Редакторът от „Хоризонт“ Мария Петрова и журналистът и преводач от Турска редакция на Радио България Севда Дюкянджи прекараха четири дни в градовете Хатай и Адана и се срещнаха както с представители на местната власт и хуманитарни организации, така и с оцелели при земетресението.
Вървим бързо, за да се скрием от дъжда, който е наш постоянен спътник по време на посещението ни в Хатай през януари. Мрачното и усойно време видимо не се харесва и на групата от седем едри кучета, които ни следват и влизат заедно с нас в хангара, към който сме се запътили. Вътре служители започват да хранят животните, да ги галят и да им се радват. Това всъщност не е приют за животни, а отделът по „Образование, култура и социални дейности“ към Хатайската голяма община. Административната структура е преместена в огромния хангар след земетресението, отнело живота на 24 хиляди души в района на Хатай. Бюрата на служителите са разположени край стените на помещението, в средата има огромни маси, които се използват за образователни курсове, а между всички мебели си играят бездомните кучета, които ни посрещнаха и последваха в сградата. Спокойствието на работещите е нещо нормално, обяснява директорът на общинския отдел Емине Атмаджа.
"Всички тук обичаме животните. Повечето сме се грижили за животни. Например, аз и дъщеря ми имаме котки, но се грижим и за уличните котки. Всяка вечер ни посреща цяла група котки. Разбира се, че имаме някои колеги, които не са много щастливи от тяхното присъствие, но аз имам шанса да съм шеф тук. Много, много не могат да се обаждат. Повечето всеки ден им носят храна. Ежедневно ги обгрижваме и сме много щастливи за това, споделя Емине, а докато разговаряме, едно от кучетата спокойно спи край бюрото ѝ.
Когато се случва земетресението в ранните часове на 6 февруари миналата година, Емине успява да напусне жилището си с три от четирите си котки. На другия ден се връща и успява да извади от развалините жива и четвъртата си котка. Със същата решителност в момента организира курсове за деца и възрастни в сферата на изкуството, кулинарията, градинарството, спорта, както и за професионална квалификация на пострадали от бедствието. Грижите, които тя полага за възстановяването на нейния град Хатай, са насочени както към хора, така и към животни, защото животните тук са част от обществото.
"Преди земетресението уличните животни живееха много добре в Антакия и в района, защото за тях се грижеше бакалията, грижеха се хората от центъра, от чаршията. След земетресението те вече даже нямат и балкон, под който да могат да се скрият. Нямат къща, под която да се заслонят. Вали постоянно, дори да им дадем храна, те няма къде да я консумират. Нямат вече място за живот. Затова почнахме да се грижим първоначално за едно куче и сега са много повече."
Николас Метри, който е ръководител на програмата на Датския съвет за бежанците за района на Хатай, също е впечатлен от отдадеността, с която местните хора се грижат за домашните си любимци. Оказва се, че специалистите по ветеринарна медицина сами са се организирали и посещават местата за временно настаняване както на турските граждани, така и на бежанците, за да преглеждат и лекуват животните, които имат нужда от това.
"Имам три кучета и котка. След земетресението бях изключително заинтересован дали има ветеринарна помощ за домашните любимци. Това всъщност се оказа едно от най-затрогващите неща. Всеки ветеринар, когото познаваме в града, установи нещо като система за обиколки. Т.е. той обикаля различните лагери за временно настаняване и полага грижи за домашните любимци, които хората са взели със себе си. Това е част от самото общество. Част от същността му. Това е една от причините да съм напълно влюбен в тази страна, признава Николас Метри, а добротата и грижите, които хората в Хатай проявяват към бездомните животни след земетресението, му дава увереност за преодоляването на проблемите, причинени от бедствието:
"Първия път, когато след земетресението се върнах на улицата в Хатай, на която живеех, бях облян в сълзи. Когато разхождах моите три кучета, обикновено там имаше група бездомни кучета на улицата. Бяхме дали име на всяко едно от тях и тези кучета бяха приятели с моите домашни любимци. Когато излизахме на разходка, играеха заедно и беше най-сладкото нещо. Обичах този град безкрайно много. Когато се върнах на улицата, внезапно ме порази мисълта за всички тези кучета, спомнях си ги с имена, чудех се какво се е случило с тях. Видях едно от тях да бяга към мен и започнах да му говоря: „О, боже, някой храни ли те? Как си? Толкова много ми липсваше!“. И тогава се огледах и на фона на всичките разрушения, а всичко беше сринато, имаше купички с кучешка храна на всеки 20 метра. Хората в центъра на бедствието се грижеха тези бездомни кучета да бъдат нахранени. Това ми дава надежда за човечеството, каза за БНР Николас Метри.
Още по темата в звуковия файл.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Ясно
Разкъсана облачност