Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Западно и средноевропейският митрополит Антоний полага грижи за своята енория

| обновено на 03.01.24 в 15:27
Снимка: bg-patriarshia.bg

Вие сте с рубриката "Духовен поглед". Аз съм Румяна Иванова.

В последния ден на 2023, да благодарим Богу за мирната и щедра година.

Милостта му търпеливо очаква нашето смирение и покаяние, за да живеем в единство, любов и взаимна почит. Да благодарим, че влизаме в Новата 2024 г. с редовно правителство и работещ парламент. Какво се случи в православните ни енории, за какво да благодарим на Създателя през 2023 г.?

Поканих Западно и средноевропейски митрополит Антоний, за да ни разкаже за православните български енории в Европа. Добре дошъл сте, Ваше Високопреосвещенство!

Добър и благословен ден на всички радиослушатели. За мен е голяма чест да гостувам в предаването ви, да говорим за вярата, традициите, духовните потребности на сънародниците ни в Западна и Централна Европа, какво сме свършили и какво предстои в настъпващата нова година.

Западноевропейският митрополит Антоний води празничното богослужение за Бъдни вечер в патриаршеската катедрала

Колко са енориите, във Вашата епархия?

В диоцеза на Западна и средноевропейската епархия имаме 42 църковни общности, които се простират от унгарската столица Будапеща, до португалската столица Лисабон. Това е цялата територия на Западна и средноевропейската епархия. Във всички големи европейски столици имаме църковни общности, както и в някои по-малки градове на съответните държави. 

Задачата ни е да подържаме пламъка на вярата в душите и сърцата на всички българи, които живеят далеч от бащина стряха, от своите домове и семейства, близки, приятели и роднини. Затова ние се превръщаме в едно голямо духовно семейство за българите зад граница. А храмът, който е дом Божий, става духовен мост за нашите сънародници, които се връщат със своите мисли и чувства, със сърцата си, в дните, когато посещават храма, за да удовлетворят своите духовни потрености. А ние, като поставени да ръководим душите им се стараем да удовлетворим духовните им потребности, да ги насочим в пътя на вярата, да окуражим, ободрим и да им дадем още повече вяра, надежда и любов.

Какво конкретно се случи през 2023 г.?

През тази година разширихме просветната дейност в енориите, увеличи се броя на енориашите в църковните ни общини, ръкоположихме много млади свещенослужители. Най-голямата ни духовна радост са двата проекта, които започнахме през 2023 г. Единият е за благоустрояване на храма за българите в Щутгард. Купихме го от католическата църква с помощта на българската държава и ще го превърнем в уютен православен дом Божий за сънародниците ни там. В Щутгард и околностите му, българите са около десет хиляди и 40 хиляди в провинцията Баденвюртенберг. Вторият проект, който работим с голям ентусиазъм, с помощта на българската държава е разширяването и преустройството на съществуващия параклис, посветен на Свети Иван Рилски, в Лондон. Знаем, че в Лондон българската общност е многобройна. До този момент, те нямат уютен, просторен храм. Преди 30 години един от гаражите на посолството бе приспособен в параклис.Със съдействието на българската държава, на министерството на външните работи взехме всички разрешения, за да обединим няколко помещения, съседни на този гараж. В момента работим усилено по конструктивния план за обединяване на тези помещения. След това ще започнем вътрешното преустройство на параклиса, за да се превърне в уютен храм за повече от 150 вярващи българи. Не бихме могли да реализираме този толкова амбициозен проект без активното съдействие на Негово Превъзходителство Марин Райков, посланик на България в Лондон, без държавната покрепа на Министерски съвет. Отпуснаха ни значителната сума от милион и стохиляди паунда. Това е модел на сътрудничество между църква и държава, в полза на нашите сънародници, които са далеч от България.

Западно - и Средноевропейският митрополит Антоний

Това ли са първите български църкви в Европа? Имало ли е досега, подобен прецедент, да бъде построена българска църква, извън България, в Европа?

