Литературата и преходът след 1989 година

Днес и утре в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе научна конференция на тема "Литературата и преходът след 1989 година". Конференцията е в рамките на научния проект "Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература". 

Това е нещо като заключителна конференция на изследването, което правим повече от 3 години, каза пред БНР доц. д-р Ани Бурова - литературен критик и историк.

По думите ѝ преходът е сложен период, сложно явление, което преплита в себе си всякакви перспективи, гледни точки и събития. 

"Българският преход е интересен с това, че той продължава твърде дълго или поне нашето усещане за него е като за нещо, което не е свършило, не е окончателно, някак не е съвсем успяло, въпреки че историците слагат горни граници на прехода, опитват се да намерят някакви преломи, в които той е свършил. Като че ли нашето съзнание на съвременници говори друго - усещане за някакво вечно настояще. Това е най-важното - да си дадем сметка, че трябва да осмислим този период, да сложим някаква дистанция точно на осмислянето, на рефлексията. Това са процеси, свързани със съвременността, но като се замислим началото на прехода е преди повече от 30 години - това вече не е съвременност, това е близко минало. Мисля, че е най-важно да започнем да го осмисляме не само научно, но и като негови съвременници. Ще бъде много добре и важно да започнем да осмисляме този период и случилото се в него, за да можем да си обясним и настоящето, в което живеем - до голяма степен корените му са там", обясни доц. Бурова. 

Специално за литературата, преходът свърши с идването на XXI век, смята Мари Врина - Николов, френска българистка и преводачка. 

"Аз съм свързана с България от 1973 г., и аз преживях 89-а - бях тук и си спомням еуфорията и големите надежди. Падането на Стената стана в много лош момент. Вероятно нашите надежди нямаше как да се сбъднат. Имам чувството, че от началото на века това, което се случва с българската литература, е в крак с това, което се случва в европейската и може би световната литература", коментира тя. 

Може би от 3-4 години българската литература придобива най-после видимостта и признанието, което трябваше да спечели много по-рано, изказа мнението си Мари Врина - Николов. По думите й върхът на този момент е бил връчването на наградата "Букър" на Георги Господинов.

Следващата седмица Мари Врина - Николов ще бъде удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет.

Интервюто на Силвия Великова с доц. д-р Ани Бурова и Мари Врина - Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.