Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Мариане Кнойер: Това гражданско вълнение е рядък шанс за демократичните партии в Германия и те не бива да го изпускат

Защо демократите в Германия въстанаха?

Хендрик Кремер: Ще дойде момент, когато "Алтернатива за Германия" ще стане прекалено силна, за да бъде спряна

| Интервю
репатриране на мигранти
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Над милион и половина подписи събра петиция в Германия, с която се иска орязването на гражданските права на един от най-харизматичните и знакови лидери на крайната десница във Федералната република - Бьорн Хьоке, председател на "Алтернатива за Германия" в източногерманската провинция Тюрингия. Петицията призовава Бундестага да се обърне към Върховния съд с искане Хьоке да бъде лишен от правото да гласува и да заема изборни длъжности. 

Конституцията позволява екстремисти, които застрашават демократичните ценности и институциите на страната, да бъдат лишавани от основни права в случай на "злоупотреби срещу свободния демократичен ред". Местният клон на "Алтернатива за Германия" в Тюрингия не само има репутацията на изключително радикална структура, а вече дори се намира под наблюдението на Службата за вътрешна сигурност. Това обаче не трогва особено последователите на крайнодясната партия в Тюрингия, където тази есен наред със Саксония и Бранеднбург, ще се избира нов местен парламент. "Алтернатива за Германия" все още води в допитванията, макар да губи подкрепа.

Петицията срещу Хьоке обаче далеч не е единствената акция срещу партията му. Вече близо месец през почивните дни, но понякога и през седмицата, площадите на малки и големи градове в Германия се изпълват със стотици хиляди демонстранти. Протестите срещу десния екстремизъм, срещу расизма, срещу ксенофобията и съвсем конкретно - срещу крайнодясната партия "Алетнатива за Германия" - не стихват, отприщени от едно журналистическо разследване, което разкри планове за депортиране на не-германци от страната. "Демократите възстанаха", възкликна федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер.

В същото време сила набира и друга разпалена дискусия - дали "Алтернатива за Германия" трябва да бъде забранена. "Ще дойде момент, когато тази партия ще стане прекалено силна, за да бъде спряна", предупреждава юристът Хендрик Кремер от Института за човешки права в Берлин:

"Германският конституционен съд е изработил конкретни критерии - какви цели преследва дадена партия, следва ли ги, и представлява ли заплаха за демократичния ред в страната. За мен "Алтернатива за Германия" изпълнява и трите основни критерия. Тази партия работи срещу свободната демократична държава, следва свой план за постигане на тази цел, партнира си с други екстремистки организации, и особено голямата подкрепа, която има тази партия, я превръщат в заплаха за демокрацията в Германия.

В своите официални документи "Алтернатива за Германия" е много внимателна във формулировката. Там няма да намерите думата "раса". Но расистките идеи на тази партия се крият зад думи като "култура" - хора, които не принадлежат към германската култура, трябва да бъдат изгонени от страната. Няма никакво съмнение, че партията иска да превърне Германия в хомогенна общност по примера на националсоциалистическата идеология", аргументира се юристът Хендрик Кремер.

Петиция, демонстрации срещу крайната десница, забрани - всичко това сякаш оставя партията "Алтернатива за Германия" безразлична. Дори напротив - има данни, че тя увеличава членската маса. Не допринася ли всичко това към още по-дълбоко разделение в германското общество? 

Проф. Мариане Кнойер от университета в Дрезден обяснява:

"Казвате, че протестите са срещу крайната десница. За мен обаче е особено важно, че тези демонстрации са едновременно с това в подкрепа на демокрацията, свободата и толерантността. Да излезеш на улицата в подкрепа, а не срещу нещо, защитавайки цивилизационни постижения на нашето общество, има много по-голям заряд.  

Всички виждат, включително симпатизантите на "Алтернатива за Германия", че протестите срещу партията се провеждат не само в големите градове като Берлин, Хамбург или Мюнхен, а дори и в малки населени места. И още нещо - в тези демонстрации участват всякакви хора - млади, стари, добре образовани и хора без квалификация, хора с високи доходи и безработни. 

Изведнъж избирателите на крайната десница виждат с очите си, че техните съседи, колеги или познати протестират срещу тях самите. 

- Как оценявате реакцията на останалите партии? Защо стоят общо взето настрани от демонстрациите?  

- Това гражданско вълнение е рядък шанс за демократичните партии в Германия и те не бива да го изпускат. Това е златна възможност за тях да влязат в диалог с гражданското общество и да чуят неговите тревоги. Тези тревоги са видими от надписите върху плакатите, които носят демонстрантите.  

Ако тези хора, които в почивните дни излизат по улиците, сега не бъдат чути от демократичните партии, разочарованието сред тях ще бъде огромно. Рано или късно това разочарование ще се обърне срещу тях. 