Преди повече от 100 години, българите в Будапеща са събрали лични средства и са построили храмът „Св. Св. Кирил и Методий“. Там всяка година се събираме с българите и отбелязваме празника на двамата братя. Преди това успяхме да купим една евангелска църква в Берлин и да я преустроим в катедрален храм на името на благоверния княз Борис-Михаил Покръстител. Повече от седем години в криптата на този храм функционира Енорийски социален център. Там извършваме благотворителна и социална дейност в помощ на нуждаещите се, на българи в беда, жертва на трафик или останали без никакви средства по някаква причина. Приютяваме ги, опитваме се да ги социализираме, ако не успеем, им купуваме билет за България. Преди няколко години осветихме български храм „Свети Иван Рилски“ във Виена. Той не е в самостоятелна сграда, а е в сутерен. Благодарение на българската държава успяхме да купим малък уютен храм в Хага. Той е посветен на ангелските предводители, светите архистратизи Михаил и Гавриил. За тези десет години от митрополитското ми служение работим поетапно. Като Митрополит на Западна и средноевропейска епархия съм си поставил още доста амбициозни задачи за развитието на диоцеза. Най-вече целта ми е да осигурим устойчивост в ползването на храмовете.Голяма част от тях са на католическата или на протестантската църкви или са наети помещения. Политиката на епархията е да построим собствени храмове или да купим, тези които ползваме в момента. Така те ще се превърнат в Божий дом за българите, ще знаем, че на това място ще се събираме през годините напред. Както другите православни църкви имат собствени молитвени домове на запад, така и ние се надяваме да изградим стройна система от храмове, дом Божий за нашите сънародници в целия диоцез.

митрополит Антоний

Това е прекрасно. Какво е отношението на католиците и протестантите към Вас?

Имаме много добър диалог с католическата и евангелската църкви. Ние ползваме храмове, помещения, предоставени от тях любезно, почти безвъзмездно. Адаптирали сме ги, за да може да отслужваме света литургия за българите. Общуваме с католици и протестанти по теми, които засягат общочовешките отношения и духовната криза в света, в който живеем. Духовната криза засяга всички сфери, не само църквата, засяга обществения сектор,  образованието и възпитанието на подрастващите. 

Това е тема номер едно. Знаем, че инвестицията в образованието и възпитанието на децата е най-важната, най-голямата инвестиция, която трябва да направим. Защото, каквото посеем в тяхните души, това ще пожънем след време. Те са онази чиста дъска, на която ясно трябва да разпишем границите между доброто и злото. Дебнещата ръка на злото отнема много от душите на подрастващата младеж. Загубват се в житейския си път. Те губят ориентир, под влияние на уличното възпитание, израстват без ясна граница между добро и зло. След това като зрели хора, трудно могат да разграничат правилния път от пагубния път. Гибелния път изглежда много приветлив, но е изпълнен с материализъм, в който няма място за Духа. Душата е толкова чувствителна, че без духовния въздух на вярата се задушава и умира, макар и да живеем физически. 

Имате ли съвместни инициативи с католическата и протестантската църкви?

Естествено, този социален център в гр. Берлин работи в тясно сътрудничество с двете каритативни организации на католическата и евангелската църкви. Това са Каритас и Дяконишесверг. Ако при тях попадне български гражданин, с българска лична карта, който е в беда, те веднага се свързват с нашия социален център и го препращат. Най-често тези хора не знаят чужд език, говорят само български. Ние ги поемаме, за да ги социализираме, да ги нахраним, приютим, ако трябва да ги облечем, да беседваме с тях. Представете си какъв е шока на човек, на когото са обещали работа, но е станал жертва на измама. Оставен на гарата в Берлин сам, човекът се лута притеснен и уплашен в непознато място. Тогава ние поемаме тези хора, опитваме се да ги социализираме, да дойдат на себе си. Ако видим, че те не могат да се адаптират в Германия, ние ги връщаме в България. Имаме общи проекти с католическата и евангелската църква. Вече няколко години имаме голямата благодат и чест да отслужваме литургията за 24 май в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Католическата църква ни дава с голяма радост и любов да отслужим там литургията в чест на Светите братя Кирил и Методий. По този начин възстановяваме древната традиция. Знаем, че когато двамата братя са получили благословението на своите книги на славянски език, те са отслужили светата литургия точно в тази базилика „Сан Клементе“. С голям трепет преди три години възстановихме тази традиция. Застанахме пред престола, на който са служили Светите братя Кирил и Методий и отслужихме светата литургия в техния ден заедно с българската държавна делегация. За нас е голяма духовна радост да се докоснем до тяхното дело със сърцата си, макар и от дистанцията на времето.

