Вечното момче Филип Трифонов

публикувано на 16.01.24 в 03:00

Филип Трифонов

Снимка: Мартин Трифонов

Вечното момче Филип Трифонов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Филип Трифонов е актьорът, произнесъл едни от култовите реплики в съвременното българско кино.

Като тази: ,,Една боза от 6 стотинки” в ,,Момчето си отива”.

Няма българин, който да не е чувал знаменитата реплика на Ран - единадесетокласникът абитуриент, влюбен в Тинчето, продавачката от провинциалната сладкарница “Тинтява”. Партньорството му с Невена Коканова във филма на Людмил Кирков ще си остане едно от най-красивите в киното ни. Особено с онази прелестна целувка, с която Тинчето дарява осмелилия се да влезе в дома ѝ Ран. Когато изиграва ролята си той е още студент във ВИТИЗ в класа на незабравимия Апостол Карамитев.

Другата крилата реплика е от любимия на всички ,,Оркестър без име”: ,,Ай сиктир! Десет дена ще й свиря под прозорците! Да не е Лайза Минели?!”

В целия филм Фипо, както го наричат всички, произнася само 4-5 изречения. Но пък какви!... И пак е влюбен - освен във Ваня, и в китарата си.

Талантът му е забелязан още като студент от режисьора Георги Дюлгеров и той дебютант. И дебютът му в киното идва бързо - през 1971-а в новелата “Изпит”. В нея той играе младия бъчвар Лио, който отрязва брадата на ходжата, заради спечелен от него бас. Играта му е толкова добра, че лентата по разказ на Николай Хайтов, получава две големи награди - на кинофестивалите във Варна и в Локарно (Швейцария). И кариерата му тръгва нагоре. Филмите следват един след друг.

Работи като актьор в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград (1973 – 1976), в Театър „София“ (1976 – 1978), СИФ „Бояна“ (1978 – 1990), Държавен Сатиричен театър (2005 – 2011), Народен театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017) и Театър 199.

Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“. Създаден през 90-те години на миналия век, той поставя ролята на автора като основна. Текстът е определящ за самоизграждащата структура на играещия, който е едновременно и автор, и актьор. Претенциите за „влизане в роля“ и „представяне на образ“ чрез актьорски превъплъщения е заменено от интерпретацията на собствения авторския текст и произлизащите от него мотиви и вариации.

В края на миналата година се появи книгата "И един ден, когато стана писател", която обичаният актьор Филип Трифонов не успя да допише, но пък синът му Мартин и неговият приятел - режисьорът Николай Гундеров успяха да довършат започнатото.

Повече за Филип Трифинов може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!