Как инвестиционните намерения станаха по-важни от здравето на гражданите

Каква е причината и какво би могло да се направи, за да не се допуска изграждането на опасни обекти, които създават риск за живота и здравето на хората?

Във Фейсбук с лекота се откриват множество групи, посветени на различни екологични заплахи за местни общности.

През декември миналата година инициативата "Зелени закони" събра жители от цялата страна, които живеят в риск за здравето си заради вредни въздействия на промишлени предприятия, разположени в непосредствена близост до домовете им.

"Примерите са различни - говорим за кариери за добив на подземни богатства, заводи, крематориуми, депа за отпадъци, инсинератори и всякакви замърсяващи производства", казва Руслана Бояджиева работи в областта на "Биоразнообразието и устройството на територията" към инициативата „Зелени закони“.

Адвокат Снежана Стефанова работи по няколко казуса, свързани с кариери в непосредствена близост до населени места.

"По казуса "Белащица" работя 6 години, от самото начало на проблема с кариерата, с нейното удължаване. За съжаление, са подадени инвестиционни намерения за продължаване на срока с още 25 години, за разширяване на площта на кариерата", разказва за един от тях тя.  

Стефанова се занимава и с казуса "Шишманци", където "буквално става въпрос за 200-300 метра от къщите".

"Имаме си кариера в селото, която вече е с изчезващи запаси, за добив на инертни материали, но от миналата година започна процедура за откриване на нова такава", свидетелства Георги Костадинов, жител на село Шишманци.

Мариана Младенова от квартал "Банево" в Бургас описва сходна ситуация на метри  от нейната къща.

"Аз се намирам на около 50-100 метра от входа на кариерата. Кариерата я виждам от прозореца си. Непрекъснат шум, запрашаване, в зависимост от това откъде духа вятърът. Лятото, когато са отворени прозорците, постоянно всичко се засипва със сив прах."

"Когато е подаван сигнал, РИОСВ преди да дойде кариерата спира работа или започват да пръскат с вода, за да не се вижда този прах, който се вдига. Виждали сме как камионите стоят на Минералните бани и чакат да мине проверката, за да започнат да си работят", допълва Младенова.

Както в Пловдивско, така и в Бургаско хората нямат доверие, че законодателните процедури и техните изпълнители ще гарантират тяхното конституционно право на живот в здравословна и благоприятна околна среда.

Практиката на административните съдилища беше съобразена с европейското законодателство, но през декември тази практика беше изоставена с определение на ВАС, казва адвокат Снежана Стефанова, визирайки конкретно произнасяне по жалба, за която съдът е преценил, че местните хора нямат правен интерес да обжалват предоставянето на концесия и че правен интерес биха имали само лица с имоти в границите на концесията – нещо, което е изключително рязко.

"Това означава, че дори и в съседния имот някой да реши да си направи предприятие, което би могло да бъде опасно за околната среда и вашето здраве, нямате институция, към която да се обърнете и да защитите правата си", твърди адвокат Снежана Стефанова.

Според нея този проблем ще се реши в Европейския съд по правата на човека в Страсбург "и за пореден път европейските институции ще трябва да ни кажат, че грешим, че трябва да променим и практиката, и закона, така че да бъдат в услуга на гражданите, а не на икономическите интереси".

Анализът на "Зелени закони" показва, че преди 2011 година е действала Наредба, издадена от Министерството на здравеопазването, която е защитавала гражданите от инвестиционни намерения в непосредствена близост до къщи, жилищни блокове и места в близост до пътища, по които преминават хора (например манастири). През 2011 година тази наредба обаче бива отменена на база на становище на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Той е сметнал, че екологичната оценка и оценката за въздействието върху околната среда включват и здравния риск за населението.

Справка в Националния регистър за концесиите, направена от Руслана Бояджиева, показва, че към момента фигурират към 550 открити концесии за добив на подземни богатства. След отмяна на Наредба №7 броят на концесиите, открити в непосредствена близост до населените места, са 150. 

В Министерство на здравеопазването постъпват сигнали и жалби, в които граждани изразяват недоволство и притеснения за настъпило или очаквано влошаване на качеството на жизнената среда във връзка с реализирани или в процес на проектиране и обществено обсъждане на инвестиционни предложения, вкл. за кариери, централи за производство на биогаз, топло-електрическа централа, животновъдни комплекси и др. От Министерството на здравеопазването заявяват, че правомощията им позволяват единствено да извършат експертна оценка на риска за човешкото здраве и ако констатират здравен риск за хората, да информират компетентните органи за предприемане на действия с цел тяхното ограничаване и осъществяване на последващ контрол.

Има редица примери от РЗИ-та, които констатират, че има здравен риск за населението, но не изразяват абсолютно никакво становище за недопускане на инвестиционното намерение, посочва Руслана Бояджиева "Зелени закони". По думите ѝ, в повечето становища дори се определят и здравни граници.

От Министерството на здравеопазването също се позовават на това, че до прилагането на Наредба № 7 е било възможно да бъде прилаган подходът за определяне на минимално допустими отстояния между източниците, които отделят вредности в околната среда.

Сега се оказва, че решенията, които се взимат след оценка на въздействието върху околната среда от директорите на регионалните инспекции по околна среда са единственият механизъм за защита на гражданите.