Шотландският град Елгин - красива природа, риболов и производство на уиски

В далечния шотландски север в момента бушува бурята Пиа с ветрове със скорост от 140 километра в час, но пък има шанс да бъде единствената част от Острова, където хората ще имат "бяла Коледа". 

"Когато човек чуе името Шотландия, вероятно първите неща, за които си помисля е уиски, гайди, шотландското каре, чудовището Неси и сурова, но красива природа. Изумително е обаче как човек може да се почувства, когато посети някои места с екзотични имена, за които преди това е смятал, че са далеч, изолирани и едва ли не забравени от Бога. А това, всъщност, далеч не е така, защото Шотландия е една изключително добре уредена част от Обединеното кралство, пропита с древна история, много мистика и наистина уникална природа. Пристигнах в Северна Шотландия в град Елгин, за да направя програми за уискито, защото точно в този район е най-голямата концентрация на дeстилерии и се произвеждат най-известните и уникални марки уиски, но не по-малко интригуващо е какви хора живеят тук, какъв е техният поминък. А Елгин, главният град на област Мъри, с население от около 25 000 души, определено изненадва с това колко е жизнен и добре уреден. Намерих вероятно най-добрия събеседник по тези въпроси в лицето на главния редактор на местния вестник The Northern Scot и програмен директор на медийната корпорация Highland News & Media Крис Сондърсън".

- Да, както го описвате, Елгин е много жив град. Мисля, че много хора се изненадват от този факт, когато отидат толкова на север. Самият аз дойдох тук преди 30 години и имах напълно погрешната представа, че Хайландс са нещо като „напълно замръзнал север“. Елгин обаче е много космополитен. Това до голяма степен се дължи на въоръжените сили, защото тук са разположени две големи военновъздушни бази – Кинлос и Лозимут. Тази в Лозимут продължава да е напълно функционална с около 4 500 души персонал. Кинлос сега е просто армейска база. Много хора от Англия идват тук на военна служба, голяма част от тях остават и се установяват тук. Доста е смесено населението. Местните хора работят предимно в уиски индустрията, земеделието, производството на храни, в което имаме някои знакови продукти, като бисквитите-масленки „Уокър“, например. Имаме и чужденци, които превърнаха Мъри в техен дом.

Добре известно е, че в някои професии в Обединеното кралство има голям дефицит, който се запълва от чужденци. Такива места са болниците, домовете за социални грижи...

Има много хора, които работят в болници – чужденци и англичани, които идват, за да живеят с партньорите си на служба в Кралските военновъздушни сили. Те работят като медицински сестри, лекари, болногледачи. Увеличава се украинското население, очевидно заради обстановката през последните две години. Наскоро отразихме събитие за украинци, които празнуват факта, че са получили работа тук, допринасят за икономиката и градят живота си тук.

Лесно ли е за украинците да си намерят работа тук?

Не беше в началото, защото имаха нужда от много подкрепа да си намерят работа, но това беше свързано по-скоро със ситуацията в страната, от която идват. Като цяло обаче в Мъри има много работа. Със сигурност в хотелиерството и ресторантьорството, където плачат за хора. Строителството процъфтява в момента в Мъри, строят се много домове, реализират се инфраструктурни проекти.

Четох статистика, че Елгин всъщност е доста скъпо място за купуване на къща?

Вероятно в този район, който ние наричаме Мъри, Елгин е едно от най-скъпите места за живот, но ако отидете в по-малките градчета наоколо, като Форес или Кийт, там е доста по-евтино. В сравнение обаче с другите големи градове на севера като Инвърнес и Абърдийн, Елгин е по-евтин.

Когато споменахте военновъздушните бази, те бази на НАТО ли са или са чисто британски?

Британски са. Базата в Лосимут е единствената военновъздушна база, останала в Шотландия. И там е разположена главната ескадрила от британски изтребители и бойни самолети. Имаме изтребители „Тайфун“, много от които участват в учения в Източна Европа и Близкия Изток. Имаме самолети с ракети „Посейдон“ на борда, които се използват срещу подводници. Те често са вдигани под тревога, поради голямата близост на север по границите със скандинавските страни и Русия и прихващат руски самолети, когато се налага. Разбира се, те участват и при спасителни морски операции.

Риболовът предполагам е друга сериозна индустрия по този край?

Риболовът беше по-голяма индустрия, защото места като Лосимут, Бъкхед, Инвърнес някога бяха големи рибарски общности. Виждал съм стари снимки и хора са ми казвали, че можеш да преминеш от единия край на пристанището до другия като стъпваш само по рибарски лодки. Сега риболовът е в упадък. Останаха два-три риболовни центъра като Питърхед, Фейзърбъро и Абърдийн. В Лосимут например днес трудно ще видите рибарска лодка, основно яхти и туристически кораби. Риболовът запада, но все още е важна индустрия.

