Реалните престъпления станаха дигитални: Най-засегнатата група са 15-17-годишните

Дария Яхимовска, финансов мениджър на проекта, разказа пред БНР, че в продължение на 16 месеца са събрани мненията на деца, учители и родители.

Галина Барова, директор на ОУ "Христо Смирненски“ в гр. Пазарджик, обясни в предаването "Преди всички", че още преди 4-5 години е издала заповед, с която забранява използването на мобилни телефони по време на час.

Така телефоните на учениците започват да се събират.

"Тогава получих голям отпор от родителите. Сега това е факт и никой вече не роптае. Децата свикнаха. Всяка мярка в България не се приема добре, но с времето се уверяваме, че има смисъл". 

Учителите от училището в Пазарджик са преминали през обучение и по друг подобен проект на "Еразъм, разказа Галина Барова. 

"Вече имахме представа какво представлява емоционалната компетенция и култура. Реших, че е необходимо да назнача и психолог в училището. Виждам резултат". 

• Над 50% от децата влизат в социални мрежи поне 5 пъти на ден

• Над 35 000 обаждания на Националната телефонна линия за деца

В проектното проучване се включват ученици на възраст от 7 до 14 години. 

"Трябваше да мотивираме децата да бъдат абсолютно откровени при отговорите на въпросите. Обяснено им беше, че анкетата е анонимна и че това ще даде насоки – ние ще им бъдем полезни, а и те ще бъдат полезни. Анкетата ме шокира. Оказа се, че почти всички деца знаят какво е кибертормоз и че ако те не са били обект на такъв, то техни близки са били. По-големите говорят и за емоционалното си състояние – били са гневни, мразели са целия свят и не са искали да ходят на училище". 

Мирела Хитова, експерт по проекта, разказа, че подборът на партньорите е извършен така, че да бъдат обхванати различни социални групи. 

"Бяха избрани едно голямо професионално училище от мегаполис като Истанбул, една професионална гимназия в малко градче близо до Лисабон, една малка гимназия в Хърватия и основното училище от Пазарджик. Децата бяха обособени по възраст. Бяха им зададени едни и същи въпроси. Имаше въпроси и към група възрастни – училищни директори, учители и родители. Резултатите бяха сходни. Тенденциите, които успяхме да установим са, че като време прекарано в интернет пространството – от най-малките към най-големите, то се увеличава. При големите е най-малко 4 часа. Някои ученици споделиха, че са в интернет и в час. При всяка възможност те са в мрежата. Най-големите ученици се оказаха по-малко информирани за възможностите да сигнализират от средната група ученици, които са на възраст 9-10 години. За България резултатите бяха много добри като информираност". 

• Фестивал "разказва" за насилието, основано на злоупотреба с власт и контрол към по-слаби социални групи

• Открит урок за родители "Пази детето в интернет" се проведе в Пазарджик

Яхимовска отбеляза, че е изготвен доклад с резултатите от изследванията на фокус групите във всички партньорски държави.

"12,5% от анкетираните са дали положителен отговор на въпроса дали са били жертви на дигитален тормоз. Смятаме, че има малко изкривяване в данните, защото голямата част от децата не искат да споделят. Друга част бъркат дигиталния тормоз с дигиталната закачка. Най-засегнатата група от дигитален тормоз са 15-17-годишните. Реалните престъпления станаха дигитални". 

Една от негативните констатации на проучването е, че нормативната база при такъв тип престъпления е много слабо развита. 

"Все още дигиталните престъпления не се третират като такива. Направили сме препоръки към институциите". 

Хитова смята, че най-важната полза от този проект е фиксирането на общественото внимание върху проблема за дигиталния тормоз.

"Предлагаме един проект на Национална стратегия за справяне с дигиталния тормоз и езика на омразата".

Барова разказа, че са проведени родителски срещи и е обяснено какво се случва. 

"Интересът беше много голям. Когато има проблем, ние трябва да го решаваме заедно".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.