Назначеният за провеждане на избора Западно и Средноевропейски митрополит Антоний съобщи, че за първи път всеки може да гледа на живо във Фейсбук как гласуват епархийските избиратели

Това е вълнуващо. Има ли чужденци, които посещават българските храмове и богослужения?

Има, разбира се. Живеем в мултикултурно общество, мултиетническа и религиозна среда. Естествено за западния човек, ритуалът в православната църква е пленяващ с красотата на църковните песнопения, ритуал запазен от византийската традиция. Пищността на богослужението, песнопенията няма как да не ги грабне. Много хора идват от интерес, беседват със свещениците и немалка част приемат кръщение в православната вяра. Те стават ревностни членове на църквата. В Берлин имахме много интересен случай. При нас пееше смесен хор – мъже и жени, германци. Те бяха научили на църковнославянски цялата литургия, от „Благословено царство“ до последното Амин. С голямо сърце пееха в българската църква, в сръбската църква и в другите православни църкви. Макар и възпитани в друга традиция, тези професионални музиканти пееха всяка неделя в храма. Правеха го от любов към музиката.

Може би са го правели и от любов към Бога.

Разбира се, няма как да славословиш Бога, ако не Го обичаш. 

Какво е Вашето пожелание за нашите слушатели за новата 2024 г.?

Преди всичко им желая Божията благодат, любов и милост да ги съпровождат през настъпващата 2024 г.

Да бъдем по-добри в сърцата и делата си, да имаме повече любов към Бога, към ближните и към себе си. Да раздаваме тази любов безрезервно без страх, а с още  повече трепет пред Бога. Да не забравяме пътя към храма, защото това е домът Господен. Дори да се отклоним от пътя да знаем, че там на прага ни чака онзи вселюбящ Баща, който е нашия Отец. Независимо от нашите слабости, човешки немощи, дори да сме Го прогневили, загърбили, Той ще ни приеме отново в обятията си, ще ни утеши, ще ни насърчи в благодатния Негов дом, където пребивава Светия Дух, чиито дарове ползваме като православни християни. 

Да бъде мирна, да бъде здрава, изпълнена с много, много вяра, надежда и любов, настъпващата година! Да изгоним страха от сърцата си, защото страха ни държи далече от Бога. Вярващият човек не се страхува от наказание, а да не прогневи, обиди, оскърби Бога. Да имаме повече любов в сърцата си! 

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви щастливо посрещане на Новата 2024 г.!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матео Бочели: Стъпиш ли на сцената, остава само щастието

"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...

публикувано на 01.04.25 в 12:52
Оксана Цветанова

Оксана Цветанова: Нови проекти ще се реализират в Регионалната библиотека в Плевен

Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее  италиански, руски, английски и немски език.  Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.

публикувано на 30.03.25 в 06:51
маестро Томислав Аспарухов

Маестро Томислав Аспарухов отпразнува 80-ия си рожден ден

През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов.  Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство.  Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..

публикувано на 30.03.25 в 05:57
Отец Стоил от храма

Отец Стоил - 26 години в служба на Бога

Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..

публикувано на 28.03.25 в 10:50
Никола Вукчевич

Черногорският режисьор Никола Вукчевич: Никой не е отделен остров, трябва да общуваме

На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..

публикувано на 27.03.25 в 11:23
Данис Танович

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците

През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя".  Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..

публикувано на 26.03.25 в 11:07
Проф. Бранимир Ботев

Проф. Бранимир Ботев: Европа е в тежка рецесия, на границата на икономическия колапс

"В момента  трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото  Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..

публикувано на 25.03.25 в 09:13