Защо демократите в Германия въстанаха?

Хендрик Кремер: Ще дойде момент, когато "Алтернатива за Германия" ще стане прекалено силна, за да бъде спряна

публикувано на 03.02.24 в 12:50 | Интервю

репатриране на мигранти

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интервю на Весела Владкова с Хендрик Кремер и проф. Мариане Кнойер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над милион и половина подписи събра петиция в Германия, с която се иска орязването на гражданските права на един от най-харизматичните и знакови лидери на крайната десница във Федералната република - Бьорн Хьоке, председател на "Алтернатива за Германия" в източногерманската провинция Тюрингия. Петицията призовава Бундестага да се обърне към Върховния съд с искане Хьоке да бъде лишен от правото да гласува и да заема изборни длъжности.

Конституцията позволява екстремисти, които застрашават демократичните ценности и институциите на страната, да бъдат лишавани от основни права в случай на "злоупотреби срещу свободния демократичен ред". Местният клон на "Алтернатива за Германия" в Тюрингия не само има репутацията на изключително радикална структура, а вече дори се намира под наблюдението на Службата за вътрешна сигурност. Това обаче не трогва особено последователите на крайнодясната партия в Тюрингия, където тази есен наред със Саксония и Бранеднбург, ще се избира нов местен парламент. "Алтернатива за Германия" все още води в допитванията, макар да губи подкрепа.

Петицията срещу Хьоке обаче далеч не е единствената акция срещу партията му. Вече близо месец през почивните дни, но понякога и през седмицата, площадите на малки и големи градове в Германия се изпълват със стотици хиляди демонстранти. Протестите срещу десния екстремизъм, срещу расизма, срещу ксенофобията и съвсем конкретно - срещу крайнодясната партия "Алетнатива за Германия" - не стихват, отприщени от едно журналистическо разследване, което разкри планове за депортиране на не-германци от страната. "Демократите възстанаха", възкликна федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер.

В същото време сила набира и друга разпалена дискусия - дали "Алтернатива за Германия" трябва да бъде забранена. "Ще дойде момент, когато тази партия ще стане прекалено силна, за да бъде спряна", предупреждава юристът Хендрик Кремер от Института за човешки права в Берлин:

"Германският конституционен съд е изработил конкретни критерии - какви цели преследва дадена партия, следва ли ги, и представлява ли заплаха за демократичния ред в страната. За мен "Алтернатива за Германия" изпълнява и трите основни критерия. Тази партия работи срещу свободната демократична държава, следва свой план за постигане на тази цел, партнира си с други екстремистки организации, и особено голямата подкрепа, която има тази партия, я превръщат в заплаха за демокрацията в Германия.

В своите официални документи "Алтернатива за Германия" е много внимателна във формулировката. Там няма да намерите думата "раса". Но расистките идеи на тази партия се крият зад думи като "култура" - хора, които не принадлежат към германската култура, трябва да бъдат изгонени от страната. Няма никакво съмнение, че партията иска да превърне Германия в хомогенна общност по примера на националсоциалистическата идеология", аргументира се юристът Хендрик Кремер.

Петиция, демонстрации срещу крайната десница, забрани - всичко това сякаш оставя партията "Алтернатива за Германия" безразлична. Дори напротив - има данни, че тя увеличава членската маса. Не допринася ли всичко това към още по-дълбоко разделение в германското общество?

Проф. Мариане Кнойер от университета в Дрезден обяснява:

"Казвате, че протестите са срещу крайната десница. За мен обаче е особено важно, че тези демонстрации са едновременно с това в подкрепа на демокрацията, свободата и толерантността. Да излезеш на улицата в подкрепа, а не срещу нещо, защитавайки цивилизационни постижения на нашето общество, има много по-голям заряд.

Всички виждат, включително симпатизантите на "Алтернатива за Германия", че протестите срещу партията се провеждат не само в големите градове като Берлин, Хамбург или Мюнхен, а дори и в малки населени места. И още нещо - в тези демонстрации участват всякакви хора - млади, стари, добре образовани и хора без квалификация, хора с високи доходи и безработни.

Изведнъж избирателите на крайната десница виждат с очите си, че техните съседи, колеги или познати протестират срещу тях самите.

- Как оценявате реакцията на останалите партии? Защо стоят общо взето настрани от демонстрациите?

- Това гражданско вълнение е рядък шанс за демократичните партии в Германия и те не бива да го изпускат. Това е златна възможност за тях да влязат в диалог с гражданското общество и да чуят неговите тревоги. Тези тревоги са видими от надписите върху плакатите, които носят демонстрантите.

Ако тези хора, които в почивните дни излизат по улиците, сега не бъдат чути от демократичните партии, разочарованието сред тях ще бъде огромно. Рано или късно това разочарование ще се обърне срещу тях.

- Но точно това е аргументът на "Алтернатива за Германия" и нейните привърженици, които казват, че политическият елит е загърбил проблемите на малките хора и традиционните партии са глухи за техните тревоги.

- Тук става въпрос за две отделни неща. От една страна масовите демонстрации са в защита на демокрацията и толерантността. А в същото време има натрупано недоволство от начина, по който е устроено нашето демократично общество. Това означава, че не е задължително демонстриращите, които искат да живеят в демократично общество, да са доволни от неговото състояние. И още по-малко от начина, по който в момента се управлява Германия .

Затова смятам, че демократичните партии - леви, десни или центристки - трябва да се вслушат в хилядите хора по улиците, особено в малките населени места. Защото там, на местно ниво, диалогът с гражданите очевидно е нарушен, щом има натрупано толкова голямо недоволство.

- Защо "Алтернатива за Германия" не се впечатлява - поне на думи - от масовите демонстрации?

- Не се впечатлява, но действително само на думи. Според мен, политиците от "Алтернатива за Германия" са притеснени, защото няма как това обществено вълнение да не се отрази на резултатите от предстоящите избори - както за ЕП, така и на регионалния вот в трите източногермански провинции тази есен.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева