, че ще се включи в инициативата на ЕС за предоставяне на боеприпаси за Украйна… 

"Това ще бъде грешка".

И това постави основата на дебата на президента Румен Радев с цивилното ръководство на армията. В многото си срещи обаче Тагарев връщаше България в международните инициативи. Като инициативата на НАТО за складиране на боеприпаси. И в Украйна с хуманитарна и техническа помощ, като заяви Тагарев пред посланика на Украйна Олеся Илашчук.  

"За да гарантираме нашата сигурност".

Парламентът пък подкрепи с декларация на мнозинството присъединяването на Украйна в НАТО. 

"Все едно се намирам не в НС на република България, а във Върховната Рада", чудеше се депутатът на БСП Иван Петков. 

В деня на приемането на декларацията, у нас беше Украинският президент Володимир Зеленски. Посещението му се оказа ключово, заради предаден от него списък с искани от България въоръжения. Към онзи момент управляващите вече бяха гласували втора помощ за Украйна. 

"Няма авиация в това, което даваме и няма тежка бронетанкова техника".

Но не смятаха да спират до тук. МВР трябваше да даде ненужни на МВР бронирани машини.  

"Приблизителната бройка може би ще бъде около 100", каза депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев. 

По тази тема спорът между депутати, правителство и президент се проточи 4 месеца. Румен Радев наложи вето върху решението. 

"НС денем и нощем се занимава с изпращане на оръжие в Украйна".

"Правите всичко възможно България да влезе в този конфликт".

"Украйна се нуждае от модерни въоръжения, но и от по-стари".

"България няма да изпраща ракетни комплекси на Украйна".

Казаното от депутата Ивайло Мирчев беше частично истина.  

"Няма да даряваме комплекси С- 300. Те са изключително важни за сигурността на страната ни", обясняваше той. Но можехме да дадем ракети и части за тях, които са неизправни. Или между 3% и 5% от цялото ни налично количество. 

"За нас е по-добре да не ги съхраняваме. Някой път е опасно", обясни адмирал Емил Ефтимов.

За предоставянето на подобни компоненти спомена дори и военният министър на САЩ Лойд Остин. А Русия беше предупредила, че "Предаването им на Украйна ще доведе до ескалация на конфликта". Решението за предаването мина и през парламента. С него и решенето страната ни да се включи в обучението на украински пилоти на Ф-16 и обучението на украински военни в състав до 160 души. Тежките дебати за украинската помощ минаха и през вот на недоверие Първи в историята за отбраната. И втори за кабинета на Николай Денков. 

"Възраждане", БСП, ИТН признаха в мотивите си, че Руската федерация води агресивна война срещу Украйна. Разбрахме също, че закупуването на съвременна техника е повод за ожесточени критики".

"Не се вижда близък край на войната", каза и отбранителният министър Тагарев. Затова през годината България стана част от доста отбранителни инициативи. През юли във Вилнюс беше решено бойната група на НАТО да бъде надградена до бригада. 

За целта край Ямбол ще има инфраструктурата, чието начално изграждане беше оценено на над 100 млн. лева. До 2027 година да е готова инфраструктурата. А бойната група - до 2025 година.  

"Трябва да бъде на място, където има възможност за учебно бойна подготовка – летища, достъп до море". 

Черно море обаче си остана най-сериозната точка на противоречие с Русия. Разузнаването и наблюдението на руските операции в региона, създаването на международен щаб, който да отговаря за планирането и координацията на многонационалните военни сили залегнаха в американския проектозакона за „Черно море". Документът признава черноморския регион като арена на руската агресия и декларира интереса на САЩ е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа. Продължилото учение на Русия и в българската икономическа зона пък накара военните да увеличат бдителността си.  

"Това носи рискове за нашата сигурност. Русия се опитва да блокира износа на украинско зърно". 

България, Румъния и Турция работят за стартирането на противоминна операция в Черно море. А страната ни ще оборудва с ракети бреговата охрана.  

"На сила се отговаря със сила", обясни премиерът Николай Денков. Покрай дебатите за даването на ракети на Украйна стана ясно, че България все още иска Варна да стане координационен център на НАТО за Черно море. И че ще търсим от съюзниците разполагане на противокорабни комплекс за защита на бреговата ивица.  

"Има дефицити в противовъздушната, противоракетната и бреговата охрана", обясни зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов. 

Заради дефицитите България ще закупи системи за наземна противовъздушна отбрана (ПВО) в обща поръчка заедно с още европейски държави. Във време, в което проектът на новата отбранителна стратегия предвижда нуждата от планиране в „риск от световна война, ядрено оръжие и ескалация на конфликтите, политическото ръководство бързо пренасочи вниманието си от летенето на МиГ-29, старите машини за пехотата и недостига за финансиране към по-сериозното финансиране. С 800 милиона лева е по-голям бюджетът за армията през изтичащата година. За 24-та ще бъде с 800 милиона повече, обяснява Тодор Тагарев. Тази година беше подписана и последната сделка – тази за СВ. 2 милиарда и 200 милиона лева за 198 бойни и спомагателни машини. Наближава времето да дойдат първите 8 Ф-16. Единият от двата бойни кораба за милиард лева е на вода. 

 "В едни кратки срокове ние ще видим българската армия преобразена", казва министърът на отбраната Тодор Тагарев, който припомня, че има модернизацията програма на армията до 2032 година. Която предвижда дори купуването на нови радари, противокорабни ракетни комплекси, „Хаймарс", 155 мм гаубици и нови вертолети, дронове. Тази година военните написаха нова Национална отбранителна стратегия. Която преразглежда мисиите "Отбрана" в мисия "Възпиране и отбрана" в контекста на основната военностратегическа цел на НАТО – възпирането. Има и текстове свързани с изграждането на ефективна връзка между  въоръжените сили и обществото. Общество, което според обсъждането на друг документ Стратегическия преглед трябва да е готово за добре познатото на по-старото поколение  военно обучение. За да реши армията и проблема си с около 20 процента липса на военни. За сега министърът на отбраната не се оплаква от подкрепа. И на правителството, и парламента. Дори и от президента… 

"Критики от президента по отношение на това, което правим в отбраната, към момента няма", казва Тодор Тагарев.