Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"В елитни сортове ще бъдат пренесени характеристики, които вече съществуват"

Проф. Иван Атанасов: Новите геномни техники позволяват в полученото растение вече да няма чужда ДНК

"Въпросът не би трябвало да има политическа окраска. Става въпрос доколко нашето земеделие ще бъде конкурентно"

| Интервю
проф. Иван Атанасов
Снимка: Спас Крайнин
Предстои Комисията по околна среда в Европейския парламент да приеме позиция по законодателно предложение за получаване на по-добри растителни култури чрез въвеждане на т.нар. "нови геномни техники“. Ако то бъде прието, някои от техниките вече няма да попадат в обхвата на регламента за генетично модифицирани организми и няма да е необходимо да се подлагат на специална процедура за одобрение.

Дебатът се разгорещи, но той е доста по-слаб, отколкото преди 20 години, посочи пред БНР проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститут.

Той припомни в предаването "Преди всички", че първите генно модифицирани организми се появяват през 1983 година

"Следва бурно развитие. Има създадени много сортове при основни култури  – царевица, памук, ориз и домати. Те са устойчиви към неприятели и хербициди". 

От 2001 г. има регламент на ЕС, който практически забранява отглеждането на ГМО култури в Европа, отбеляза той. 

"В България не се отглеждат ГМО култури. Глобата е огромна. Стига до 1 милион лева".

Но над 75% от соята в света е ГМО, такъв е 90% от памука и огромен процент от царевицата.

"Европа внася соеви продукти от САЩ. Оказваме се в цинична ситуация – не произвеждаме ГМО, но си храним животните с тази соя".

След 2000 г. се появиха нови геномни техники, които са по-прецизни и позволяват да се направи малка промяна и в полученото растение вече няма чужда ДНК, обясни проф. Атанасов.  

"Новите геномни техники масово се използват в света. Реално присъстват в земеделието. По тази причина ЕК поръча разглеждането на риска при тях".

Продуктите на новите геномни техники се разделят на две категории, разказа той.

"Едната включва чужда ДНК и не може да бъде получена по естествен път. Тя ще бъде считана за ГМО и си остава под рестриктивния регламент.

Другата са продукти, които имат редактирана съвсем малка част от определен ген и може да бъде получена с методите на класическата селекция. Направената промяна вече съществува в друг сорт. 

В елитни сортове ще бъдат пренесени характеристики, които вече съществуват". 

Приложението на новите геномни техники в медицината поражда морални проблеми, но потенциалът е огромен, обясни проф. Атанасов.

Живеем в изключително динамично време и постоянно ще имаме сблъсък с нови технологии. Към всяка обществото би трябвало да вземе отношение, напомни той. 

"Новият регламент е разписан доста детайлно. Евентуалното му въвеждане ще доведе до промени в редица съществуващи регламенти на ЕС". 

"Борбата на анти-ГМО организациите доведе до това, че малки и средни фирми никога не успяха да регистрират сортове, които са генно модифицирани. Няколко мултинационални компании произвеждат семена от ГМО растения. Новите техники и регулаторна база дават възможност на малки и средни фирми да произведат растения и да ги комерсиализират", обясни още експертът. 

Въпросът не би трябвало да има политическа окраска. Става въпрос доколко нашето земеделие ще бъде конкурентно, подчерта той.

"Приложението на такива техники изисква време. Това, което се прави, ще даде резултат след 5-6 години".

Цялото интервю на Веселина Миланова с проф. Иван Атанасов може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Радан Кънев

Радан Кънев: Президентът заема позиция, която противостои на европейската

Според евродепутата от ЕНП Радан Кънев, позицията на президента за конфликта в Украйна не е нова и съдържа една и съща линия, която предпоставя победа за агресора. Според него е особено притеснителен фактът, че Радев заема позиция, която противостои на европейската.  Пред БНР той заяви: "Това, което особено ме притеснява в днешния ден,..

публикувано на 25.11.25 в 19:56
Държавният глава Румен Радев проведе среща с председателя на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия проф. д-р Щефан Харбарт.

Президентът: Нарушаването на върховенството на правото и баланса между институциите подкопава демокрацията

Върховенството на правото и балансът между институциите са закрепени в Конституцията и тяхното нарушаване неизбежно води до подкопаване на устоите на демокрацията - това заяви президентът Румен Радев на среща на "Дондуков" 2 с председателя на Федералния конституционен съд на Федерална република Германия проф. д-р Щефан Харбарт. В официалната делегация..

публикувано на 25.11.25 в 19:21

Делото за хулигански действия пред сградата на ЕК в София бе прекратено

Софийският районен съд прекрати и върна на прокуратурата делото срещу шестима обвиняеми за хулигански действия пред сградата на Европейския парламент и Европейската комисия  през февруари в София.  Днес се състоя разпоредително заседание по делото. Съдебният състав се съгласи с адвокатите на обвиняемите, че са допуснати отстраними съществени нарушения в..

публикувано на 25.11.25 в 19:10
Евгени Петров

Евгени Петров, пенсионер: Не искам коледни надбавки, всеки мрънка и е недоволен

Не искам коледни надбавки, едва ли съм единственият, но се опитах да го изясня кратко. Защото наистина всеки мрънка, каквото и да стане, или е малко или подаяние и т. нат., призна в интервю пред БНР журналистът пенсионер Евгени Петров. "Освен това си мисля, че е крайно време, когато се дават помощи, така да са структурирани, специално в..

публикувано на 25.11.25 в 18:59
Говорителят на Белия дом Каролайн Левит по време на брифинг за пресата в Белия дом във Вашингтон, САЩ.

Говорителят на Белия дом: Постигнат е "грамаден напредък към мирно споразумение" за войната в Украйна

Говорителката на Белия дом Керълайн Левит  заяви, че е постигнат "грамаден напредък към мирно споразумение" за войната в Украйна. Украйна е постигнала споразумение със САЩ по условията на евентуално мирно споразумение с Русия Остават "няколко деликатни, но не непреодолими детайли", които изискват допълнителни преговори между Украйна,..

публикувано на 25.11.25 в 18:43
Велизар Шаламанов

В. Шаламанов: Радев коментира като загрижен за целите на Москва, а не за сигурността ни

Не прави чест на президент на страна член на НАТО и ЕС да коментира като страничен наблюдател, който е по-заинтересован от постигане на целите на Москва, отколкото на сигурността и просперитета на България - като част от двата съюза. Така бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, експерт по национална и международна сигурност,..

публикувано на 25.11.25 в 18:29
Руският външен министър Сергей Лавров.

Лавров обвини Европа, че е провалила шанса си да участва в преговорите за Украйна

Русия е получила плана на Доналд Тръмп за Украйна от 28 точки по неофициални канали, заяви на пресконференция руският министър на външните работи Сергей Лавров.  Той допълни, че Москва все още не разполага с редактираната по време на украинско-американските преговори в Женева версия.  Лавров обвини Европа, че е провалила шанса си да участва в мирните..

публикувано на 25.11.25 в 18:22