Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Боряна Димитрова: Българинът се умори да е песимистът на Европа и на света

| Интервю
Боряна Димитрова
Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

"Българинът се умори да е вечният песимист. Да бъде песимистът на Европа и на света". 

Това каза пред БНР социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".

"Хората изпращат 2023 г. с малко повече оптимизъм и с малко повече събрана вяра, че можем да променим живота си към по-добро", обобщи тя и представи резултатите от проучването "Равносметката на прага на старата и новата година: Нормализация и повече оптимизъм":

През отминаващата 2023  година бяха преодолени част от възникналите в предишните години кризи, други само промениха формата си, а трети тепърва възникнаха. Обществото се възстанови от Covid пандемията и се върна към нормалния ритъм на живот; след три години на политическа нестабилност и поредица предсрочни избори България има редовно управление, но непрекъснатите скандали около него задълбочават кризата на доверието към институциите, политическите лидери и партии; а в света, освен Русия-Украйна, избухна и нова война – между Израел и "Хамас".

Въпреки тези кризи, оценките за изминалата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, защото за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.

  • Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и протести 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година  за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
  •   Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
  •  По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).


Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна.

  •   Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:

  •  При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
  •  Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
  •  Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения.


Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г.

Изследването е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пресконференцията на украинския Зеленски и американския пратеник в Киев е отменена

Пресконференцията на украинския президент Володимир Зеленски и американския пратеник в Киев Кийт Келог беше отменена на фона на нарастващо напрежение в отношенията между Зеленски и Доналд Тръмп. Американският държавен глава нарече украинския лидер "диктатор" и каза също, че Русия "държи козовете" в мирните преговори. 

публикувано на 20.02.25 в 17:45
Президентите на Украйна Володомир Зеленски (вляво) и на САЩ Доналд Тръмп

Антон Грушецки: Твърденията на Тръмп, че Зеленски е диктатор са шокиращи за украинците

Твърденията на американския президент, че украинците са нападнали Русия и че президентът им е диктатор, се възприемат в Украйна като истински "шок", каза пред БНР Антон Грушецки, изпълнителен директор на Киевския международен институт по социология: "Със сигурност такива твърдения са шокиращи. Защото, въпреки всички проблеми в момента, въпреки..

публикувано на 20.02.25 в 17:43
Община Сливен

Сливенска област ще кандидатства за финансиране на ремонта на 3 военни паметника

Област Сливен ще кандидатства за финансиране на ремонтите на 3 военни паметника през тази година, реши областната комисия "Военни паметници". Подлежащите на ремонтно-възстановителни дейности войнишки паметници са в общините Сливен и Нова Загора. Община Сливен предвижда ремонт на паметните плочи в селата Горно Александрово и Самуилово, които..

публикувано на 20.02.25 в 17:16
Меглена Плугчиева

Меглена Плугчиева: Да имаме своя физиономия и да отстояваме интереса си в ЕС

Да имаме своя физиономия и да отстояваме нашия интерес в ЕС - надявам се с вече редовното правителство, а не сменящите се служебни, да постигнем това. Това каза пред БНР Меглена Плугчиева, вицепремиер в правителството на Сергей Станишев и бивш посланик на България в Германия, Швейцария и Черна гора.  "Както ЕС се засяга, че не присъства на срещата..

публикувано на 20.02.25 в 17:09

Ивелина Вълкова: Малките магазинчета са мачкани от веригите

Призивът за бойкот на големите търговски вериги се осъществява с променлив успех на територията на цялата страна.  Кореспондентът на БНР в Ловеч провери дали има клиенти в хипермаркетите.  Неуспешен е бойкотът на големите търговски вериги във Велико Търново По-малко са клиентите в хипермаркетите в Ямбол Цялата аткета може да чуете..

публикувано на 20.02.25 в 17:05
Изглед към сградата на британския парламент.

Британските издания за опитите за сформиране на европейски военен контингент за Украйна

Великобритания и Франция оглавяват опитите за създаване на европейски "мироопазващи сили" от по-малко от 30 000 войници, които да защитават Украйна след евентуално споразумение за прекратяване на огъня с Русия, съобщиха редица британски издания, включително авторитетният "Файненшъл таймс".  Предложението на Обединеното кралство и Франция, изготвено от..

публикувано на 20.02.25 в 16:55

Guardian: Британски фирми са изнасяли самолетни части за Индия, които са достигнали Русия

Британски фирми са сред повече от 100 западни компании, включително аерокосмическия гигант "Боинг", изнасяли самолетни части за Индия, които са достигнали Русия, според данни на митниците, съобщи вестник "Гардиън". Анализът на митниците стига до заключение, че вероятно продукти на стойност над 50 милиона долара са преминали през посредници в..

публикувано на 20.02.25 в 16:50