Леда Георгиева: В Библията намерих всичко, от което имаше нужда сърцето ми

публикувано на 04.02.24 в 08:21

Снимка: wikipedia.org

Интервю на Румяна Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Леда Георгиева е внучка на Леда Милева. От 20 години служи на Бога в християнска комуна за зависими.

Майка е на три деца, израства в семейство на високообразовани родители, в културна среда. Майка ѝ е учителка, баща ѝ е бил доцент в Софийския университет, в катедра "Славянска филология".

"Това, че някой е образован, не значи, че той задължително е добър човек или няма проблеми. Абсолютно не е гаранция, че семейството е щастливо и че има любов. Наистина, хубаво е, аз уважавам и ценя образованието и смятам, че е важно, но това не е всичко в живота. И на мен ми липсваше нещичко. Виждах неща около себе си, имаше много очаквания също към мен, разбира се, които понякога даже ме потискаха, сякаш трябваше, очакваше се и аз да съм нещо специално, а пък аз се чувствах съвсем нормално момиче. Така растейки, започнах и аз да търся смисъла на живота. Не мога да кажа, че съм го видяла в семейството - точно такава искам и аз да стана."

От незнание попада в капана на наркотиците, които я карат да се чувства по-извисена, по-талантлива, по-освободена. Намерила е мотивация, която да оцвети обезцветения й живот. С подкрепата на родителите си преодолява зависимостта.

"Аз самата започнах да се мисля за един безнадежден случай и, че за мен наистина няма помощ и няма спасение, няма бъдеще, няма надежда. Точно така се чувствах. Казах си "нима за това съм дошла на този свят? Нима това трябваше да се случи, да стигна до тук? Това ли беше смисъла на моя живот?". Започнах вече да мисля много агресивни мисли, не виждах изход, никакъв изход."

Спасява я вярата в Бога.

"Имах един случай, когато наистина си казах "Боже, ако наистина съществуваш, направи нещо, аз просто не мога така да продължавам. Не дълго след това майка ми намери един контакт за този християнски център, в който по-късно и отидох в Испания, в България тогава нямаше, сега има и е напълно безплатен, всеки може да дойде, който има проблем със зависимости."

В Испания започва да слуша Божието слово, да вижда хора около себе си - променени, различни.

"И пожелах и аз да се променя. Завиках към Господа от все сърце, покаях се. Разбрах, че не съм добър човек, жертва на обстоятелствата и че наркотиците са само "черешката на тортата", това не е основният ми проблем. Основната ми диагноза беше този бунт към Бога, този живот далеч от Него. И когато се приближих към Него, усетих как Неговата жертва на кръста ми дава прошката, от която имах нужда, ми дава изцелението, от което имах нужда. Дава ми спасение и надежда, това което никой човек преди това, нито една терапия не можа да ми даде. Те търсеха да намерят причината, но не можеха да ми дадат решение на проблема. В Библията намерих всичко, от което имаше нужда сърцето ми. Намерих пълна промяна, отговори на всичките ми въпроси и мир."