Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мащабна изложба в памет на фотографа Петко Герасимов

Близо 700 снимки на хартиен носител и под формата на презентация носят духа на Стара Силистра

5
Петко Герасимов
Снимка: Личен архив

Как да се простим с хора, които сме познавали и уважавали. Хора, чието творчество не искаме и не трябва да забравяме.

Изложба на снимки, много от тях чернобели – носещи духа на времето, духа на Стара Силистра, на хора, събития и адреси, бе начинът, по който Полина и Виктор Герасимови избраха, за да кажа последно „Сбогом!“ на своя баща – Петко Герасимов.

Творец и приятел за мнозина в малкия град на брега на голямата река.


В късния делничен следобед фоайето на сградата, в която до преди години се помещаваше силистренският театър приюти паната с фотографии, дело на Петко Герасимов.
Близо 700 снимки на хартиен носител и под формата на презентация ни потопиха в един свят на усмивки и тъга, сред хора, животни и природа. И не случайно бе избрано мястото. Някога театърът е бил едно от работните му места, разказаха Полина и Виктор, неговите деца.


50 години от живота на Петко Герасимов са отдадени на фотографията и културата като цяло. Знак от съдбата е и рождената му дата - 24 май.

Кафенето до театъра също помни Петко Герасимов, защото там и в миналото, и днес се събират хора от арт средите на града. И във фоайето, по време на изложбата, и след това – с питие в ръка Веселин Боев, Йордан Георгиев, Димитър Златев, Радослав Марков и Алексей Минев - си спомниха за отминали времена.


Духът на крайдунавското градче може да бъде усетен в сайтът Стара Силистра, където над 2000 изображения са възстановени за поколенията от Петко Герасимов и синът му Виктор. Там са разказани едни от най-любопитните истории, които позволяват човек да се потопи в света на своите предци.


А изложбата в памет на фотографа остава до 23 февруари във фоайето на сградата на театъра, както е позната, за да могат да се докоснат до твореца Петко Герасимов и млади, и стари.


Петко Герасимов (24.05.1947 – 05.02.2024)
Петко Герасимов е фотограф с над 50 годишна практика. Ентусиазмът му, както и на неговите съмишленици фотографи, в години на ограничения, води до създаването на университетска специалност фотография в България. Участва в стотици пленери, фотоваканции, конкурси и изложби, в заснемане на мейкинги или използвайки 8 мм камера в едни от най-успешните съвременни български филми. Още в ранните си фотографски търсения се отличава с експериментаторския си дух, започвайки да рисува върху негативи, да изобретява нови филтри, да преповтаря огледалната механизация на фотоапаратите, изнасяйки я отвън и създавайки съвсем нова техника на заснемане. Започва като „спортен фотограф“ в гр. Пловдив и много бързо става част от най-силната тогава фотографска група. Артистичната му душа е премесена с инженерни умения, което го прави уникален майстор в поправката на всякакви видове фотографска техника. В годините е преподавал в читалища, фотографски школи и частни уроци и всеки негов ученик е бил приет в учебното заведение, в което е кандидатствал. Заснемал е множество документални филми в България и Европа, за най-големия от които, прекарва 3 години в Ростов на Дон.

По желание на децата си и тяхното търсене на алтернатива в малкия град, създава местна телевизия, чрез която дава възможност на млади таланти и борци за свобода да се изявят и по която се пускат само „модерни и хубави“, според младите, музика и филми. Създава фотоклубове, води фотокръжоци, организира международни фотоизложби и пленери в Силистра. Любопитната му натура го среща с всеки нов вид аналогов или дигитален фотоапарат, който се появява на пазара и това води до създаването на уъркшопи – „Как най-добре да снимаме със собствения си апарат“. През последните години, едно от най-значимите за града събития, е създаването на НПО и сайт „Стара Силистра“ съвместно със сина му. За 11 години откриват и реставрират над 2000 изображения, реализират 8 големи изложби и запазват историята на града, събирайки гравюри, плаки и снимки от цял свят. Наред с фотографската си дейност, 15 поредни години, заема длъжността „Завеждащ постановъчна част“ в драматичен театър Сава Доброплодни и продължава да пази и пълни архива му, дори след напускането си. 14 поредни години, всяко лято, посреща с усмивка и блага дума или мъдър съвет, посетителите на създадения от дъщеря му „Весел бар“ на плажа. Там освен фотографските курсове, заснема татуировките на хилядите посетители, което е вдъхновяващ материал за следваща изложба. Иновативната му природа е съчетана с изключителна отговорност и отдаденост към семейството.

Още по темата в зувковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10