Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Боряна Димитрова: Българинът се умори да е песимистът на Европа и на света

| Интервю
Боряна Димитрова
Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

"Българинът се умори да е вечният песимист. Да бъде песимистът на Европа и на света". 

Това каза пред БНР социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".

"Хората изпращат 2023 г. с малко повече оптимизъм и с малко повече събрана вяра, че можем да променим живота си към по-добро", обобщи тя и представи резултатите от проучването "Равносметката на прага на старата и новата година: Нормализация и повече оптимизъм":

През отминаващата 2023  година бяха преодолени част от възникналите в предишните години кризи, други само промениха формата си, а трети тепърва възникнаха. Обществото се възстанови от Covid пандемията и се върна към нормалния ритъм на живот; след три години на политическа нестабилност и поредица предсрочни избори България има редовно управление, но непрекъснатите скандали около него задълбочават кризата на доверието към институциите, политическите лидери и партии; а в света, освен Русия-Украйна, избухна и нова война – между Израел и "Хамас".

Въпреки тези кризи, оценките за изминалата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, защото за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.

  • Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и протести 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година  за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.
  •   Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.
  •  По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).


Очакванията за 2024 година са свързани с убедеността на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото ще се преодолеят проблемите пред България и света. Ако тази тенденция се запази, можем да станем свидетели през следващата година на избухването на ново, по-радикално желание за промяна.

  •   Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването. Спадът на негативизма в настоящето буди оптимизъм и за бъдещето.

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:

  •  При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.
  •  Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).
  •  Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения.


Отстъплението на поредицата негативни равносметки и събуденият оптимизъм за бъдещето е безспорно добра новина в края на 2023 година. Вярата, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предишното е не само пасивна нагласа, но може да провокира лични усилия в стремеж за подобряване на обществената среда, било то в локален, регионален, или национален план. Което пък би било добра новина за 2024 г.

Изследването е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп

Тръмп обеща да се придържа към политиките си въпреки борсовия спад

Въпреки драстичните спадове на американските и световните борси, които последваха налагането на широкообхватни мита от страна на САЩ, президентът Доналд Тръмп обеща да се придържа към политиките си.  В публикация в социалната си мрежа "Трут Соушъл" той обеща, че инвеститорите в страната ще имат полза от неговите действия: "За много..

публикувано на 04.04.25 в 17:28

Доклад за състоянието на българската армия: Русия остана главният дестабилизиращ фактор

Русия остана главният дестабилизиращ фактор и най-значимата и пряка заплаха за НАТО и ЕС. Това пише в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България за миналата година. Документът беше приет наскоро от правителството. В доклада се посочва, че и през 2024 г. Русия е продължила да ограничава свободата на..

публикувано на 04.04.25 в 17:22
Марко Рубио

Марко Рубио: До няколко седмици ще стане ясно дали Русия иска мир

Американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че до няколко седмици ще стане дали Русия иска мир, предаде БТА. "Президентът Тръмп няма да падне в клопката на безкрайните преговори", предупреди Рубио след срещата на външните министри на страните членки на Алианса, състояла се в Брюксел. Киев обяви, че екип на украинското правителство..

публикувано на 04.04.25 в 17:07

Пазарен анализатор: Политическата промяна в глобалната икономика ще продължи да дава ефекти

"Пазарът винаги очаква с нетърпение такива фундаментално-колосални новини, защото те означават не само промяна в начина, по който Америка събира пари от внос: митата, но те означават и политическата промяна в глобалната икономика да продължи да дава своите ефекти. Всичко това увеличава несигурността, затова реакцията на пазарите е в някаква..

публикувано на 04.04.25 в 16:59

Прокуратурата в Свищов започна проверка за издевателство върху бездомно куче

Районната прокуратура в Свищов се самосезира по медийни публикации и започна проверка за издевателство върху бездомно куче. На спешния телефон 112 неправителствената организация "Живот без риск за бездомните животни" подава на 2 април сигнал за бедстващо и обезобразено бездомно куче в Свищов. Пред изпратения полицейски екип свидетелка..

публикувано на 04.04.25 в 16:39

Извършиха втори оглед на мястото на катастрофата в Плевенско, където загина Сияна

Следователи от Национална следствена служба извършиха втори оглед на мястото на катастрофата в Плевенско, където стана тежката катастрофа със загиналата 12-годишна Сияна. Кметът на Телиш, където загина 12-годишната Сияна: Играем на руска рулетка! Бащата на загиналата при ПТП Сияна за ръководството на АПИ: Престъпници! Да понесат..

публикувано на 04.04.25 в 16:25
Премиерът Росен Желязков на среща с краля на Йордания Абдула II

Росен Желязков: Диалогът между регионите е ключов за справяне със заплахи като тероризъм

Диалогът между регионите е ключов за справяне със заплахи като тероризъм, екстремизъм и нестабилност. Това e посочил премиерът Росен Желязков на среща с краля на Йордания Абдула II.  Желязков е откроил ролята на форума "Процеса Акаба“ за регионалното сътрудничество. България и Хашемитското кралство са домакини на събитието в София в рамките на..

публикувано на 04.04.25 в 16:16