- Но точно това е аргументът на "Алтернатива за Германия" и нейните привърженици, които казват, че политическият елит е загърбил проблемите на малките хора и традиционните партии са глухи за техните тревоги. 

- Тук става въпрос за две отделни неща. От една страна масовите демонстрации са в защита на демокрацията и толерантността. А в същото време има натрупано недоволство от начина, по който е устроено нашето демократично общество. Това означава, че не е задължително демонстриращите, които искат да живеят в демократично общество, да са доволни от неговото състояние. И още по-малко от начина, по който в момента се управлява Германия .

Затова смятам, че демократичните партии - леви, десни или центристки - трябва да се вслушат в хилядите хора по улиците, особено в малките населени места. Защото там, на местно ниво, диалогът с гражданите очевидно е нарушен, щом има натрупано толкова голямо недоволство. 

- Защо "Алтернатива за Германия" не се впечатлява - поне на думи - от масовите демонстрации?  

- Не се впечатлява, но действително само на думи. Според мен, политиците от "Алтернатива за Германия" са притеснени, защото няма как това обществено вълнение да не се отрази на резултатите от предстоящите избори - както за ЕП, така и на регионалния вот в трите източногермански провинции тази есен. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Испанският министър на труда и втори вицепремиер Йоланда Диас присъства на пресконференция след заседанието на кабинета в Мадрид, Испания, 4 февруари 2025 г

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица от досегашните 40 на 37,5 часа. Промяната трябва да бъде одобрена от парламента, където не е сигурно, че ще получи подкрепа. Вицепремиерът и лидер на крайнолявата партия "Сумар" Йоланда Диас направи нова стъпка към изпълняването на целта, заради която влезе в правителството..

публикувано на 04.02.25 в 22:28
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, в центъра, е посрещнат от войници от армията по време на посещение на границата между САЩ и Мексико в Сънланд Парк, 3 февруари 2025 г.

Мексико разполага 10-хиляден военен контингент за охрана по границата със САЩ

Властите в Мексико започнаха да съсредоточават 10 хиляди войници по границата със САЩ, преде АФП. Президентът Клаудия Шейнбаум разпореди изпращането на подкрепленията в изпълнение на ангажимента си пред Доналд Тръмп да засили мерките срещу нелегалния трафик на мигранти и фентанил. В замяна президентът на Съединените щати се съгласи да отложи с..

публикувано на 04.02.25 в 22:15
Египетски камиони с хуманитарна помощ се движат по пътя Салах Ал Дин в южната част на Ивицата Газа, 3 февруари 2025 г.

Над 50 т хуманитарна помощ за Газа, предоставена от Малтийския орден, ще тръгне от Кипър

Над 50 тона хуманитарна помощ за Газа сe намират на пристанището в кипърския град Лимасол и се подготвят за изпращане към израелското пристанище Ашдод, съобщиха от външното министерство в Никозия. Досега по морския хуманитарен коридор от Кипър за палестинския анклав са преминали близо 24 000 тона стоки от първа необходимост. Хуманитарната помощ от 101..

публикувано на 04.02.25 в 22:01

След Хърватия и у нас: Призив за бойкот заради високите цени в хранителните вериги

За бойкот срещу високите цени в хранителните вериги по примера на хърватите на 13 февруари се обявиха от Федерацията на потребителите в България, движението "Системата ни убива" и Обединените пенсионерски съюзи. Отправен беше и призив към правителството да одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен "таван". В..

публикувано на 04.02.25 в 21:45
Председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц.

Три седмици преди парламентарния вот в Германия: Подкрепата за блока ХДС/ХСС отбелязва лек спад

Подкрепата на германските избиратели за консервативния блок ХДС/ХСС отбелязва лек спад три седмици преди предсрочните парламентарни избори на 23 февруари. Социолозите отдават това на действията на кандидата за канцлер Фридрих Мерц, който миналата седмица използва подкрепата на крайната десница при гласувания в Бундестага за втвърдяване на миграционната..

публикувано на 04.02.25 в 21:36
Володимир Зеленски

Зеленски към Тръмп за залежите на редки метали: Открити сме за разработването им с нашите партньори

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че екипът му вече е в контакт на специалния пратеник на Вашингтон за Украйна Кийт Келог и съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и че има "работни дати" за посещение на американска делегация, предаде Ройтерс. Коментирайки интереса на американския президент Доналд Тръмп към украинските редки..

публикувано на 04.02.25 в 21:17

МВнР: Българите, които остават в зоната около Санторини, да се свържат с посолството в Атина

Министерството на външните работи призова българските граждани на Цикладските острови, които са взели решение да не напускат земетръсната зона, да се свържат с посолството ни в Атина и да предоставят свои данни за контакт в случай на необходимост. Хиляди жители на Санторини и близките острови се евакуираха през последните дни с кораби и самолети,..

публикувано на 04.02.25 в 20:58