"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Не позволявай на душата да си клати краката

Поетът Николай Заболоцки има и такова назидателно стихотворение: Не позволявай на душата да мързелува, казва поетът, дръж я изкъсо тая душа, гони я като империалист, да се счупи от работа и ръка да целува. Поетът по тоя начин бичува душевната леност на индивида и съветва читателя да се държи като неприятен чорбаджия със собствената си душа, за да я поддържа бодра и качествена. С душата трябва да си строг и взискателен като надзирател в трудово-възпитателен лагер.

Той тоя поет загазил по време на Сталиновите репресии, та изкарал няколко години в Далечния изток и в Сибир. И там по лагерите поетът изработил тази концепция за трудовата заетост на душата.

Както примерно някои хора си имат като задача всеки ден да направят толкова и толкова крачки - и всеки ден крачат през живота, а телефонът им брои крачките със специална технология. Така и душата си има някакви нормативи, които трябва да покрива всеки ден. И душата трябва да си прави крачките за деня, за да не става душа-торба.

Поетите да речем трябва да си напрягат душата да изтръгва стонове и концентрирана емоция.

Седи поетът и си мисли. Днеска изтръгнах 5 стона от душата си, трябва да изтръгна поне още 2-3 дълбоки стона, иначе съм лентяй.

Душата е войник - а на войника постоянно трябва да му намираш работа, за да няма време и мерак да мисли и да извършва противоуставни глупости.

Друго занимание на душата е да решава житейските проблеми. На попрището жизнено проблемите биват сериозни, биват и не толкова сериозни.

Най-тежките проблеми са такива, от които не можеш да избягаш и душата или трябва да се мобилизира, или да капитулира. За щастие повечето от нашите съграждани чак толкова тежки проблеми нямат.

В България няма война, няма масов глад или някаква коварна болест, която да опустошава териториите и бащините ни огнища.

Сериозен проблем е например някой да пълни главата на детето си с дунапрен и пясък от сорта на хюман дизайн, вместо да го запише на училище. Друг сериозен проблем е да ползват детето ти за примамка, за да те унищожат в колата ти.

Тежък проблем е също от висока политическа позиция да правиш икономически нелогични сделки с имоти - може да ти се схване чаталът в политически и наказателно-процесуален аспект. Ако сключваш неизгодни сделки - съмнително; ако ли пък са прекалено изгодни - дваж по-съмнително и политически катастрофално.

Макар че зависи какви приятели имаш. Ако имаш приятели, които кадруват в съдебната система, може и хич да не си напрягаш душата по тоя въпрос, ами да я ангажираш с някакви стонове или друга душеполезна работа. Аз например чух Делян Пеевски и Бойко Борисов да казват нещо от сорта: “На Чаталджа всичко е спокойно”. Тоест в имотните сделки и офшорните приключения на Лорер-Василев няма нищо обезпокоително.

От друга страна, приятелството с такива индивиди не е много трайно. Аз си спомням за техни приятели, с които си развалиха не само личните отношения, ами и наказателно-процесуалните. Бившият банкер-първенец, меценат и уважаван член на обществото Цветан Василев почти десет години вече е в изгнание - заради духовни различия с бившите си политически приятели. Бившият уважаван бизнесмен Божков също стана неуважаван, немил, клет и недраг изгнаник - и все по същата причина. Загуба на доверие и разкъсани душевни връзки с хората, които решават нещата.

А примерно в имотните сделки на Цветан Цветанов навремето ту имаше, ту нямаше проблеми, докато не загуби душевното разположение на партийния си началник, с което загуби и гигантското си политическо влияние.

Така че може би душите на чаталджанските брокери в момента най-силно са ангажирани в това да запазят душевното благоразположение на тези, срещу които се бориха като лъвове и все пак не можаха да ги изместят от лостовете и опорните точки в държавата.

И затова Асен Василев най-вероятно е зарязал стоновете и воплите на сърцето си, нито пише стихове, нито му се пей, нито му се смей, но същевременно НЕ позволява на душата си да мързелува, за да не се разкъсат определени душевни връзки.

Душата трепка, та играй, така че да остане в стабилен морфичен ренесанс.

Не позволявай на душата

да става запустял имот!

Душо, не си клати краката -

зарадвай силните в страната,

за да не страдам цял живот!

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР