Доц. д-р Цветелина Спиридонова: В България имаме подготвени лекари за еднодневна медицина

В България има добре подготвени кадри за еднодневна медицина. Проучване, преди 7 години, сред хирурзи на национално ниво, "съгласни ли сте да работите еднодневна хирургия", показват, че над 65% е одобрението. Сред пациентите то също е над 68%. Това сподели пред БНР доц. д-р Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българската болнична асоциация в КРИБ и изпълнителен директор на болница "Хигия".

В предаването "Нещо повече" д-р Спиридонова коментира ползите и минусите от предложението за въвеждане еднодневна хоспитализация и увеличаване на клиничните пътеки с над 25%.

Предложението е на БЛС и мнението е, че въвеждането на лечение за пациенти за един ден е пример за ефективно използване на болничното лечение, защото 80% от заболяванията не са нуждаят от дълго пролежаване в болница, достатъчно е да има изследвания и процедури за ден.

"Структурите за еднодневна медицина трябва да са отдалечени на не повече от час от болнично заведение, което може да поеме пациента, ако се наложи. В малки населени места няма как –диагностични може, но инвазивните не. На този етап в България имаме опит, но дневните процедури повече се извършват в рамките на болниците. Истинската еднодневна медицина се извършват в индивидуално обособени структури, при много стриктни правила, пациентите имат директен контакт с дежурното лице", обясни д-р Спиридонова.

"Полза от еднодневната медицина имат не само болниците като се освобождава възможност за приемане на повече пациенти, но големите предимства за пациентите са психологическата нагласа – сутринта тръгваш, а вечерта се прибираш. И тя е много важна особено за деца и възрастни хора. Второ статистически е установено намаляване на риск от тромбемболия от залежаването. И най-вече изключително нисък е процентът на случаи на вътреболнична инфекция, под 1% са усложнения при пациенти лекувани за ден и те не са за пренебрегване", аргументира мнението си д-р Спиридонова.

"Комуникирахме с много от нашите организации и единодушно се обединихме, че за много процедури е достатъчен ден амбулаторна помощ, за да се направят изследвания и диагностика. До момента пътеките са такива, че пациентът трябва да лежи 3 дни. Много добра идея е да се официализира престоят в болница за ден, което намалява разходите на НЗОК и тези средства ще се пренасочат към по-дълги пътеки, които изискват по-сериозно лечение", сподели положителната си позиция Владислава Цолова от Националната пациентска организация (НПО).

"Впечатлена съм от прогресивното мислене на пациентите, интервюирани от пациентските организации. Защото това е правилната тенденция. Сега в ситуацията е следната – официални клинични пътеки за еднодневен престой няма и това датира от 6 до 7 години, защото в българската здравна система такива клинични пътеки бяха обособено през 2008 г. и просъществуваха в 2016 г. Имам дисертация по темата и самата аз съм направила над 500 оперативни намеси на принципа на еднодневен престой, и така известната еднодневна, дневна, хирургия. ОТ 2017 г е възможно пациентът е възможно да бъде изписан в рамките на деня но заплащането от Касата не е на стойността на клиничната пътека, а при някои процедури и до 70%, ако не и по-малко. Твърдя, че това е изключително грешно. Истината е че дневната медицина или дневната хирургия изисква майсторски клас на лекарите и те би трябвало да получават, ако не по-високо заплащане, то равно на това, че са си свършили работата, не за няколко дни, а за много по кратък период.  Имам доклад по темата на световния конгрес по хирургия и там се отбелязва, че "еднодневната хирургия" е "мастер хирургия" и колегите там възприеха това становище", аргументира се д-р Спиридонова.

 Тя допълни, че над 5 специалности в медицината могат да извършват терапии и интервенции в рамките на "еднодневна клинична пътека". Д-р Спиридонова, която е хирург предупреди, че "не говорим, че взимаме всеки втори пациент, има много тежки правила - кои пациенти могат да бъдат лекувани в рамките на деня – "дейлимедисин".

От Пациентската организация дадоха за пример диагностицирането на деца с аутизъм. Към момента те трябва да бъдат приети в болница по клинична пътека за 5 или 7 дни. А за самите деца с ментални проблеми е най-добре да си бъдат вкъщи. Към Националната пациентска организация вече има е секция "Ментално здраве", съобщи  Владислава Цолова.

"Създаваме центрове за висококвалифицирана помощ за деца, работим с детски психиатри и логопеди. Нашите детски психиатри са много добри и по отношение на диагностиката и на наблюдение, така че стационарът не е необходим и да се прави диагностика от 3 до 7 дни. Еднодневната диагностика ще е достатъчна. Менталното здраве е една голяма нища в България  и трябва да се обърне сериозно внимание, дори с еднодневна диагностика не само за децата с аутизъм, а за всички подрастващи", сподели Цолова.