Може ли да се каже, че производството на уиски е основната индустрия по вашия край?

- Вероятно е най-голямата, що се отнася до продажбите в чужбина, но не бих казал и по-отношение на осигуряване на много работни места, защото традиционно дестилериите не вземат на работа много хора. Заради все по-развитите технологии все по-малко хора работят в дестилериите, но със сигурност произвоството на уиски е една от най-големите индустрии по отношение на продажбите в комбинация с уиски-туризма. Мъри е известен като „Страната на уискито“. Половината от дестилериите в Шотландия са по поречието на река Спей – така наречения Спейсад, в Мъри. Има специален тур по дестилериите, наречен „Уиски трейл“, който привлича много туристи, но също и клиенти, готови да дават много пари за редки марки.

Тук ще призная, че посещавайки дестилерията „Гленфидик“ станах свидетел как японско семейство си поръча няколко бутилки 30-годишно уиски за по 995 паунда бутилката. Запитах обаче Крис Сондърсън колко важно е все пак уискито по този край във всекидневния живот, не само по отношение на бизнеса?

Изключително важно, за много хора това е просто е начин на живот. Става дума за култура, за история. Като се вгледате в историята на всяка дестилерия се стига далеч в миналото. Всичко е започнало като незаконна търговия, като по-късно производството и търговията са били легализирани. Има толкова много истории за уискито. Става дума за нещо повече от напитка. А самото производство е много интересен и вълнуващ процес, усъвършенстван с течение на много години.

Да, съвсем наскоро бутилка „Макалън“ от 1926 година бе продадена на търг за рекордните 2,1 милиона паунда. Кажете ми някой интересен факт, свързан с уискито, за който можете да се сетите в момента.

Същият този „Макалън“, например, когато става дума за интересни истории, е първата дестилерия, ръководена от жена – Джанет Харбисън. Нейният съпруг, който е бил начело на дестилерията, е починал през 1918 година, а по това време е било почти немислимо жена да е начело на някакъв бизнес. Мястото на жената е било у дома, което днес, разбира се, е старомодно мислене. Тази жена обаче поема дестилерията и превръща „Макалан“ в знаковата марка, известна в днешни дни. Джанет Харбисън между другото е родена в Елгин и е починала тук през 1936 година. Тя стои в основата точно на тази прочута много рядка серия на „Макалън“ от 1926 година.

Как стои въпросът с младите хора. Виждам, че Елгин е едно много жизнено място, но успяват ли те да се задържат тук?

Има предпоставки за добър социален живот за младите хора, но повечето, които имат амбиции да продължат образованието си в миналото напускаха района, за да отидат в Абърдийн, Единбург и Глазгоу, за да учат. Нещата сега се променят. Има опити да се задържат младите хора. Вече имаме Университет на Хайландс и островите с факултети на много места, включително в Мъри.

Какви дисциплини се изучават?

Всякакви. Можете да учите бизнес-мениджмънт, спорт, счетоводство. Встрани от висшето образование обаче се набляга и на обучението на млади хора в редица занаяти. Моят син има много приятели, които са заварчици, зидаро-мазачи, електричари, водопроводчици. Имаше период, когато не се подготвяха такива кадри, но сега на това се обръща голямо внимание и хората отново се обучават за такива професии.

Британското правителство има програма за запълване на работните места в дефицитните професии, овакантени от чужденците, с местни работници, но това не му спори особено в Англия например, където хората предпочитат да бъдат на социални помощи, вместо да работят каквото и да е. От това, което казвате, изглежда, че в Шотландия обаче тази политика е по-приложима.

Определено тук има много възможности младите хора да си намерят работа. Има и много чуждестранни работници, които допринасят за местната общност.

Когато бях в Шотландия миналия декември в по-южните части, покрай големите градове, останах с впечатлението, че Шотландия е много по -толерантна по въпросите на имиграцията от Англия, например.

Добре документирано е, че мнозинството хора в Шотландия гласуваха за оставане в ЕС и със сигурност, когато говорим за Мъри, това е място, което радушно приема чужденци, имигранти . В момента имаме много чужденци, търсещи убежище. Всички тези хора се интегрират много добре в местните общности.

Шотландия вече се стяга за Коледа и Нова година. Празнична украса има дори в центровете за посещения на дестилериите. Закачливо на бутилки с уиски на по 30-40 години са поставени коледни шапчици и са препасани с гирлянди. За цените този път няма да кажа нищо.