Доклад чертае сценарии за отказа от въглища у нас. Какви са ползите?

Докладът анализира ползите от навременен и структуриран изход от въглищната енергетика, като разглежда три сценария. Единият сценарий – до 2038 г. обемът на производството на въглища да се запази в мащаба от 2023 г., вторият – поетапен изход до 2035 г., основан на предложената от правителството пътна карта, а третият включва освен отпадането на мощностите за производство на електроенергия, и на топлофикациите, обясни в предаването "Хоризонт до обед" Десислава Микова от "Грийнпийс" – България.

За предишен петгодишен период повече от 5 хиляди живота са били загубени заради замърсяване на въздуха, посочи тя данни от предишния такъв доклад за България. Връзката между различните аспекти се прави чрез компютърно моделиране на прогноза, уточни Микова.

"Отделно има такива изследвания за тежестта върху здравните системи от съответните заболявания."

Въглищата в Маришкия басейн са с голямо съдържание на прах и сяра. Централите имат инсталации за очистване, които обаче не могат да функционират оптимално заради лошото качество на горивото, поясни Десислава Микова. Някои от централите не могат да се справят с изискванията, добави тя. По думите ѝ, ако вложат достатъчно средства, за да изпълнят тези норми, електричеството им ще стане непродаваемо, затова и в момента работят с отстъпки.

Според СЗО няма безопасен праг на замърсяване, а дълготрайното излагане на населението е много опасно, отбеляза Микова. Според нея замърсяването не остава в границата на България и достига пределите на съседни държави.

"Това замърсяване не признава граници. То не остава там, където е произведено."

България изгуби цяло десетилетие от възможности, за да предприеме амбициозно трансформиране на енергийния сектор, смята Десислава Микова. Според нея въглищната трансформация е в ход, но "на думи България отказва да го признае".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.